Не знам дали тук е мястото да споделя моя проблем - нямам обръщение към свекърва си. Вече сме женени от 5 години, а аз не съм намерила такова. Може би ще започна с една случка доста преди нашата сватба, когато свекърва ми в момент на откровение каза как другата снаха не й казвала "майко" пловин година и колко й било тежко. Аз лично се почувствах кофти тогава, да говори против снаха си пред мен, при положение, че един ден и аз можех да й стана снаха. Прозвуча ми като някакво предупреждение тогава. След това на годежа ни, като ме приемаха в къщата й казах ''майко", аз си знам колко ми костваше, а тя се разтопи. След това пас от моя страна. Вероятно са коментирали с мъжа ми, защото той ме е питал няколко пъти на тая тема. Но аз съм си малко инат. Мисля си, че ако не беше оня разговор, щеше да ми е по-лесно. А и по време на пребиваването ми в чужбина, 1 год. и половина, като пишех е-майли на свекърва ми, и пишех "здравей, майко", но едно е да го напишеш, а друго е да го казваш. И сега чувствам, че между нас има една бариера заради това.
Полезно ми е да разбера вашето мнение по този въпрос, само на мен ли ми е трудно? Аз нямам против обръщението, но не ми идва отвътре да го кажа, освен това един ден, ако стана свекърва, не бих настоявала на това обръщение, защото знам, че снахата едва ли би ме почувствала майка, само ако така се обръща към мен. Ясно е, защо да се преструваме. А като знам майка ми колко е щастлива, че снаха й се обръща към нея с "майче", не я разбирам. Това толкова ли е важно, моля споделете!

Ако това ще ти помогне да се ориентираш, ще ти кажа, че аз НИТО ВЕДНЪЖ не съм казала"майко" на свекърва ми, нито съм и го писала.
Имам си една майка, да ми е жива и здрава и никоя друга не заслужава да чуе от устата ми думите "майко". Майката е нещо свещенно за мен и е недупостимо да се използва името и за демонстрации на уважение.

Ако аз не уважавам даден човек и майко и татко и ваше величество да го наричам, пак няма да бъде показателно, че го уважавам - чисто лицемерие.

Не се насилвай, ако не ти идва отвътре, само за да угодиш на някой.

Свекъре!
Обаче, "-ъ-" в бързината потъмнява към "-у-", внимавай!

Споделям мнението на ести.
Аз на моята, с която се виждам много рядко, и до ден днешен й казвам госпожо.
В чужбина е прието да си говорят на име, но ми се струва неуважително да се обърна към човек доста по-възрастен от мен по този начин. Затова на останалите по име, но на близките - господин и госпожо. А сина ми се обръща с бабо, само към собствената ми майка, всички останали са по име. Баща ми, който не се изявява като дядо, но много държи да го наричат така, остана разочарован, когато чу мнението му - ти си баща на мама и се казваш - П...

И мен ме вълнува този въпрос, тъй като аз живея от 2 години при свекърите а и аз немога да кажа "майко" или "татко".
Аз нямам родители, сама съм, гледана съм от баба и дядо, но родителите на съпрога ми колкото и да се отнасят добре с мен, има си я бариерата за която говорите всички.....немога да кажа майко, как да си пречупя езика!? Понякога ми се иска, но вътрешния глас ме спира. Не сме повдигали този въпрос в къщи, но и за мен тази тема е нещо като слабо място, защото не мисля че ще мога да го кажа. Аз така или иначе немога да споделям с тях като с родители. А идеята за обръщение чрез имената е добра но незнам дали няма да се цупят.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

vikai i maiko/mamo + imeto i taka shte ia razgranichish ot sobstvenata si maika
napr. mamo rosi , maiko rosi.... v kraina smetka e sasto maika no ne tvoia

