лельо, имаш сериозни проблеми с желанието си да бъдеш "над" другите. искрено ти пожелавам да им обърнеш внимание час по-скоро, защото се влошават с времето.
успех!

Майка на три деца ти го казва!
Ще се повторя, (бях го писала вече) но второто до 2 години го гледах в същата стая, където живеехме, гледахме телевизия и спяхме аз, мъжа ми и братчето му на 5 годинки.
Е, след това променихме много неща, но това е друга тема и история.
Децата, сега на по 17-23 години, са по-близки един към друг, от колкото с нас.
И аз съм спокойна, защото така те никога няма да се почустват сами в живота.

“Няма лесен път до мястото, до което си струва да стигнеш.”

Отрасла съм с брат и сестра и не бих нарекла майка си крава. Имам чудесни родители и страхотни спомени от детството... нищо, че никога не съм разполагала със собствена стая и износвах дрехите на сестра ми и братовчедите. Имах повече книги и играчки от съучениците си. И тримата получихме отлично образование. Не си спомням да ми се е налагало да вземам частни уроци, за да изкарам някой изпит.

От друга страна имам едно дете на 16 и не искам друго за момента. Това си е въпрос на вътрешно усещане - никой не може да ти каже дали му е времето да раждаш. Ако дори и малко се колебаеш - значи ДА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hell на 17.06.06 21:19.

"Може би смяташ, че всяко дете задължително трябва да има самостоятелна и добре обзаведена стая, задоволено от дрехи и всичко необходимо.
.....
Да, представи си. Ако можеш си представи, че всяко дете в моите представи трябва да има самостоятелна стая и да има нещата, които са му необходими."

В моите също. Защо ли? Защото родителите ми като не са го измислили навремето (отделно от това, че комунистите не са позволявали да си сам в стая или нещо подобно), делих с тях една стая 22 години. 22 скапани години!!!
Нямам брат или сестра за жалост - да съм в една стая с човек на моята възраст и с близко до моето мислене и ритъм на живот съм сигурна би било направо блаженство. Не знам какво им е било на моите родители. Не мога да си обясня чак толкова ли не им е пукало от ситуацията. Но ако им е пукало, са щели да направят нещо, нали?

Разбира се, като малка това не ми е правело впечатление, но после бързо се превърна в най-големия ми кошмар. Исках лично пространство - това ми стана фикс идея, а и как иначе? И просто нямаше къде да отида. Бяхме наблъскани в двустаен апартамент с две баби и един дядо. Не можех да се усамотя и за миг, винаги имаше някой нещо да прави, да ме пита с какво се занимавам... Как само завиждах само на децата от американските филми, които затваряха вратата на стаята си и влизаха в техния си свят, където никой не ги безпокои и се влиза само с покана.

Впоследствие се "отвори" място за мен в хола и бях безкрайно щастлива, въпреки че хола бе преходен и пак все някой минаваше насам и натам. Намерих решението като се прибирах късно вечерта, когато всички си бяха заспали, за да е насладя на малко спокойствие и усамотение.
Ще кажете - ами защо не си се изнесла? Защото учех, после по онова време заплатата ми беше много малка, а и не бях срещнала точния човек. Опитах с един, но той си търсеше слугиня и предпочетох по-малкото зло - да потърпя още известно време теснотията вкъщи.
Сега това е горчиво минало - на квартира съм с приятеля си - в мъничка гарсониерка, нямаме деца още, но за едно нещо съм се зарекла - дете няма да имам, докато не му осигуря собствена и самостоятелна стая и още куп други неща, които в моите представи са жизнено необходими. Ще го отделя от нас още от бебе. Не искам да повтарям моя случай.
Друг е въпроса кога и как ще стане това...
Пък дано някой ден стигна и до тази дилема за второто дете.
Засега такива изгледи няма именно заради петте точки, свързани с наема, работата в частна фирма и т.н., които са изброени от elhichka още в първия постинг и преработени като се има предвид, че още нямам дете.
Желая ви щастие, каквото и да решите.

и контактните -
в градо им викаме "досадни"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам защо си мислиш, че това е много умно. Имам предвид решението ти да отделиш детето си още от бебе в отделна стая. Това е изпадане в крайност, за да компенсираш това, което на теб ти е било нужно. Но така няма да помогнеш на детето си. Бебетата имат нужда от внимание. Ако го оставиш само, то определено ще страда от това, ще се чувства нежелано, отблъснато и не вярвам да разбере мотивите, поради които го отделяш, мислейки си, че му правиш добро.
Много родители правят грешките да осигуряват на децата си нещата, от които те самите са имали нужда, но не са им били дадени. Проблемът е, че детето е друг човек, различен от теб и има нужда от различни неща.

Абе отделна стая си трябва, не точно от бебе, ама за 3-4г., доходите рядко нарастват чак толкова много, че да си купиш жилище.

Аз не мога да си обясня защо противоречиш на жената и дали всъщност не си задоволяваш единствено липсата с кой да бърбориш. Ето тя ти пише най-подробно за въпроса с отделните стаи, за причините и корените на проблема си така както го е преживяла и почувствала в първо лице единствено число, за желанията и намеренията си, изхождайки от 22-годишно гъчкане в теснотия и пренаселеност, на което ти като перде и с презумпцията "едно си баба знае, едно си баба бае" репликираш с тъпоумното заключение "Не знам защо си мислиш, че това е много умно". Е нищичко ли пък не разбра от целия разказ??

Още по-абсурдно е "гениалното ти" заключение, че да си има детето отделна стая било "изпадане в крайност" и то "за да компенсира това, което на жената й е било нужно". Всякаш жената едва ли не мисли злото на детето си, само и само за да компенсира това което й е било липсвало цял живот - едната елементарна, насъщна човешка необходимост да има лично пространство. След това се започва едно елементарно обяснение на това как по този начин "няма да помогнеш на детето си", "бебетата имат нужда от внимание", с което се подценява интелигентността на жената и проблемът се принизява едва ли не до "народона приказка" с поучителен край, в която злото е самостоятелната стая, а доброто (задължително в несъвместимост със самостоятелната стая) е обичта към детето. Много елементарно, скъпа ELSE!


И за капак нашата "специалистка- елементаристка" пророкува уверено, че ако се остави само в стая бебето/детето ще страда, чувствайки се нежелано, отблъснато, неразбиращо мотивите за това. Би ли ми обяснила, драга, на каква месечна възраст бебетата ще имат менталните способни да се почувстват "нежелани" и "отблъснати"? А ако това са деца, не подценяваш ли пък в този случай точно менталните им способности (както направи със самата жена) да разберат ползите и мотивацията за придобиването им на собствена стая?

И трябва ли да ти напомням за съществуването на понятието "детска стая" (както у нас, така и по цял свят) или в изнемощялата ти мисловна дейност тя ще продължава да символизира "ужасът на децата да се почувстват нежелани и отблъснати".

Но ето задава се на хоризонта есенциалното обобщение, вечната истина, една философска константа , с което нашата "умница" решава да закове последния пирон на внимание към дълбоко-умствените си способности: "Проблемът е, че детето е друг човек, различен от теб и има нужда от различни неща" .

Сериозно? Добре, че ме светна какъв "друг човек" е. Брей, брей...А общочовешките нужди не съществуват ли за теб ? Или си убедена, че нуждите на детето НИКОГА няма да повторят тези да се прибираш в късни нощи само за да избегнеш дневната лудница, завряна с 5 души в една стая, всеки бръмчащ за нещо (в конкретниа случай на жената).

А малко мисли! A когато не можеш, просто не пиши, ELSE!

Else, не си ме разбрала.
Никъде не съм казала, че щом се върна от родилния дом, ще подхвърля бебето в неговата стая и повече няма да го поглеждам и доближавам.
За другото мисля съм пределно ясна.

kakvo znachenie ima kakvo podhvarliat i iskat horata?
TOva e TVOETO semeistvo i TVOIAT jivot i TVOIAT izbor.
A tezi hora shte poemat li grijite i razhodite i vsichki otgovornosti za tova vtoro dete ?
Vaobshte se iznenadvam che niakoi moje da ima nahalstvoto da pravi takiva zabelejki.
Na takiva bih im kazala che ako iskat poveche detza da si rodiat.