Здравейте Патиланчовци в рокли и с човешки лик! И на мен ми се иска да пропадна в някоя депресия и понеже все ми се изплъзва лъкатуша между меланхолия, лошотия и безметежно безхаберие с временни пориви на ентусиазирано разчистване на дом, вредни детски навици, подтискащи мисли и ненавременни действия. Хем ми се ще да преобърна света, хем се чуствам омаломощена някак си...Самоанализирайки се и четейки вас овехтялото клише за далечното ни роднинство с необятните душевности по славянска линия ми се струва много логично...ей, от толкова необятност се чустваш като Алиса в страната на чудесата, неловко и от време на време жално, та чак жалко...
The past never past!
В нашия вилает до кой знае какви разкрития не се е стигнало (ама ние доста си споделяме), но едни снимки показани ми на полудоброволни начала направо ми раздраха душата или там каквото и да е от чуствено-духовната сфера. ..Сега е моментът да си призная, че не съм чак такава мила душица за каквато сте ме взели от писаниците ми, аз и бия и то на обществени места, и крещя като се зачервявам през това време (случайно се видях в огледалото веднъж и ако не бях тъй побесняла щях бая да се посмея). Иначе сме като по М.Башева, някаква много зла и упорита любов ни гони и двамата, отърване няма и въпреки всички нелепи ситуации като например да объркваме ролите на съпругите и любовниците, не я забравяме и предаваме, а напротив ...
Що се отнася до онова поколение реших и аз малко да се изявя с още по-горното изречение на чужд език

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Посипвам главата си с пепел заради грешката при цитирането на автори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се, че звучиш оптимистично и весело, драга Zany, което е потвърждение на прогнозите ми за развитието на такъв тип кризи между
неслучайни играчи. Разби обаче на пух и прах наложената представа, че си
прекалено отстъпчива и мека с хората, които обичаш. Мъжете не обичат
скандалджийки, но и прекаленото послушание им действа отблъскващо! Едно едно-две ведри избухвания и дори шамари носят удовлетворение относно собствения ти избор на партньор , което не може да се обясни лесно, още повече като си знаеш, че има и причинка.
За снимките (представям си какви изводи и асоциации си изтълкувала само от една празна усмика или фона

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, не е лесно в края на кризата! И то защото срещата с непознатото същество, което си ти, е доста напрягащо. Само във възможностите на забравата е да погълне миналото - добро и не чак толкова.
Опоетизираните представи за смислено житие водят единствено до непоетичната представа, че личния ни опит макар и преобладаващо болезнено-горък е единствения, който може да ни разкаже нещо за самия живот, в абсолютни стойности. Нещо като притчите в стария Завет или поличбите, които тълкуваме, разфасоваме и се удряме по челата винаги след.
Разумът, с всичката си логика е понякога твърде непохватен, в напъните да превежда и уговаря.
Усещането е доста неуютно, с уменията си да разпознавам тутакси присъствието на 3 в 1 наоколо. Не, не се съмнявам никак в любимия си мъж (вече не, Слава Богу), нито в чувствата му, нито в мислите му (имам предвид, убедеността си, че нито един от двамата не би направил умишлена лошотия на другия и че ни пука един за друг), но откъде тая тъга се взе. Ето това не разбирам, да ти едновременно ведро, и хубаво, и почти напротив...Намирасва вече на Остап Бендеровото: "Значи живеете чисто духовен живот" - стига, бе, спирам с нощните си разсъждения на тема себепознание.
За тинейджърските ни неволи мога много да говоря. Много наивни сме това родителите, въобразявайки си, че знаем к`во отглеждаме. Разбирам, че в тая възраст, препълнена с хормони, липса на социален опит, безгранична енергия на полусъзнателно ниво и повсеместни облъчвания за това какво трябва да имаш за да се чустваш много яко, движенията им ни изглеждат безмислени буйства, но чак пък толкова... Ако се не лъжа Стайнбек беше казал нещо за пътешествията и брака, бих добавила и пубертетните човечета - че най-лесния начин да пропадне е в това да си сигурен, че всичко е под контрол .
Айде, до писане!

Mila mi Zany, jivi, zdravi prez segashnata godina!
Za men vajnoto e, che vzeh reshenie, skandaliziralo horata naokolo, no , viarvam, che ti shte go razberesh s vsichkite mu prokleti njuansi... napuskam tozi, koito obicham i nai-vajnoto neshto v jivota mi!
S vsichkata si inteligentnost i respektivno efektni manipulatorski kachestva, me ugovaria za kakvo li ne, vkljuchitelno i che samo geniite /razbirai, che edinstvenia takav v nasheto veche ex-semeistvo, ne e moya milost; az nikoga ne sam go osporvala/ mogat da si pozvoliat da jertvat liubovta si zaradi svobodata si. Samo, che az ne se stremia kam svoboda s moeto reshenie. Kakto beshe go kazala ti, tsitiraiki stih na nashata liubima Bg avtorka - triabva miara vav vsiako ochakvane i tarpenie.
Nai-potresloto me e, che Liubimia ne me poznava, misli, che reshenieto mi e impulsivno, vijdaiki pochti sluchaino snimkite Mu/!?!/ s lisichkata ot grupa 3 in 1 v Paris, ot sashtite mesta, kadeto e bil s men i az si vaobraziavah, che tova e nashia hadjilak, demek sveti mesta.../diavol da go vzeme, ne mojeshe li da si gi prehvarli v compa si, be, i da se "gordee" do prasvane s liubezno predostavenite mu eroticno-vulgarni pozichki na sigurno v sebe si zastariavashto mome?/
Mnogo mi e gadno, che prichiniavam tova na sebe si, na nego i diskomfort na detsata, koito ostavat za izvestno vreme pri bashta si, no gubia sebe si i toi se gubi kato si misli, che vsichko razbiram, tarpia, podminavam i proshtavam, prosto i podrazbirashto se. Nali sme uj sotzialni jivotni, zashto ne probvame da razberem nai-blizkite si? Za vsichki, poznati i nepoznati keniitsi naprimer, se valnuva kak shte ponesat tova ili onova, no ne i za men, koiato, sigurna sam, obicha i chustva istinski blizka...
Niamam konkreten plan za deistvie ottuk natatak/ dosta tapo/...
Do pisane, skapa mi Zany, deto dori ochite ne sam ti vijdala, a razkazvam nai-"vatreshnite" si spoleteli me misli...

