Намерила си време и начин да ме поплюеш, а. Но охотно твърдиш, че аз съм злобна.

А ти си лицемерна. Защо се обаждаш тогава ....иди пусни някъде тема срещу мен и си ме плюй. Имаш ли нещо да кажеш по тази тема, че май си се задъхала от злоба по мен, та не ти стига въздух да кажеш нещо смислено?

Имам да кажа.

- Първо: наистина се прегледай. Задъхването го виждам при теб във всички теми. Ако нещо ти липсва, набави си го, щото много ти личи...
- Второ: по цял свят децата напускат дома на 18 години. По цял свят ги дебнат наркотиците, проституцията и липсата на пари.
- Трето: по цял свят студентите работят и се оправят сами.
- Четвърто: човек живял при мама до 25 и неизкарал и 1 лв. сам, само за да е отличник е абсолютно неспособен да се грижи сам за себе си.
-Пето: Не ми излизай с номера, че в българия било трудно и нямало работа за студентите. Тия ги разправят за оправдание мързеливците и абсолютните лузъри, на които все държавата им е виновна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много странни разсъждения.
Опитът и зрелостта не ти падат от небето и не идват с времето отсамосебе си, че да ги чакаш.
Това е все едно да седиш на един стол и да чакаш да се научиш да свириш на пиано. И като прекараш достатъчно време в чакане, да седнеш на пианото и вече да можеш да свириш. Няма такова нещо.
Няма такова умение, което се придобива с чакане и без опитване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има една известна връзка, но си права, че тя не е съвсем директна.
Имам предвид, че не е задължително който живее сам да е оправен и обратно.
Връзката е по-скоро на друго място - родители, които смятат, че децата им дори на над 20 години, не са в състояние да се оправят сами, обикновено са прави. Защото не са ги научили как да се справят сами.
Ако една майка на 24 годишно момче му казва "Как така няма да живееш при нас, мами? Ами кой ще ти готви, кой ще ти пере чорапите, кой ще ти сгъва дрешките в шкафчето, кой ще ти дава парички, как ще се оправяш самичък?", а той да я пита "Мамо, къде ми е пижамата?", тя определено не го е научила да се оправя. Последното е по истински случай.
Имам и още един истински случай. 28 годишно момче, което до ден днешен му се налага да пита родителите си дали може да излезе и те обикновено му отказват. Като си вземе отпуска (една седмица през лятото), не му дават да напуска града, за да си стои при тях и да му се порадват как си е вкъщи по цял ден. Желязна хватка, която няма начин да го пусне.
Познавам и 15 годишно момиче, което е много оправно, макар никога да не е живяло отделно от родителите си. Просто са я научили да се справя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, о, о, готови приказки и декламации.

Я ми се махай от главата. Лозунгите и фалшивите правила отдавна минаха мода с падането на живковисткия режим.


Нещо разумно и логично да кажеш, освен че всеки родител е длъжен да си изхвърли детето след 18 и да го накара хем да работи, хем да учи, че и на квартира, защото иначе трябва да му купи самостоятелно жилище, че отдавна няма лихвоточки или по-точно нищо не можеш да си купиш с тях?


Който иска, нека след навършването на точно 18 години, законния срок за навършване на пълнолетие, да си изхвърли детето на улицата, аз лично нямам нищо против. За моето дете ще преценя, и ако го видя готов и самостоятелен, а аз ще се стремя да го възпитам така, тогава ще поговоря с него и ще намерим взаимноизгодно решение, с което ще зачитам всичките му нужди и ще съм наблизо, но и няма да забравя, че имам дете. Аз не схващам нещата като черно и бяло, за мен има важни подробности, но все пак няма да спра принципните родители да накарат децата си след абитуриентския бал непременно да си намерят работа (а тя ще е нископлатена като за младежи без стаж) да поблъскат и сами да плащат квартира, сметки и цялата си издръжка...което по мои сметки е поне 400 лв/месец за физическото оцеляване изобщо...но кой ли ще им плати веднага на 18 години по толкова без стаж и квалификация...и няма да искам да знам дали детето ми има какво да яде, дали иска да учи, ако учи, дали не си занемарява ученето, докато работи по нощни смени....и прочие. Прочието е много важно.


Който има деца, които са му излишни, нека забрави човещината, разума и нека директно си ги изхвърли на улицата, защото някой някъде си правел така, за да не изостанем от европейското мислене....о, аз наистина нямам нищо против.