Не зная даже как да започна..........Самата аз съм свекърва и също имам свекърва.Това,че свекървати в изблик на "откровение"ти е споделила,че и е мъчно когато другата снаха не и казва "майко" едва ли е било заради думата.Може би и е било тежка заради не обръщението по никакъм начин към нея.........все едно е неудошивен предмет.Много тежи,ако жената на сина ти няма никакво обръщение към теб,а чака случайно да се обърне и да и се каже какво искаш................наистина много боли.За щастие аз нямам този проблем с моята снаха,с която поне за сега се разбираме чудесно........просто още в началото си изяснихме нещата-да си говорим на имена.......и да знаеш колко сладко ми казва на умалително име.........когато се роди внучката ме попита,как искам да ми вика:бабо или Дочке..........е тогава отговорих,че тя сама като проговори ще реши...и така и стана.Тя на всички казва на малки имена,дори на моите родители.В началото те бяха шокирани,но в последствие приеха нещата и сега им е много приятно когато им казва така.
Та моето момиче,ако мога да те нарека така,болката на твоята свекърва е не точно към думичката "мамо",а към липсата на обръщение......та тя и жив човек,а не безименно същество.Помисли,та ти на външен човек имаш някакво обръщение,а към нея никакво..........според мен спокойно и без претиснение и драматизъм изясни с нея начина си на обръщени,и знай,че тя ще те разбере и тогава нещата сами ще си дойдат на мястото.Помисли,ако след време,ако имаш син и неговата жена не се обръща по никакъв начин към теб как ще го приемеш........знай много ,много ,ама много боли

Сигурно си права, че боли. Обаче аз си мисля, че ако свекървата се опита да я разбере, ще се сети най-вероятно, че липсата на обръщение не е с цел да я засегне, а, защото не може да каже "майко", пък не знае какво друго.... Аз имам син, като бъдеща свекърва ще се опитам да запомня колко трудно е това и аз ще съм първата, която ще изясни нещата за обръщенията. С две думи смятам, че инициативата за изясняване на ситуацията трябва да дойде от страната на свекървата.
Иначе и аз известно време не се обръщах към свекъра/свекървата по никакъв начин - съвсем умишлено, имах си причини. След това обаче в един момент на размисли реших, че нищо няма да ми коства да казвам това "майко"/"татко" като съответно не влагам нищо в тези думи.... Е, може да е грешно, но аз така реших проблема. Моята майка си е "мамо", тя е "майко" и готово.
Идеята с прибавяне на името към обръщението е добра, но аз не успях да я приложа, някакси не ми звучеше...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здравейте!Аз съм омъжена от 4 год,досега нито веднъж не съм казала на свекърва ми-майко.Мисля,че всеки си има МАЙКА и тя е само ЕДНА.Не бих изрекла думата,само за да направя кефа на някой,защо трябва да бъда лицемерна?Просто не ми идва отвътре.А и от свекърва до свекърва има разлика,зависи,много зависи от СВЕКЪРВАТА,но аз с майка ми имам много силна връзка и не бих я сравнила с никоя друга.Съпругът ми никога не ми е поставил въпроса-аджеба...защо......това са отживелици.....а и който иска да ме разбира.Гледайте си мъжа,свекича е др въпрос

Avi25,а как се обръщаш към СВЕКИЧА си?Въпроса беше за обръщението към свекървата,а не за не обръщението.Нима забравяш,че и твоят мъж също има майка и той не би се обърнал с думата МАЙКО към твоята майка.Все пак от чисто любопитство,как се обръщаш към свекърва си............ПЕПИ /съкратено от пепелянка/ или просто "ей СВЕКИЧ"????А твоята майка нямя ли свекърва която по стечение на обстоятелствата е твоя баба?Не превръщай обръщението в своево рода война...........това за мен е подсъзнателна ревност към майката на съпругати...........,а и сама та ти си майка или ще станеш такава.Обръщението към майката на съпруга ти не е задължително да бъде МАЙКО може и бабо да и казваш,стига да имаш обръщение....................искренно се радвам че в моето семейство нещата стоят от позицията на уважението,а не на лицемерието