Скъпа Каке, почти мистична е нашата огледална връзка в мисловно-емоционален план. Не за пръв път ни се случва по-скоро да усещаме какво е написала другата, а не само да гадаем за открития и скрит смисъл на използваните думи. Преди няколко дни си мислех за същото - доколко близки сме си с близките дори не в абсолютни стойности, провокирана от разни скандинавски истории...
Наясно си, че поетичната памет на нашите половинки е малко по-различна от собствената ни, но това не ги прави по-безчуствени, а само реещи се в паралелен на нашия свят. Все още ми се ще да вярвам, че в дълбочина имаме сходна представа за нещата от живота. Иначе щяхме ли да сме така взаимно свързани?
Зная, че от един момент нататък врьщането е безмислено, защото е само вид отлагане, но помисли и за това, че в дома на чуствата и духа нищо никога не е завинаги и безвъзвратно (пък дори и за понятия като живот и смърт ...понякога).
Ако нямаш против ще си дам е-адреса ми при следващото писане.
Дано успеем да се доберем до истинската наша вътрешна хармония и не сме ли ние, които сме се натикали за пред най-близките си в прекалено тесни и равнинни рамки?
до писане

Da, Zany, vzaimnosta i svarzanosta sa tezi, koito darjat vsiaka vrazka jiva. Egoizma e polezno kachestvo, no kogato se e prevarnal v patevodna zvezda, e doshlo vreme za samotata, phizicheska i duhovna. Za kakvo e proshkata, ako lipsva razkaianie ( ne govoria za vinovni pogledi i samobichuvane ), koeto mojesh edinstveno da pochustvash.
Kogato obicame realno ne ni interesuvat sobstvenite ni chustva, no neobhodimo li e da se unijavame, ako ne ni priemat za istinski partniori, a prosto za bezproblemni sakvartiranti? I za kakvo e vsicko, ako ot teb se IZISKVA da si dobar radio-slushatel, a ako opitash dialog se darjat kato neprofesionalni vodeshti, izkliuchvaiki te efira.
Zany, i predi ti biah kazvala, 4e DIALOG-a e slantzeto i vazduha za vsiaka vrazka...
Oshte sam dosta neadekvatna i se skitam nasam-natam, no za nishto ne sajaliavam.
Shte ti pratia skoro e-mail-a si inache riskuvash da te obstrelvat s kletvi i obeshtania...
do pisane!

Много мислих тия дни за власите, Дунава, за споделената изневяра, за толерантноста, за Любовта, за съпреживяването като начин на живот,
за /не/щастието като философия и други подобни заплетени щуротии...
Защо нещо , на пръв поглед, твърде незначително може да прекатури някого,
останал незасегнат от разни по-големи и по-ужасни неволи? Защо се чустваме така прекрасно в редките моменти на хармония между разума и чуствата, без да се налага да озъптяваме едното от тях? Защо заедност в повечето случаи се подразбира като физически статус, а осмислянето й е прекалено засягащо личната ни свобода? Защо социалните аспекти на любота, потребностите от принадлежност и утвърждаване, са с най-широки прагове на поносимост, но пукнатините там май са като радиоактивността, пост фактум пораженията са най-вероломни?
В последния брой на КапитЕл-а има една статия за размишление относно способността ни да живеем сами и че "толерантността и респектът пред свободата на другия граничи с безучастието - важно е да поставиш граници и да кажеш "не", за да може другият също да разбере, че не е сам на този свят". Струва ми се, че сме поставили граници единствено пред себе си и с това опорочаваме целия си хъс да направим връзката си интелигентна, нетрадиционна, удивителна, прекрасна и стимулираща. Единствено оптимистично е, че смисълът е в движението. А це лта - да запазим добрите чуства...към себе си за да е уютно в къщата на Духа ни. Иначе как бихме разбрали, че ни се случват толкова хубави мигновения?
Страхотно се напъвам да не се превърна в мъртва душа (в най-обширния й смисъл) щото е толкова лесно да потънеш в меланхолия, умора и неясна тъга или да се превърнеш във вечния съдник на хора и събития. Колко е безнадежно, но някак си прекрасно и същевременно болезнено да слепваш счупените си късове в едно и да започваш да улавяш очертанията. Или наистина животът се дели на ужасно и нещастно и трябва да си благодарен, че си нещастен като в "Ани Хол"? Съмнявам се, че се разбира какво се върти в главата ми, въпреки, че знам какво мисля за това, но но не мога да намеря думи (естествено пак Уди Алън).
До писане!

Zany, за много години и да си останеш мила и сърдечна, като може би е време
да приглушиш интензитета на добротата, леко напомняща наивност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Клуб на разведените". Много съвети ще получиш. Аз не съм бил в такава ситуация - акъли не мога да ти раздавам, но там ще намериш много хора, които са били в подобна ситуация. И мъже и жени.

Вече не използвам пълен член и винаги ще изписвам "във" и "със".