защото съм самоуважаващ се човек.
Днес на отпочинала глава взех да се замислям дали съм селянка, дете, инвалид или пенсионер, както и дали приятелите ми са такива.
1. Селянка не съм, щото и мама, и тате са граждани, пък аз даже в столицата съм родена. Болшинството от приятелите ми също са така. А-а-а, пък и да му се не види голяма част от тях даже не са пробвали да емигрират. Направо да им се чуди човек като се има предвид, че едно 80% са лекари, инженери и икономисти с висше образование и с по един- два чужди езика в запас. Сигурно са полудели от много учене.
2. Имам двама-трима приятели, които пробваха навън. Едната обаче се върна, въпреки че получаваше около 3000 английски лири месечна заплата на острова, работейки това, което работи и тук. Защо ли? Не мисля, че е защото не е успяла. Ти как мислиш?
3. Така и не разбрах защо се извъртя така темата. Започна се от това, че ти смяташ, че си по-умна от всички останали тук и можеш да им даваш мъдри съвети, без да са ти ги поискали. Някой от нас да ти е казвал какво трябва да правиш и колко деца трябва да имаш?

Стига простотии бе, тате!

Незнам защо си се върнала,
другите отговори си ги знам
и ми е добре навсякъде

Защо я пусна тази тема? Какво предлагаш да се направи? Защото така само да си приказваме...
Струва ми се, че не си сигурна, че си постъпила правилно като си емигрирала и сега си търсиш някакви оправдания за пред себе си...
Едно да знаеш - ако човек е интелигентен, пробивен и в мир със себе си, ще се чувства така навсякъде.
А на мен ми прави впечатление и от други клубове, че емигриралите българи пишат мнооого активно тук из Дир-а и все с цел да "открехнат" очите на "невиждащите" си сънародници.
На това аз му казвам - Пази боже, сляпо да прогледа!

Ако наистина си щастлива, няма да изпитваш нужда да казваш на другите как да живеят живота си, а ще си живееш своя и ще си свиркаш.

Че скрийте го този дир, да се не вижда от чужбина бе ...! И границите затворете ... може и кабеларките да резнете ... Ааааа к'во е т'ва? Ще ми разказват те на мене, колко убаво било. Аз съм от тия щастливите, дето имат щастието да живеят в България. Пък тия дето нямат това щастие, ма имат всичко останало хич не ме засягат ...

Българинът пътува много вече, не е като едно време, някой успял да се "спаси" да трябва да му казва от чужбина как е
Дразни нравоучителният тон на хора, които чрез поучаването на другите се опитват да позабравят за собствените си проблеми... Човещинка...

Uau! Goljama re4,no mi haresa. Za6toto vsi4ko si e mnogo pravilno i drazne6to istinski. Nikoj ne se opitva da otvarja o4i,a prosto si kazva glednata to4ka.

Az sqm se pribirala za njakolko godini v Bg i sega otnovo ne sqm tam.Ima mn.interesni neshta i izvqn rodinata,zatova i horata vqrvjat pod mototo na globalizazijata,ne samo ikonomikata.Hubavo e da si imash rodina,no tja ne e vsi4ko.Vseki sam re6ava koe e po-dobro za nego,koe neponosimo i koe si struva usilieto.

Аз лично се чувствам гражданка на света И където и да отида се чувствам великолепно.
Сега съм в България. Не казвам, че няма големи и спешни проблеми за разрешаване, но пък народът има и хубави черти. Черти, които не открих у други народи...
И не съм против това хората да емигрират, всеки трябва да живее там, където му е най-уютно. Така или иначе днес на фона на глобализацията няма кой знае какво значение в коя част на Европа ще си. Проблемите на европейците са общи.
Против това съм да се плюе по българското, забравяйки, че България няма само отрицателни страни.
И против това съм да се каже, че и едно дете не може да се отгледа тук.
Крайните позиции са често плод на изкривени представи.

Некадърния където и да отиде ще е некадърен. Единственото, за което бих емигрирал е ако някой от семейството ми има здравни проблеми, които немогат да бъдат решени тук!!! А който се оправдава че неможе да има деца тук, където и да отиде няма да има. Статистиката си я водя от всички познати, които заминаха. Така че оправданието че тук неможе да имаш деца не върви.

България не ме обича, а аз съм ебати пича.

... че не може да се отгледа дете тук. Казвам, че си е лудост д асе правят жертви и да се чувстваш скотски само и само да си позволиш лукса да имаш дете. Тъжното е, че лукс е да си го позволиш и си задаваш въпрос преди да започнеш да го създаваш "Ще мога ли да го отгледам с миризливите 420 лв."

Що разводнявате темата не разбрах

Едно да знаеш - ако някой ИСТИНСКИ желае нещо, намира начин да го постигне, независимо от обстоятелствата. Ще смени работата за по-платена, ще намери начин. Но трябва да си по-широко скроен и с будна мисъл.
Като не може тук - в чужбина, какво значение има, ако го има желанието. Но и в чужбина никак не се гледат лесно деца, там е още по-скъпо (никой да не ме уверява в противното, моля, говоря от личен опит).
Другото са оправдания. По-добре е да признаеш, че в този момент не ти е до деца, вместо да си измисляш хиляди причини.
Пък и никой не те задължава непременно да имаш деца. Това е по желание.
Говоря по принцип, не визирам теб конкретно!
Такъв е животът - по-добрите оцеляват и създават поколение, по-слабите отпадат от класацията (естествен подбор)