Даваш описание и класификация на животите на хора, които не познаваш.

------------------------------------------------------------
Няма го вече.

А Вие госпожо/ице на каква възраст сте и имате ли деца?
Извинете ме за личните въпроси, но ми се струвате безплодна и комплексирана млада жена. А като такава, нямате право да давате оценка на хора които не познавате.
Поздрави
М.

А ти си се научила да словоплетничиш и си мислиш, че това е признак за интелект?

Всъщност мнението ти е страшно наивно и което е по-зле за самата теб, страшно ограничено. Показва неспособността ти да виждаш по-далече от носа си и да мислиш за нещо друго, освен за себе си.

В мнението на жената, очакваща второто си дете, имаше любов. Абсолютно неосезаема за дебелокожо създание като теб, което си мисли, че деца се гледат с пари и кариера. Всъщност деца се гледат с любов и внимание, но като те чета ме съмнява, че можеш да дадеш на някого кое да е от тези две неща.

В отговор на:

---

Интелигентният човек се труди, бори, израства професионално(...) Той разполага с инвестици, които влага в бъдещето на децата си като гаранция за добър старт в живота.

---

Единствената причина да пишеш подобни мнения, според мен е, че ти самата/самия, произхождаш от подобна среда и вероятно с теб са злоупотребили хора, които са получили по-добрите карти на първо раздаване.Случва се.

Също така е вероятно точно ти да си най-доброто постижение на родителите си. Жалко за тях, ако не го цениш.

Отронен цвят
завърна се на клона.
Я, гледай - пеперуда!

Прочетох всичките ти мнения по темата. Не може да си чак такъв сноб. Ти твоите деца с пачки ли ги замеряш? И това ли е според теб най-важното? Детето обича родителите си не защото му купуват каквото поиска а защото вижда обичта им.

От другата страна на бариерата съм - бях първото и единственото дете в семейството до 18тата си година. През всичките тези години винаги съм искала да имам брат. Вече го имам. Той е един от най-важните за мен хора и винаги ще бъде. Благодарна съм на майка ми, че него го има. Твърдо съм ЗА второто дете.

Не си чел внимателно. Никъде не съм обявявала пачките за универсален субститут, най-малкото на обичта. Проблемът е във спекулативното и манипулативно поднасяне на материала от страна на тези две "женички", така че да ви удрят по тънките струни с обичта, мнимият героизъм и тенденциозно- комфортната "саможертва". А зад тази фасада могат да се крият и доста смесени подбуди, за които вече писах.

Заслепени сте от патетичната им решителност, а забравяте за баланса между емоционалния изблик и прагматиката, защото само с обич никой не се храни, облича, не взема образование, не ходи на почивки и т.н.

За мен представлява лудост, съчетана с гореспомената скрита страна на подбудите, да се готвиш за второ дете, когато вече имаш едно, нямаш собствено жилище, живееш на квартира, изпитваш ежедневен страх от покачване на наема и нямаш стабилен доход.

И безкрайно ме учудва как така не се намери един човек, който да се въмути на покъртително жалката логика в констатацията "видяло се е, че собствен дом няма да имаме, поне да се възпроизведем неколкократно " или пък "какво, какво да оставим....що пък не деца" - всякаш е моментно хрумване какво да сготвим за вечеря.

Не се замисляй над материалните неща, стига да не сте крайно затруднени. Всичко се променя. Аз закъснях, вече съм на 40 и много съжалявам. Имам син на 16 години. Родих го три години след като се омъжих. Бяхме студенти, на квартира /таван, не гарсониера/, отлагахме по същите причини и чак когато се дипломирахме се появи ТОЙ. Тогава си казахме: "Как сме живяли досега?". После ни завъртя животът, работа, едно жилище, второ жилище/по-голямо/, училище на детето ... и времето мина неусетно. Никога не смесвай материалните неща с възможността да създадеш живот! Но решението си е твое! Помисли добре! Аз сега съм материално добре, живеем в голям собствен апартамент, но ми се струва празен, особено когато синът ми не е вкъщи. Вече се страхувам да рискувам с бременност на 40 години. Желая ти щастие и постъпи така, както ти подсказва сърцето!

просто да вметна,че живеем в 21 век и бременност на 40 вече е нещо съвсем обичайно!
В развитите страни изследванията показват че масово първото дете идва около 30-34 години и че е масова практика жените да раждат вече на 40-45.
Друга тема е че единствено за мен идва психологическата бариера, че когато това дете тръгне на училище аз ще съм примерно на 45-48 години - не е малко.
Но наистина всичко е въпрос на вътрешна нагласа. На времето единствения човек, който ни подкрепи за втората ми бременност беше баба ми - вейните думи никога няма да забравя. "Всяко човече си идва на този свят с късмета, никога не знаеш какво му готви живота!!!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите