Здравейте!
Как мислите, до каква възраст е подходящо децата да живеят при родителите си? В наше време не е лесно човек да се изхранва и издържа сам и е някакси е по-изгодно да се делят сметките..Как мислите - кога се налага порасналото дете да отлети от гнездото?

Когато родителя го види готово.

Ако добре го е възпитал, ще е готово рано и още на около 25, когато ще си е взело образованието и всичко останало.

Не ми казвай, че студент ще вземе образование с хубав успех, ако не е подкрепяно и гледано. Да се вземе образование не е кевивалентно на това, да си плати изпитите.



В бг условия...какво да ти кажа. Хайде изхвърли си детето ако ти стиска на улицата...когато има висока безработица, а една стая на квартира е половина заплата, ако изобщо я имаш.

Отделно сметките.

Изхвърляш детето и го обричаш на наркомания, проституция и беззаконие. За това ли си го гледал?????

Ти май трябва да се прегледаш...

Алоооо, госпожо!
Хората задават риторични въпроси.
Злобата и обвиненията не са уместни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

do kakvo vodi lipsata na maj tazi 6te vzeme da posegne i na sina si sled vreme

Мисля, че е редно до 18.
Непрекъснато се сблъсквам с хора на моята възраст, които още не са се отделили от родителите си и гледката е много трагична, но не ми се ще да навлизам в подробности тук.
Разбира се, че е много по-лесно той да остане при родителите по-дълго. Ще пести пари за квартира, ще има кой да му готви, да се грижи за него. Няма да му се налага си губи времето с подреждане, пране и други странични неща и ще се концентрира над учението.
Обаче също така няма да има шанса да се научи да прави тези неща. И става малко като "ще ни гледат родителите, докато ни поемат децата".
Много, много тъжна гледка.
Това е същото, като да не научиш детето си да ходи, защото се притесняваш, че ще падне, докато се опитва. И така, не му даваш да стане от количката, носиш го на ръце ... до 25 годишна възраст. Защото мисълта, че може да вземе да си ожули коленете е много страшна, направо непоносима и не трябва да се допуска...

Да се учиш да правиш нещо ново винаги е трудно. Но винаги е по-добре да го можеш, отколкото да не го можеш. Всяка трудност си има своята положителна страна и тя е в опита, който човек натрупва с преодоляването й.
Няма как да се научиш да се грижиш за други (децата), ако не можеш да се грижиш сам за себе си.
Имам предвид, че ти сама го казваш "В наше време не е лесно човек да се изхранва и издържа сам". Това на каква мисъл те навежда? Че трябва да се научи да го прави или че изобщо не трябва да се научава?

Има хора, които успяват в живота и такива, които само чакат някой да им дава. Всеки си решава към коя група иска да бъде детето му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Различно е за всички. Баща ми например е дошъл в София на 14 - за да учи в НПМГ (от провинцията е). Разбира се, водел се е при майка си и баща си, ходел е там през ваканциите, но е живял тук на общежитие и на практика му се е отразило добре.
Аз пък живях при нашите до 22 години, когато се омъжих. Обаче последните четири години преди това бях студентка, а три години - работеща. Живеех при нашите не защото нямах възможност да живея другаде, а защото ми беше приятно да съм с тях, а и защото в онзи момент имаха известна нужда от финансово рамо. Когато се омъжих, продължих да живея при тях няколко месеца, защото правехме ремонт в апартамента, в който предстоеше да живеем с мъжо, но никога никой никого не е задължавал с каквото и да е.
Като цяло не смятам, че това колко си самостоятелен и развит и пораснал има връзка с това дали живееш при вашите. Можеш да живееш отделно и пак да търчиш при мама и тати за най-дребното нещо, а може да живеете на практика под един покрив, но да не си се бъркате в работите и да сте си в подкрепа само колкото е необходимо.
Като цяло, ако отношенията родител-пораснало дете са качествени, няма голямо значение кой къде живее.

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

Освен че ме прати на преглед, не разбрах с какво точно не си съгласен.

Непрекъснато срещам хора, които живеят заедно, но това не ги прави несамостоятелни. Понякога е въпрос на разумна преценка, а не на инат да живееш непременно отделно. И не мисля, че в бг условия едно дете на около 20 има зрелостта, доходите и мисленето да заживее съвсем само. Цялото ни общество е такова, закостеняло. А точно в тази възраст се налага да се погрижиш за образование. Тук системата е такава, че ако не учиш до към 25-30 годишна възраст, после не че е невъзможно, но на практика не можеш да учиш, защото е въпрос на свободно време, доходи и условия. Почти изчезна задочното обучение, не че някога е било заместващо на редовното. И разни други фактори. Както виждам нещата в България, малко са младите хора с достатъчно доходи, психически готови и подготвени да живеят абсолютно отделно от родителите си след 20 година. Имам предвид със собствени доходи, не ме разбирайте погрешно. Всяко хлапе на около 20 може да вземе пари от тате и мама и да заживее в стая в Студентски град.....


Да имаш контрааргументи или пак ще поплюеш ей така, за настроение....

Алоооу, анонимната,...освен плюнки друго можеш ли да слюноотделяш.