Искам да запитам, познавате ли семейства в които жената да е основният и единствен източник на финасови средства години наред, защото съпругът винаги намира извинения за неучастието си в поддръжката/попълненията на семейната хазна?
Нашето семейство е образец на тази тема. Бих искала да чуя вашите размисли по тази вапрос, защото аз съм доста раздвоена. От една страна сам много недоволна от това положение, а от друга имам съмнения дали това което чуствувам е нормално, така да се каже. Аз нямам близки приятелки с които да споделя и разнищя този проблем, защото никой от нашите приятели и познати незнае за нашето положение. Сега разбирате защто се крия зад фасадата на анонимноста.

a koi gleda detzata

Все пак трябва да се прави разлика между единствен и основен източник, обаче. Вече не са малко семействата, в които жената е основен източник на средства. Въпрос на умения, упоритост, желание и КЪСМЕТ. Друг е въпросът, че мъжът все пак също не е лошо да работи и да участва в попълването на семейния бюджет. В такива семейства обикновено мъжът поема т.нар. "женска" роля, т.е. грижи се повече за децата и дома.
Е, ако и това не прави ... баси любовника трябва да е, за да го изтърпя тоя-я-я-я!

Стига простотии бе, тате!

Децата са вече отгледани така да се каже, а когато бяха по-малки съпругът ми се беше заел със задачата да ги направи нещо по-различно от другите деца (по негово желание), а аз се съгласих без много да роптая. Та отглеждането беше по схемата - прането и пазаруването за мене, готвенето когато аз работя - за него, миенето на чинии за децата, спорта с децата - за него, т.е. беше поделено между всички. Аз не роптая за тези години, аз негодувам и се чуствувам използувана сега когато децата нямат нужда от родителска грижа, само ако може някое левче да дадеме. Доста често, в мислите си само, оприличавам съпругът си на паразит - така аз се чувствувам и в същото време ми е събестно, че мисля така. Нали като се взехме беше да сме заедно в добри и тежки времена, пък аз сега се оплаквам. Аз сам единственият източник на пари в къщи от доста години. Той знае че това доста ми тежи, но моето мнение е, че не го взема на сериозно.

Ама от другата страна...
Еййй..не се научихте, че видовете работи в "стопанската единица" семейство следва да се върши от този, дето ги върши най-добре! Това е най-разумния начин. Няма женска и мъжка...по дефиниция.
Тебе те яде това, че "женската" роля продължава и след като сте отгледали децата...а ми че ти продължаваш да изпълняваш "ролята" на мъжа...кво сега?! Това, че в болшинството семейства мъжа е основния доходоносител...може и да се промени в близкото бъдеще. Или ти плащаш единствения доброволен данък "Данък обществено мнение"...както забелязвам- "не смея да споделя с приятелите.." Глей кви мъже има...а моя...
А в жените им загледа ли се?!

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Редактирано от MЪЖжжж на 10.10.05 22:38.

но,както казваш,като порасна детето,тоя мъж от скука така се озлоби и изперка,че не е същия човек.Не ще да почва каквато и да е работа-иска да е директор.Жена му хем го мачка,хем е на мнение,че трябва да е директор-иначе никаква работа...не ги разбирам и не се и старая вече.Гледам ги,че все нещо са недоволни,нещастни и не ми е приятно да се срещам с тях.
Ако се чувстваш използвана,говори с него или му намери нещо да се чувства полезен,иначе не е добре според мен.

Благодаря на вички за вашите мнения. Реших да пиша и споделя какво ме вълнува за да чуя вашите обективни мнения и размисли. Всеки проблем има поне две страни и аз излагам тука мойта (субективна) страна. Тежи ми не разпределението на ролите - съгласна съм, че в днешно време не бива да има "мъжки" и "женски" такива. Тежи ми неговото нежелание да се занимава с нещо, което да допринася за семейството. Аз мисля, че той трявба да реши какво да бъде това нещо. Аз предложих няколко идеи, но нито една не му хареса. Колкото до директор, може би това е което той очаква, ама директорските места за всичките заети. Той знае, че неговото нежелание да работи ми тежи много и все казва, че мисли много по този въпрос, но все няма резултат от това мислене. Това започва да се отразява на нашите взаимоотношения отрицателно и затова реших да потърся помощ. Може би от толкоз работа съм се смахнала и не виждам хубавите страни на живота. Да отговоря на МЪЖжжж - ние работиме много добре по този модел- който най-добре върши една работа той да я върши, ама ми омръзна вече аз да имам това признание и призвание. Бих искала и той да раздели малко от лаврите. Да ядеме, че продължавам да върша и двете дейности - и мъжката и женската - и да ме извинявяте ама в днешно време има вибратори да изпълнят единственота му МЪЖКА роля.. Не само аз плащам "данък обществено мнение", тои също много умело прикрива и лъже, че се занимава с някакъв бизнес. Това ме навява на мисълта, че и той знае, че положението не е нормално така да се каже. Защото не става въпрос кой допринася повече пари, а става въпрос и двамата да допринасят според възможностите си. На въпросът ти дали се е загледал по жените им не мога да ти отговоря, защото аз съм постоянно на работа и незная с какво точно си запълва времето. Има моменти когато искам да се намери друга сдухана като мене и тя да му бере гайлето, защото не е луд този дето яде баницата, луд е който му я дава. Хайде да спирам тук,че то стана една......

Може да работи за малко пари, ама здрав човек хич да не работи не може. Така просто не се прави. Баси ужаса, да се чувстваш като майка, вместо като жена!

Стига простотии бе, тате!

Това звучи направо странно. Ти работиш много, и издържаш дома, той не прави нищо и твърди, че мисли по въпроса. Нямаш представа с какво си запълва времето.

Иначе успешния модел "всеки да прави това за семейството, което умее най-добре" е спрял да работи при вас, защото той ти е прехвърлил и своята половина. Причините май само той си ги знае...Но все пак не може да нямаш идейка какво ще да е провокирало това. Върни лентата назад и виж дали няма да видиш негово изказване, случка или разговор в съвсем друга светлина.

Странно е, че познатите ви все още вярват на това, че той се занимава с някакъв бизнес. Мисля, че някой от тях със сигурност знае реалното състояние.

Значи, какво излиза - прекъснали сте връзката помежду си, всеки води самостоятелно ежедневие, натрупани са въпроси; ти се грижиш за него, но той не се грижи за теб. Време е за директен разговор и поставени ребром въпроси.

Дано не ви досаждам с моите оплаквания и философствувания, защото ситуацията е странна наистина. Разбирам, че моето мнение е доста субективно и затова съм много благодарна на всички, които изказаха своето мнение.
Женени сме от 23 години и винаги го е имало този проблем под една или друга форма. От 23 години надали ще се съберат дори 5 год. време като цяло, когато и той е допринасял според възможностите си. И това ме кара да мисля,че каквото и да казва нещата нямя да се променят. В първите години от съвместният ни живот оправданието беше, че за комунистите няма да работи. Добре де, ама комунистите отдавна ги няма, а оправдания все се намират.. Та никаква идейка нямам какво е провокирало това, защото откакто се знаем не е било различно. Само, че преди да се ожениме не ми правеше впечатление ( моя си е грешката), а сега като чукнах 40-те и много по-различни въпроси си задавам. И да си призная и страх ме хваща как ще я караме занапред. Недай си боже да се разболея и сме то тук, разходи за лечение и лекарства няма да може си позволиме. И други подобни, ама да не се унасям прекалено много.
Аз също мисля, че някои от познатите ни се досещат за реалното положение, но и двамата продължаваме да заблуждаваме - себе си най-вече.

Да наистина връзката между нас е под доста голямо напрежение. Аз съм една от тези дето ще премълчат вместо да влезнат в конфронтация и затова сме я докарали до тук. А и той е много добър в приказките, мед му тече от устата като заговори и аз след това се чувствувам като предател. С една дума няма комуникация между нас.
В интерес на истината трябва да призная, че той е много внимателен с мене, особено като види, че съм под пара. Аз не крещя и врещя, аз съм от тези темерути дето замлъкват и не проговарят с дни. [shokiran sym
Такова е положението, аз не спирам да мисля, дори не мога да спя както преди, но нямам сили да направя каквото и да било, явно не съм доузряла още.