ще живее вече постоянно с нас.Нямам нищо против да се грижа за старата жена ако не бе такава егоистка и командаджийка.Как да и втълпя че не сме на тоя свят за да изпълняваме нейните желания и че се оправяме и без нея много добре.Миналата зима стоя при нас 3 месеца.През това време всички в къщи бяхме на прага на истерията и пред развод.Ако някой има дългогодишно съжителство,моля споделете как се оправяте.

Ужас. Искренно ти съчувствам.
Слагаш я на мястото й от ден първи и й показваш кой командва парада. Иначе ти е отишло семейството и здравето.

Излиза,че съпругът ти все още е закачен за полата на майка си.Явно още не се знае за нея ли си омъжена или за сина и.Съпругат ти ТРЯБВА да разбере,че ти си стопанката у вас,а майка му,ще трябва да се научи да се съобразява с теб и с вашия начин на живот.За това е нужен сериозен разговор "очи в очи",да се сложат картите на масата,да се говори без заобикалки,иначе щом веднъж едва не се е стигнало до развод,то сега може да си съсипете семейството,нещо което е ужасно и за вас двамата,а да не говорим за децата.Тогава майка му ли ще бъде насреща за" всичко"?Аз също съм свекърва и тъща,но не се БЪРКАМ в семействата на децата си и не ги уча как да "живеят",макар много неща да ми се струват "абсурдни".Оставям ги сами да разрешават проблемите си и се обаждам само,ако ме попитат без да вземам "страна".Тъй че мили свекърви,ако ще живеете при сина си,живейте без да се месите в личния му живот.Това,че сте го родили,не значи,че той е ваша собственост и можете да му бъдете "бавачка".

Да знаеш, че не само свекитата са така, обективно погледнато моите родители са много по-зле от родителите на мъжа ми...Наистина си е до характер...

Както казаха дамите до тук- трябва да се изясните отначало. Аз бих си поговорила с нея направо, а не чрез съпруга. Тя трябва да е наясно, че това е твоят дом и в него се готви, подрежда, гледат се деца т.н. както на теб ти харесва...Е трябва да има и някаква степен на толерантност, но тя според мен ще си дойде, като се напаснете...Все пак компромисите трябва да дойдат от 2те страни!

Също щом като ще живее при вас, надявам се имате отделна стая за нея. Ако нямате, аз бих и я осигурила. Така постъпиха родителите на моя преиятелка- изнесоха кухнята на балокона и направиха кухнята на стая за бабата. Така тя си почиваше по-удобно, без да им е постоянно пред очите и да прави забележки.

Благодаря Ви,милички,че сте съпричастни.Олеква ми като ме подкрепяте.Нямам роднини в града в който живея ,а по телефона не става да притеснявам родителите си.Съпругът ми е на моя страна,но не смея много да говоря против майка му.Колкото и да ме защитава,тя си остава негова майка и го боли.Трудно ми е защото се чувствам раздвоена.От една страна- защото наистина се нуждае от помощ,а от друга- такъв човек като нея не би трябвало да го има на тоя свят.
Разговаряли сме многократно с нея,но я държи както се казва ден до пладне.После пак отначало.
Що се отнася до отделната стая-има,но там само спи.През другото време стои при нас и според нея така трябва да е ,защото сме едно семейство.И е голяма обида да я "изхвърлим"от живота си.А не мога да ви опиша какво става,когато се приберем вечер шест човека,единия от които/тя/ има проблем със задържането на урината.
Спирам.Проблемът си е мой,но искренно съм благодарна че ме разбирате.

Много е важно съпругът ти да гледа обективно и справедливо на ситуацията, т.е. от една страна тя му е майка и вие се грижете за нея, но от друга това е ваш дом, ти си стопанката и вие като самостоятелно семейство трябва да определяте правилата в него. Така че и той малко трябва да я държи "из късо", дето се вика. Добре е щом казваш, че те подкрепя, обратното би било вече голям проблем. Само да знаете, че свекърва ти няма да се промени и от тук нататък може да става по-зле, но не и по-добре, за съжаление...И нека той не се оствя да бъде командиран или притискан по някакъв начин от нея, защото най-вероятно е там да се насочат усилията й. Имаме такъв случай в къщи, на свекърва ми майка й е такава, така че имам поглед върху нещата, старите хора действат така, както са свикнали цял живот, освен това стават упорити и изобщо са като деца! Пожелавам ви с много дипломация да се справите!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Moite naj-iskreni saboleznovanija!

Ako mojete da si go pozvolite finansovo, vzemete i njakakva garsonierka, boksonierka pod naem blizo do vas, taka che pak da mojete da i pomagate, no da ne jivee pri vas. Uf, sigurno ne vi e vazmojno... Ne znam kakvo da ti kaja... Prosto ne iskam da si predstavjam takav koshmar. Majkata na basta mi jivja s nas i prosto razsipa jivota na majka. Povecheto maje ne zaemat tvarda pozitzija v izjasnjavaneto na pravilata i ostavjat jenite da se opravjat sami. Razbiram, i na tjah ne im lesno mejdu chuka i nakovalnjata, no tova prosto ne e jivot. Moje i da ima njakakav protzent vazrastni hora, s koito moje da se spogodish i jiveesh zaedno, no ne sa mnogo. I kakto njakoj kaza, dejstvitelno njama goljama razlika chii roditeli sa. Kogato majka se oplakvashe na brat si, kojto jiveeshe s tehnija basta, i toj i namekvashe, che polojenieto ne e mnogo po-razlichno. I nikoj njama vina... Prosto situatzijata e neestestvena i za sajalenie chesto stoi na dneven red v darjavi, kadeto horata ne mogat da si pozvoljat da jivejat otdelno.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам дали ще ти дам най-добрия съвет, аз нямам този опит със свекървите. Моята е далеч и се виждаме за по няколко дена в годината и сме в много добри отношения...

Значи, аз съм си инат, та моя подход в такива ситуации е доста суров "който не му понася да се изнася". Щом й държи от ден до пладне, бих й го напомняла редовно, докато не се научи! Да не говорим, че щях да начертая ясна линия в коридора за териториите! Примерно да не ми влиза в спалнята и като ме ядоса, хоп там (като ще си взема и мъжа с мен!)! Като повиси сама в хола известно време, трябва да е пълно перде, за да не й просветне...

Да илЮстрирам подхода си, понеже родителите ми "помагаха" навремето като идваха за лятото на гости да ми гледат детето (още не бях омъжена, а живея в чужбина). Е да ама 3 месеца е много време, та 1та година им издържах чупките в собстевеното ми жилище, най-вече заради детето, защото им се радва! На 2та година обаче ги предупредих, че сменям правилата и като ме ядосаха на 2рия месец, им смених билетите и ги пратих обратно за България!!! На следващата година просто не бяха поканени...Та имахме дълги сръдни, но смея да твърдя, че стават все по-толерантни. Битките продължават обаче

ne nepozvolqvai da idva da givee pri vas tova shtee golqma greshka,az ne giveq sas svekarva ama kato doide posle s magatmi se karame a ponqkoga dage stiga
i do boi oooooooooooo gadni sashtesvasa tova svekarvite ,van van i da nee priparila tova i go kazah snoshti i povece nqma da idva radost

Моите съболезнования.Моята и твоята да не са сестри близначки? Мен 20 години моето съкровище не ме прие, но какво да правя. 10 год. я търпях някак си , защото свекар ми много ме уважаваше , но той почина и от тогава мойто чудо на бял свят та ничие......Аз имах щастието една вечер да вляза да се къпя, а тя / все още беше в траур/, навиваше моя мъж да ме изхвърлят / от моя апартамент/, докато съм още по хавлия , та да не си взема дрехите/ по нямало да бие на очи- хем тъмно, хем без багаж/, а тя щяла да му намери жена като за него. Много ми беше любопитно кой щеше да му гледа децата? Един ден една колежка ме успокои , че свекървата е съкровище/ а съкровищата стояли зарити дълбоко под земята за да не ги открадне някой/, но аз малко се по стъписах , защото и аз един ден ще стана свекърва.Ако нямаш възможност да и купиш някаде близо до вас малко жилище, та хем да сте близо в случай на нужда, хем да е отделно , мога само да ти съчувствам.