Моят съпруг има от първия брак , дете който е на 13г .Имаме и син на 6г ,който не се познават, незнам как да му кажа на малкия . Как ще реагира много ме страх .Можеби е трябвало , много по рано но поради разни при4ини със предишната не се познават. А трябва така смятам за добре.Какво да на направя как да подходя към малкия да ме разбере правилно .4е тате преди така и така..........

che kakvo sramno ima v tova

Няма от какво да те е страх, децата се разбират помежду си

бъди внимателна децата ни не са така силни както и да го направиш си закъсняла важно е те да се познават и да са си близки имам подобен опит но при мен се знае от самото начало и каката идва редовно успех

и непрофесионално мнение просто ги срещнете и без много-много обяснения ги сближете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А защо все пак децата не се познават? живеят далече, има недобри отношения с майката на детето или какво?
Питам, не за да те упреквам, а защото се опитвам да разбира как става така. Аз бих искала детето ми да познава ако има доведени брат или сестра. един от аргументите ми за това е, че не искам да расте като само дете. А тъй като за момента е такова, виждам как на моменти му липсва другарче. От друга страна, ако "моята мама и твоя тати" са решили да се едно семейство, то децата също е хубаво да са част от това ново семейство.
Така си го мисля аз, но осъзнавам, че реалността може да е доста по-сурова понякога. Най-малкото никой не е казал, че детето на любимия/та ще те приеме с отворени обятия. Ако ти си за него човекът отнел родителя му, тогава нещата могат да станат сигурно и много грозни, а най-вече изключително болезнени и травмиращи за самото дете. А в крайна сметка, те са важните, защото ние сме отговорни за тях все още.

Ох, извинявай, май се разписах по моите си притеснения.
Дано намерите начин и да се справите със ситуацията, макар да не знам как. Може би съпротивата ще е по-скоро от голямото дете, знам ли. уж малките по-лесно се приспособявали, ама кой да ти каже как ще реагира всъщност. Моя е също на шест и усещам как почва вече по малко да ме ревнува. Преди година това го нямаше, а сега ...


Абе стискам ти палци, всичко ще е наред. Важното е да ги обичате и двете.

Проблема е 4е живем в един град .И майката на доведниа брат не позволяваше на съпруга ми да се виждат до като нашия син беше бебе . Но той сега ходи сам за пари или да се виждат не знам .Много е сложно да разбереш едно раздвоено дете.И знае 4е баща му има друга жена и дете -от баща си.Но как ме възприема като каква ,както ти казваш 4е отнела неговиа родител , което не така защото бяха разделени много преди да го познавам .Но 4е ще има ревност между тях от това ме страх и за малкия който и престава си няма ,другото поне знае .Благодаря на вси4ки за куража който ми давате .

аз съм в подобно положение

моите са на 7 и 4, каката от първия брак е на 10.

много държах децата да се познават и да са близки доколкото е възможно.
не ща като пораснат да се запознаят по повод наследство и делби....

аз не мога да виждам другото дете по желание на майка му, но когато мъжът ми ходи да я вижда, често води и нашите. понякога се събират при общата си баба - свекърва ми.

в началото просто внимателно му обясних на големия ми син - дори преди да се роди малкия беше, че преди тати да се ожени за мен е имал друго семейство и друго дете и че независимо какво се е случило между него и предишната му съпруга, той си обича и другото дете.

те са си играли чудесно. той добре разбира, че има полу-сестра. по някякъв детски начин го обяснява и на малкия. резултатът е, че в момента и двамата възприемат ситуацията доста естествено.

наскоро пък тяхната кака се сдоби с още една сестричка - от майка си, ама от друг татко...такива ми ти работи

съветът ми е - внимателно, но честно, без недомлъвки и категорично - просто факт. факт, който трябва да възприеме без чувство за вина, срам и не знам какво още. това е нещо, което се е случило преди да се роди и не може да промени...сам ще реши доколко да се сближи с батко си или кака си...пък и възрастта им е доста различна - не предполага особена близост....

Според мен твоят е мъничък и лесно ще възприеме, виж по-скоро баткото трябва да е подготвен и с желание да се запознае...

А иначе и аз съм "ЗА" прякото просто обяснение, без заобикалки- от типа на: големите хора се обичат, но може и да се скарат и разделят; понякога става така, че си имат деца и си ги обичат, създават нови семейства... После тати може да го вземе "по мъжки" да се запознаят с баткото на някой картинг, кино, т.н.

ПП В моята ситуация от раждането на сина си му говорех за липсата на баща...Сега вече си има татко и детето (8г) мъдро обяснява "как си е нямал, но вече сме си намерили"...

moute roditeli sa se ojenili mnogo sled kato bahsta mi se e razdelil s predishnata si jena no decata mu smiatat ch emaika mi e vinovna za neshtastiata im shtoto tiahnata maika go im e vtylpiavala ta znachi me mraziat s dve dumi makar ch es avyzrastni i predpochitam d ane gi poznavam

pomisli dobre shtoto ako 13 god. te mrazi to shte tormozi sina ti