Здравейте,

Имам един огромен проблем с който не мога да се справя и който ми разбива години наред нервната система,а сега вече съм в такава нервна криза,че не мога да се позная и побърквам най-близките ми хора.Това е и причината да го споделя именно тук,като се надявам да получа мнения и съвети как да изкореня това зло.А ето и за какво именно става на въпрос :
Вече 15 години се мъчим с моя любим съпруг да се разберем за роднините си-кой,какво,защо....е казал,направил и т.н. Но до какъвто и извод да стигнем и каквото и решение да вземем,те "милите" ни роднини като че ли усещат и като че ли решават да ни "отмъстят".Не можем да се отървем от тях по никой начин,освен да напуснем страната или населеното място,но съпругът ми не приема това за решение,а и нали си е мекушав,се прави вече че не забелязва нищо. Мисля си даже че не му и пука как се тормозя аз с "техни величества".
Първоначално проблем ни бяха майките- едната(неговата) искаше задължително да живеем при нея и при все още неженения му брат(48г.),на село в старата им къща,където няма никаква реализация нито за нас,нито за двете ни деца.Да не говорим,че нас никой не ни пита дали искаме да сме сами.Те разбира се си остават най-близките ни роднини и никой не им оспорва това право,но явно не така разбират нещата-Щом сме се събрали със съпруга ми,значи сме си "омешали" кръвтта и вече всички сме едно семейство и трябва да сме все заедно?! Но Слава Богу,мина време и нещата от тази позиция малко се уталожиха-Брей,казвам си,свърши им щуротията!
Ама,не! - моята майка(вдовица от 20г.) реши ,ей така,от нищото,че вече не и се седяло сама,та или аз или брат ми(също женен) да идем да живеем при нея-а сме на 5 мин. път едни от други.Боже,пак ни задърпаха,но сега в другата посока!Абе,тия хора млади не са ли били?Не са ли копняли да останат малко сами,че понякога и без децата?Били са.И са били на същото дередже,ама как да си спомнят като не щат?....Минаха 2 години на "въртене на шиш".А огъня какъв беше - да не говорим.Като видя сега млада двойка,съвсем искрено им пожелавам да нямат подобни проблеми...и ми става едно,такова,тъжно и не знам защо(те може би са щастливи,а аз ги жаля? )
Но и това мина.Но не си мислете,че е било края
Сега ми предстои най-голямото изпитание и въпросния проблем,докарал ме до лудост- Този мой девер(братът на любимия ми), станал на 48 години,не намерил време,желание или интерес ли да го нарека ,за да се ожени е май решил отново да ни атакува с желанието си да сме едно семейство.Този път сам,без мамчето.А това се оказа по-лошо.Преди година му щукнало на акъла че вече е дозрял да си купи кола.Добре,нека си купи!Да е жив и здрав да си я кара безпроблемно.Печели си сам парите- и то доста добри-негови са си,да си прави каквото иска.Нас това не ни вълнува.Но той,Господина,мислел че ще купуваме колата заедно-да била "обща".Нито ни пита искаме ли,нито можем ли да си го позволим на тоя етап,...нищо!(а издържаме студентка и синът ни сега расте-15 годишен е и парите ни се топят като захарен памук и въпреки това на никой не сме се оплакали,заем до днес не сме взимали.Абе,справяме се макар и със зор,но никой не е разбрал.)А той искал да купуваме кола с него.И се разсърди като му казах,че приоритетите са ни насочени другаде.Вместо да се засрами за недосетливостта си,той вдигна врява до небето.А на съпругът ми му стана криво,че брат му му е обиден.Аз бях виновна защото аз му казах.Обикновено го оставям той да се разправя с тях,но този път не издържах,а и той си мълчеше за да не го обиди и дано оня сам се сети,ама не!
Както и да е -купи си девера колата сам.Но от тогава взе да таи към мен такава злоба и на няколко пъти се опитва да дава акъл на братчето си как да ме "дресира".До този момент не си бях помисляла ,че може нещо да застане м/у нас двамата.Толкова се обичахме,но май не ни е било писано да продължава.Съпругът ми стана друг човек,започна да ме обвинява за какво ли не,да ме нарича "злоба",да си намира причини да излиза по-рано за работа и да се прибира по-късно вечер.И винаги разбирам че причината е деверът ми.Или е все у нас или му се обажда да го вика я за нещо спешно,а то все неща с които един зрял мъж може да се справи сам.Не знам внушавам ли си или го усещам,но съм сигурна че той го навива с/у мен.
А най пресното му изпълнение е вчерашното(отново беше у нас)-след като чул случайно някоя откъслечна дума от разговора ми със съпруга ми в кухнята,реши да се намеси и да заяви колко съм лоша жена,каква съм такава,че искам да го откъсна от майка и брат,да го изолирам от тях и т.н.Обвиненията не свършиха обаче до тук-аз съм го мразела,като съм го видела и съм полудявала,правела съм винаги скандали като дойдел,за да не идва.А той толкова ни имал за близки и искал да е все с нас,да живее с нас и....
Боже,да живеел с нас!
Сега аз съм най-омразното същество за моя съпруг,а брат му е най-добрия човек който може да се срещне.Не иска да ме гледа,не говори почти с мен,освен да се кара пак заради "братчето"В леглото се дърпа като опарен от мен,спим с гръб един към друг и ......
Това ли Боже трябваше да ми се случи,на мен която умирам от любов към него-моя любим.Не е честно!
Затова Ви моля за съвет,мнение или каквото имате да ми кажете!

изтрито заради безмислени обиди, несъдържащи мнение

Редактирано от kakata на 28.05.06 18:24.

Или вие ще се разведете с любвеобилните роднини, или те ще разведат вас!

Отдели мъжа си от неговите роднини докато е време иначе си жива погребана. Казвам го от личен опит. Аз много съм патила и на никого не го пожелавам. Сега свекърва ми улегна, но на кой му пука за разбитите ми нерви. А на девер ти прав му път , и един по дълъг среден......Никой не му дава право така да те обижда в сайта. Да си намери жена да и трови живота и да миряса най сетне. Успех и много здрави нерви.

Навива го девер ти и още как! Много добре те разбирам. Навремето сестрата на мъжа ми все се вреше в семейството ни. Учеше ме как се гледат деца, как се простират дрехи, включително и как се стържат моркови на ренде !!! Опитваше се да определя кога да спим с мъжа ми (!!!), навиваше го да замине на работа в чужбина-само и само да не е при нас, вбесяваше се когато той купуваше нещо за дома,а когато той ми помогнеше нещо в къщи-направо изперкваше. Ходеше и съскаше на свекърва ми, дори и против него.Той се опитваше да й води политика, но в крайна сметка не успя и се скараха жестоко. Защото тя е глупачка и дори не го прави хитро, а така, че да го отблъсне и отврати от себе си. Виж, разбери какво точно го настройва тоя глупак и внимавай как се държиш ти с мъжа си. Оня може би му изтъква някакви твои недостатъци, постарай се да се държиш обратното на това, което той го навива и мъжа ти да разбере, че оня иска да ви раздели или каквото там иска глупакът му с глупак! Внимавай да не му намери някоя-тоя като е неженен, сигурно познава разни парясници. Само не вдигай у дома скандали и такива неща, защото така само ще затвърдиш това, което оня казва. Да живее с вас, та да слугуваш и на него, да го переш и да му сервираш и да пият до среднощ по седем-осем ракии? Божкееее! Не го позволявай! Дано се вразуми!

Благодаря на всички за разбирането и куража,който ми давате.

Много е неприятно това,което ти се случва.Ние имахме подобен проблем с баща ми в чиито апартамент живеехме.Трябваше да преживея куп унижения само защото той ни плащаше сметките и ни беше предоставил жилището си.
Хиляди пъти съм си задавала какви ли не въпроси и все оставаха без отговор докато накрая напуснахме страната и станахме нормално семейство.Първите месеци живеех в стрес,очаквах го да се появи...Сега,почти 10 год. по късно за нищо на света не искам да се върна там и дори като си ходя не искам да влизам в това жилище.Някаква негативна енергия има в него.

Незнам какво да те посъветвам.Опитай се да поговориш с мъжа си.Попитай го как мисли да продължавате съвместния ви живот.Кажи му всичко,което мислиш... Дано нещо го трогне.Опитай се да покажеш безразличие към брат му а не ненавист.Като дойде у вас иди в друга стая и се занимавай с нещо друго.Ако и това не работи му кажи в очите,че той ще съсипе вашето семейство.Ако не го е срам нека остави племенниците си без един родител....

Успех!
Бъди силна!

Хм, не се заяждам, но това е само едната страна на медала. Много ще ми е интересно да прочета и какво мислят СЪПРУГЪТ ти и деверът ти.
Все пак са братя, а кръвта вода не става!!! Дали нямаш вина и ти. Потърси я у себе си. Не може всички да са настроени срещу теб, а ти да си цвете.
Има нещо спестено тука.

Правило №1 при мен /то правило №2 няма/ Деверът се изритва по най-бруталния начин .........брат му твоя съпруг ,ако му стиска да го последва.
На твоя девер му е скучно явно няма компания ,а на мъжът ти обратното търси някъде да се разтовари ....студенти ,по-молки деца . Така се води по акъла на брат си .
Тоя твой девер явно е един дърт стар ерген . С такива .........така вратат и няма какво да прави у вас ,да си седи у тях ,веднъж изгонен втори път няма да припари.
И не търси вина в себе си ти да не си бавачка на тоя девер.

Понякога между кръвни роднини съществува много силна връзка и това пречи на свързаните с нея да имат нормално семейство. Мъжът ми е много свързан с майка си, която няма съпруг и живее чрез него. В продължение на 20 години имахме семейство не като другите, аз и децата бяхме придатъци някакви към тяхната двойка, но аз бях свикнала и не създавах проблеми. Но когато край мъжа ми се появи друга жена, свекърва ми ми оказа брутален, ама много брутален натиск да се махна от живота му - дали воюваше за щастието на сина си, или пресметна добре, че може най-силно да ме удари в момент на слабост - не знам. Разводът ми беше резултат не от изневярата на мъжа ми, а от натиска на майка му. Да е жива и здрава.