хм, пак грешиш - / Общества / Непрофесионални / Семейство

Здравейте. Харесвам този форум и мисля, че е много полезен. Имам проблем с еднозначно решение, но напоследък се чудя дали съм толкова права. Става дума за дилемата дали да имаме второ дете в семейството или не. В момента сме с едно дете на седем години, което наесен тръгва в първи клас. Двамата със съпруга ми работим много но при все това за нас си остава в сферата на мечтите да имаме собствено жилище или да теглим кредит. Родителите не ни помагат в това отношение. Живеем на квартира и това за нас е от решаващо значение да не мислим за повече деца за момента а най-вероятно и за в бъдеще. Дотук картинката навярно е позната на много от вас, но…
Току на хоризонта ще се появи някой нетактичен досадник или просто човек с доброто намерение да каже нещо мило и пита “Ами ще го правите ли батко” или “Кога ще започвате второто?”. Смутолевям нещо от сорта че сега не му е момента и отсрещната страна понякога си мълчи тактично, но има и такива, които реват:..”с едно дете не е хубаво, как ще се чувства синът ви като стане на 20, 30, 40 години и няма близък човек да му помага”, или “ами кога ще правите, като станете на 50 години ли…” и т.н. Не че с това нещо ми влияят на решенията, но безкрайно се дразня от подобна простотия. Обикновено поставям нахалника на мястото му, но това не значи, че не ми е жално и болно.
Кажете ми хора вашето мнение какво е. Как да ми е широко около врата и да се чувствам спокойна да правя деца при положение, че: 1. Наемът ми може да скочи всеки момент и не знам дали ще му устискам, пък две деца нещо не ми се отглеждат в гарсониера; 2. Работя в частна фирма и нямам никаква гаранция че след евентуално майчинство пак ще съм на работа; 3. И двете баби мрат да имат внуци, но когато опре до тяхното гледане се правят на приятно завеяни и си намират друга много важна и спешна работа; 4. Едно второ дете би внесло такъв смут в семейните ни финанси, че би разрушило хармонията в отношенията и си мисля, че вместо да ни направи по-щастливи, би ни накарало да се чувстваме нещастни. 5. Тези двете деца един ден ще искат частни уроци, семестриални такси в университет, книги и т.н. и т.н. Нещо не ми се вярва заплатите ни някога да позволят нещо подобно за повече от един син. Това са основните 5 точки, но вероятно се досещате, че има и още.
Та на въпроса. Сигналите не спират да постъпват и най ми е кофти като чуя от детето си “мамо, искам братче или сестриче”. Не му се сърдя на детето, то не може да прецени в момента нашето дереже, но знам, че един ден е възможно наистина да се чувства самотно. Стои въпроса тогава да има ли брат/сестра, или да няма много други необходими неща.
Знам, че единственият верен отговор на моята дилема е “не правете деца, като се чувствате несигурни за тяхното отглеждане”. Въпреки това въпросът ме трови. Отношението на немалко хора ме кара понякога да се чувствам едва ли не непълноценна в социално отношение. Но не мога да постъпя като при раждането на първото си дете, да го направя едва ли не “на всяка цена”, за да бъдем истинско семейство. Непълноценни ли са семействата с едно дете и наистина ли децата растат такива егоисти? Аз съм едно дете и не съм чувствала никога липсата на брат/сестра, а и никой от приятелите ми никога не е споменавал да съм егоистична…Споделете вашето виждане по тези въпроси и ви благодаря за търпението към дългия постинг.