Почвай отсега. На колко е детето ти? Ако е под 18, направо го прати да разлепва афиши вечер или сутрин в часовете, в които не е на училище. После го карай да плаща сметките си, защото е възпитателно....но не го пращай на уроци...как ще глезиш ти детето си, как ще се грижиш, нека да става самостоятелно! Нека да не си доспива....нека не си дояжда...нека да разбере, че живота е тежък!




Преди да направя каквото и да е, ще преценя всичко. Слепи подражания на моди и лозунги не обичам.

Правилно, връзката е обратна
Тоест ако живееш при вашите, това изобщо не означава, че не можеш да се справяш сам, но ако не можеш да се справяш сам, почти сигурно ще живееш при вашите. Говоря за възраст 18+, преди това е рано да се напусне дома, най-малкото си непълнолетен.
Иначе и ти каза горе долу каквото и аз - всеки случай е различен, отношенията са различни.

А за убеждението на родителите - един случай от галакси фар-фар ауей. Един наш общ познат, който след казармата реши да се пренесе в собственият си апартамент(наследство от дядо му) и чиято майка бурно протестираше, защото как така ще се изнася от къщи "детето"(25 годишен вишист с работа и всичко останало). Въпросната майка и до днес продължава да се опитва да го храни при всеки удобен случай, но вече се е научила, че не може просто да идва и да носи купища ядене, както правеше в началото, дори и след като той се ожени .
Иначе той и до днес й дава да зашие по нещо (ми нямаме машина, а и да имахме, баси, шиенето е сложна работа) или да пусне в пералнята някоя вълнена дреха (нашата пералня няма програма за вълнено и не че не можем да я минем на друга програма, но иначе по-добре се запазват). Знаеш много добре за кого говоря, на теб оставям да решиш дали наистина не може да се справя, както е убедена майка му

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

Принципно и в България и в други страни е съвсем нормално на 17-18-19 годишна възраст един студент да отиде да учи в друг град. Разбира се, поне една - две години ще му е нужен финансов гръб от родителите, но обикновенно след това студентите сами пожелават да започнат работа. Не става въпрос за изхвърляне на улицата, мисля, че наистина много преувеличаваш и пресилваш. Става въпрос за даване на възможност и начин за един млад човек да се научи на самостоятелност.

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

Не знам къде загатна, че много държиш да ти обяснят как "става по света", ама явно много има да учиш...
Не смятам, че отговорността, самостоятелността и други подобни идват, когато някой се премести в друг апартамент и единствено и само поради тази причина.
Примери:
Аз - до 25 год. живеех с баба си и дядо си, плащах (дори и след като се изнесох) по-голямата част от сметките, смятам се за доста отговорна и самостоятелна - до там, че нито родителите ми са ходили на родителски срещи, нито някой е имал право да ми държи сметка. Работя от 17 годишна, завърших езикова гимназия с доста близък до отличния успех, след това си платих и Право-то в СУ. Наркотици, алкохол и други подобни винаги са били на мое разположение. Алкохол употребявам, наркотици - не.

Баща ми - до ден днешен майка му (а той все пак е 51-ви набор) ходи и му готви - всеки ден или през ден - от центъра до младост 4. Въпреки че се е оженил на 22 (рано за мъж, все пак) и се е изнесъл от вкъщи. Е, при родителите на жена си...

Та, какво да ти разправям. Секви варианти има.

А, то е добре да оставяш майката да помага с нещо, колкото да се чувства необходима и полезна
А според мен майките не смятат, че синчетата им не могат и гащите да си обуят сами, но просто много им се иска да са необходими, да са важни за "детето", да са водещите. Затова и си измислят тези предтексти като "ти не можеш сам", с което просто искат внимание.

Иначе аз съм много против дундуркането до старини, струва ми се много несправедливо към самото дете. Ролята на родителите е да те научат да се справяш сам с живота, а не да те научат за всяко нещо да се обръщаш към тях.
Представи си както си на тази възраст, никога да не си работила, никога да не си имала собствени пари, майка ти да ти купува дрехи, да й искаш разрешение като ще ходиш някъде, да те пита с кого ще бъдеш и кога ще се върнеш и да ти звъни по телефона през два часа, за да те пита какво точно правиш в момента.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами не го правя
Но не само защото майка ми не се опитва да го прави, а и защото съм показала, че не е необходимо. Вярно е, че до голяма степен зависи от родителите да научат детето да се справя само, но и самото дете трявба да има сили да "хвръкне". Понякога дори и въпреки родителските опити да го задържат в гнездото .
Иначе и аз съм против дундуркането до старини, смятам, че такива хора са с психични отклонения. Но в никакъв случай не съм убедена, че вината за това е само и единствено на родителите.

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!