Значи ето какъв ми е проблема - с моя приятел сме заедно от няколко години, разбираме се чудесно, всичко м/у нас е о.к.Той живее самостоятелно на първия етаж, който вече е негов(зимните месеци баба му идва иначе си живее на село)На втория етаж живее баща му с една жена без брак - етажите са напълно отделни, с майка му са разведени отдавна - тя си има друга къща, където живееше до скоро със сестра му.Сега тя излезе на квартира с поредния си приятел.Не мога да разбера откъде идва тази непрязън към тях?Не са се държали лошо с мен, много малко контактуваме по принцип, дори приятелят ми рядко се вижда с тях.Отношенията с баща му са отвратителни, не по негова вина - баща му просто е отвратителен човек.Сестра му е учила до седми клас, след което е решила че ще става певица и от тогава е само по разни кръчми, а самочуствието й е до небесата.Обяснявам си го донякъде с това че аз съм израснала в нормално семейство, в което всички се уважаваме и можем да разчитаме един на друг.Докато това при тях е направо ужаседно разбито семейство, деца на които не е даден никакъв шанс за развитие...Въпреки всичко моя приятел е успял някяк си да се оправи в живота сам.Той знае за моето отношение към тях и донякъде ме разбира, все пак те са негово семейство.Бих искала заради него да ги почуствам малко по-близки и да не са ми толкова противниКак да стане не знам!

Ами никак. Просто остави този проблем на заден план и се съсредоточи във връзката си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като не понасяш семейството му, изнесете се на квартира.





<везде хорошо где меня нет>

Хе, ама защо на квартира, нали етажа от къщата бил на приятелят и. Ако ще се женят, ок, да продават етажа и да си купят нещо надалече)))....или да, да го дават под наем...а с парите да живеят някаде другаде...малее, каква бъркотия...абе да правят каквото щат)))
Има различни семейства...дано ако се ожените , на момчето да не му се пробудят семейни наследствени обременености и да започне да се щуросва)))
А по въпроса дали харесваш роднините или не...проблема си е лично твой, факта си е факт, това е положението ...Бонке)))

Материално сме осигурени и аз имам жилище и той, както казах вече.Не е там проблема

Ами тогава просто си изгради свое семейство, тогава със сигурност ще ги съдиш по-малко и не идеализирай твоето старо, а за неприятни - на мен са ми неприятни хора, които са ми направили нещо конкретно и тогава ги отцепвам, иначе едва ли ще ги промениш на тези години

Нищо не можеш да направиш, освен да си дадеш ясна сметка, че те са такива, каквито са, и няма да тръгнат да се променят заради теб.
Също си помисли дали и ти на всички си симпатична... Ако го обичаш, започни повече да мислиш за парспективите на вашата връзка, вместо да се заемаш с неща, които не зависят от теб (поведението на членовете на неговото семейство). Никой не е идеален и не бива да съдим другите.
Убедена съм, освен това, че тези хора си имат и положителни черти (колкото и да не ти се вярва).

"Остави го!Един ден той ще заприлича на баща си ,а отношенията в сем-то ще се опитва несъзнателно да ги направи както е било в неговото сем-во."-това са думи на моята майка ,която ми ги казваше преди 12 години.АЗ не й вярвах./Много е дълго за разказване, но накрая стана точно така./
Обичаме се със съпруга ми, не понасям роднините му , но много често го улавям, че действа като родителите си, и говори неща ,които биха излезли от устата на майка му и баща му -това ме вбесява.
Така, че мисли докато е време- знай , че един ден той щи прилича на баща си в отношението си към тебе и околните!

Хич д ане ти пука за семейството му! Ти ще си правиш собствено семейство..смао един съвет:опитвай се да не приказваш п.в тях..нека тези изводи излизат от неговата уста.
Изобщо не се съмнявай, че ще намираш в децата си или в него след време черти, които сега незнайно защо не забелязваш)))
Ще паднете от смях, но едно от нещата , които ме дразнят у мъжа ми е е да прибираш съдовете от миляната в 7 сутринта..абе тоз човек акъл има ли))))както свекър ми, когато се ожених преди 17 години))
Глей си момчето..змнаеш ли колко деца нямат нищо общо с родителите си))))

Като чета какви съвети са ти дали, направо припадам.
Без значение къде ще живеете ти с тези хора ще контактуваш- искаш или не искаш.
Кръвта вода не става. Каквото и да правите те ще са някъде около вас... рожденни дни, именни дни, празници - семейни. После ще ви се родят деца. Няма да можеш да ги скриеш, а те разбира се, че ще искат да ги виждат.
Ти готова ли си за това? Готова ли си да бъдеш толкова мъдра и разумна, че да намериш баланса. Омразата ражда чудовища. Тези чудовища мутират и не се знае кой кого и какво... Помисли си добре- това ми е съвета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите