Знам, че темата за родителите е много дискутирана тук, но не мога да се стърпя. Знам, и че не всички са такива и зависи от човека по принцип, но моята вече много ми се разхожда по веждите и имам нужда да споделя.

Та да разкажа историята. Със съпруга ми си живеем отделно на квартира. Миналата година отидохме при родителите ми за коледните празници. Уж щяхме да останем само дните по Коледа. Аз все още бях по майчинство. Когато решихме да си ходим майка ми изнесе от 10 кладенеца вода да сме останели още малко, поне до след НГ. Тогава съпруга ми работеше извънредно всеки ден поне по 12 часа и ние се съгласихме - да си имам компания. После бе - ами останете до края на зимата - хем ще бъде по-топло за всички като се пали печката по цял ден, хем да се порадват на внучето. Отново се съгласихме. Дойде пролетта и наново старата песен - ами останете ей къде е яслата на няма и 5 минути, а във вашия квартал няма такава, трябва да я водите с автобус, поне докато ходи на ясла... Обсъдихме го и отново се съгласихме. ГОЛЯМА ГРЕШКА.

Докато бях по майчинство поех цялото домакинство - нали съм си в къщи, а те всички ходят на работа, пък вечер по един час внучето им се радваше - идилия. Е, да ама тръгнах на работа и се оказа, че отново аз трябва да продължа да се грижа за цялото домакинство - нищо че се прибирам час и половина след тях. Ако през уикенда майка ми реши да пусне една пералня - цяло събитие, ако нас ни няма тогава дори чисти с прахосмукачката, но не и в нашата стая. Не че не влиза иначе там. Ако се е случило да пусне и малко наши дрехи като се приберем неделя вечерта ми се заявява да си ги пребера от простира и да ги огладя, а и да наготвя нещо че съпруга ми какво щял да яде. Иначе аз съм длъжна да очистя и тяхната спалня, да изпера и техните дрехи, да ги огладя и сложа в техния гардероб.

Когато сме си в къщи за уикенда тя се надига от леглото между 14 и 15 ч., пуска си едно кафе и като го изпие подбира дъщеря ми да я приспива. След половин час малката пристига, а баба й блажено спи. Неделята е същата работа. Ако баща ми й промърмори, че само лежи става и измива чиниите.

Това, обаче което най-много ме дразни е че ми пуши от цигарите. Ако случайно си купи си ги държи в дамската чанта, а вечер пуши от моите. Ако моите свършат, а на нея още й се пуши взема своята кутия. Колко пъти се е случвало да се прибера с поне 14 цигари, да отида да приспивам малката и да се унеса с нея и да знам, че имам и за другия ден цигари, а на сутринта да си намеря празна кутията вече не мога да ги преброя.

Започнах да си ги крия и аз в дамската чанта. Тогава обаче пита с цялото си нахалство имам ли цигари, че много й се пушело и ако не си ги извадя просто набутва кутията на мъжа ми като мрънка колко й били силни. А ако тогава ме хване да пуша веднага коментира - криеш си ги, а! Ами крия си ги, защото много пъти съм й казвала, че най-много ме дразни, не че пуши от цигарите ми, а че пуши повече от мен и че ВИНАГИ ми изпушва ПОСЛЕДНАТА цигара.

Не мога да повярвам, че са ти родители, говориш за тях все едно, че са ти непознати, у които си попаднала съвсем случайно. Много тъжно...
Околните се отнасят с теб така, както ги научиш.
Позволила си да ти се качат на главата и не очаквай някой да се сеща какво да прави, нужни са казани право в очите думи, за да няма недоразумения.

Обичам си ги, но това не означава че харесвам всичките им действия спрямо мен самата.
А сме говорили, но ефект никакъв.

Бих предпочела естествено вместо вечерта да се пльосвам гроги в леглото и често да заспивам преди детето, да седна аз на масата, да си пуша аз от цигарите, и АЗ да си свалям съпруга, вместо да го прави майка ми. Отначало той го вземаше навътре и тактично парираше всеки нейн опит, а сега просто не й обръща внимание.

Но иначе си много права - така я научих много отдавна, още като ученичка. Ако исках да ям си готвех - не че ме е учила - нищо подобно, добре че лятото ходех на село и баба ми ме учеше и дърпани баници, и мекици, че и торти и че имаше достатъчно готварски книги и опит проба - грешка - все аз си го ядях.

Иначе в много други отношения е супер. Грешка няма.

Абе с всичко се примирявам и ще го правя, само да я науча да си купува цигари и да пуши от своите.

Примиренчеството е тактиката на слабия, нали знаеш?
Ако нещо не ми харесва, не се примирявам, а правя така, че другите да си научат ролите. Шега с тези работи не бива.

Може би не използвах думата примирение правилно - имам предвич, че мога да приема, че щом сме приели да живеем при тях макар и временно ще приемем и правилата, които са в къщата.

Но все се надявам да получа отношението, което предлагам аз поне в тази област. Та все пак ако майка ми петък вечерта ми е изпушила и последната цигара аз винаги питам баща ми дали мога да запаля от неговите ако толкова много ми се пуши и не мога точно в момента да изтичам до близкия магазин и да си взема и ако естествено и съпругът ми няма или му е останала последната. Какво да направя, като съм свикнала кафето да го пия с цигара. Навик от който нямам желание да се отказвам.

Абе всичко, без свалянето на мъжа си е нормално -
крий си последната цигара,
иначе стават като деца,
ама вече като ги нямам ми е мъчно да знаеш

Ами то тя си го хареса още първия път, когато го доведох у дома нищо че ми бе само приятел /имах си друго гадже/. Наду ми главата колко бил хубав, умен, какъв глас, каква ерудиция, а аз съм се хванала с този мухльо. Един ден ми писна и й казах като толкова много й харесва да си го хване за любовник. Тя се стресна и каза - аз не за мен, за теб.

Така че това не е от вчера. Просто чак след свадбата започна отначало с хвалбите какъв зет като мед, а после флиртовете, закачките и накрая чистата свалка.

Както казва мъжът ми - може да е младолика, да е интелигентна, умна, да се поддържа, да го иска, но той е избрал дъщерята, не майката.

И ще започна да си отделям по 1-2 цигари на скришно място, май (за на другия ден).

Вдигате парцалките - и обратно в квартирата.

The leaves they were withering and sere;
It was night in the lonesome October

Със сигурност!!!

Ти си знаеш най-добре, но както казва моят мъж "колкото по-рядко ги виждам, толкова повече ги обичам" и да знаеш вярно е! Аз живея доста далеч от моите родители и сега ужасно ми липсват! А до преди това им виждах само недостатъците, които непрекъснато ме дразнеха. Така че, май решението е да се върнете да живеете самостоятелно и всеки да си знае неговото семейство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите