Имам приятел, с когото съм от 3 години. Вече съм навършила заветните 26 и започвам сериозно да се замислям за семейство.
Ние все още живеем в отделни жилища, но постоянно прекарваме свободното си време заедно. Рядко се случва да сме разделени. Преди година се запознах и с родителите му и тогава в мен се породи надеждата, че той има сериозни планове за нас. От началото на нашето познанство до сега оношенията ни не са се променили ни най-малко, те продължават да са много хармонични, но той няма желание да живеем заедно.
Преди често сме говорили за възможността да заживеем заедно и до сега не
съм оставала с впечатление, че не е готов или няма желание за подобна крачка. Бяхме решили да не пребързваме, за да не останем разочаровани.
Преди няколко дена аз поставих открито въпроса за съвместното съжителство и бях невероятно много изненадана. Той ми отказа като изтъкна най-смешната причина - парите. Аргументира се с това, че съвместното ни съжителство щяло да е над финансовите ми възможности и щяло да бъде тежък удар за моят бюджет.
След този разговор съм много раздвоена. Мислех, че това е човека, с когото мога да споделя всички хубави и лоши моменти, но сега...не съм убедена в това. Могат ли парите да бъдат пречка двама души да са заедно щом се обичат истински? Не мисля така.

Честно казано останах много изненадана - как така съвместното ви съжителство ще е над финансовите ти възможности? Трябва да внасяш към общия бюджет сума надвишаваща заплатата ти, ли?

Всъщност някога говорили ли сте как си представяте съвместния живот? Имам предвид обсъждането на пренебрегвани неща като общ или отделен бюджет, разпределението на този бюджет по пера - разни такива работи, за които хората изобщо не се сещат докато ходят, а в последствие се оказват доста важни и понякога пораждат първите спорове.

На мен лично ми бе зададен въпроса - ама всеки месец ли ще си купуваш пакет превръзки? Не знаех да се смея ли, да плача ли...

Проблемът с финасите е такъв, че приятелят ми не иска да напуска сегашното си жилище, което е доста голямо и луксозно. Ако се принеса при него това ще означава, че половината от заплатата ми ще отива като разход за наем.
Съгласна съм, че разходите трябва да се делят, но от друга страна мисля, че нежеланието да се премести в по-монолитно жилище не може да бъде основателен аргумент да не живеем заедно.

Винаги съм се чудила на такова отношение.Не знам,дали аз греша някъде,защото мои приятели имат подобни проблеми.Не разбирам как ще живеете заедно и същевременно си смятате стотинките!Или всеки ще си пазарува отделно,ще си готви отделно? Това са съквартиранти.Вие ,доколкото разбрах,сте в интимни отношения,нали?А след 1-2 години ако се роди дете ще си делите разходите за памперси и мляко ли?Може да съм старомодна,но когато има стабилна връзка нещата стават общи.Не говорите за теб и него ,а за Вас.Общи планове,общи приятели,общи мечти.И не мога да впиша в картинката отделни финанси,не знам.

Ами да ти кажа - абсолютно реален проблем си е.
Друг е въпросът дали реално съществува,
или е само в неговите очи -
но дори сам в неговите очи да е -
значи пак не е дорасъл за такава стъпка
и значи не ти трябва

Абсурдно е да искаш от някого,
да си понижи стандарт,
който може да си позволи

Щом парите са смешна
причина - изкарвай достатъчно и
ще можеш да си позволиш въпросното съжителство

В мен възниква въпросът:
Значи, той е загрижен за твоето финансово положение, а не за своето?
В тази връзка, ако той смята, че живеенето при него ще наруши бюджета ти, защо не приеме да живеете заедно без ти да участваш в плашането на наема.Явно той може да си го позволи...Ти би могла да пазаруваш, и пр.други дейности, с които да допринасяш за общото дело.
Нали все пак говорим за любов.
И ако той наистина иска да е с теб, наема/който той така или иначе си плаща всеки месец/ няма да е проблем.

това разбира се е само мнение.
може изобщо да не е така....


Поздрави

Абсолютно съм съгласна с мнението на Ема!
Смятам също,че този човек е дребнав,егоист ,а също има и други недостатъци,които ти не виждаш или ги приемаш защото го обичаш много.3 години е мноого време да не те е взел да живееш при него!
Другото,което си мисля е,че ти си се поставила така,че да се иска от теб да се дели наема при положение,че той се оправя засега сам.
Извинявай!Успех

Извинявай, че ще ти го кажа, но този човек ми се струва егоист и такъв , който мисли само за своите желания.
Значи може да сти заедно, когато му харесва и има нужда от теб, на не може да живее с теб, защото "съвместното ни съжителство щяло да е над финансовите ми възможности и щяло да бъде тежък удар за моят бюджет."

Що за глупости. Ако те обича истински едва ли това ще му попречи...а и кое нормално семейство се дели по този начин. Едва ли не ще те кара да си платиш половината от сметката в магазина (да платиш половин кг от сиренето и 5 от 10-те яйца и т.н.).
Според мен трябва да си поговорите сериозно и да му изтъкнеш своите опасения - това не е истинска нормална връзка, а съжителство между съквартиранти (както беше казал някой по-горе)
Нали знаеш, че истинските чувства се появяват, когато човек е зле, защото, когато всичко е наред и има пари и др., е много лесно да си щастлив с другия, но дали нещата няма да се променят, ако другия е без работа или жилище.
Ох, много объркан стана отговорът ми, извини ме за това....