Здравейте,

Не знам дали сте дискутирали тази тема, но дори така да е, желая да я повдигна отново.

Накратко за какво става дума. Гледали ли сте филма "Family man" с Никълъс Кейдж, аз преди време го гледах, за мен темата в момента е актуална. Проблемът, който повдигам с този постинг е дилемата в началото на филма...

За ония, които не са гледали филма ще обясня нагледно с моя случай:

С приятеля ми ни предстои да се разделим (ще ни раздели голямото географско разстояние между нас). Отношенията ни са в невероятна хармония, нямаме никакви дразги, от почти три години сме заедно и все още между нас ги има ония чувства на нововлюбени, които ги имаше когато се запознахме - никога не са изчезвали.
Двамата сме на 24 и двамата имаме прилична професия и работа, както и амбиция за развитие.

Той е започнал по-рано професионалното си развитие, напреднал е много до сега, притежава невероятни качества и му се отдаде възможност да замине да работи за известна компания. През следващите две години (поне) се очертава да пътува, в много страни и да посети невероятни места. Възможността е уникална и ако я изпусне сега, няма как да му бъде предложена отново. Ако се възползва това означава да напредне в професионално отношение, така както много малко хора биха могли да си представят, че е възможно. Тази възможност би била добра и за двама ни.

Аз съм започнала по-късно своето професионално развитие, все още не притежавам нужните качества, за да получа подобно предложение, след време (1-2 години) кой знае, може и аз да получа.

И на двамата ни е неприятно, че се разделяме, "билетът" му е единичен и би могъл да стане двоен, ако се оженим. Обсъждахме тази възможност не веднъж, но така виждам, че аз трябва да направя голяма жертва. Докато обикаляме по света, аз едва ли ще мога да работя и да се развивам, очертава се да се превърна в спътник, в името на семейството. Може би бих направила тази стъпка (може и да е грешка за мен), но обикаляйки по света ще се "изгубя", няма да съм човекът който съм сега, ще бъда предимно (а може би само) 'съпруга'.

Не си ни представяйте като заклети кариеристи, не мога да ви опиша в един форум що за хора сме, но определено не се вписваме в образите на кариеристи, обичаме да се забавляваме, вълнуват ни доста теми извън професионалния ни живот, обсъждали сме темата да бъдем семейство...

Никога (дори като малка) не съм си се представяла като домакиня (това съвсем не означава, че не се занимавам с домакинство), винаги съм била динамичен и контактен човек; обичам предизвикателствата; динамиката в отношенията между хората когато общуват; често са ми казвали, че съм много амбициозна. Ролята на съпруга-домакиня би ме убила.
Приятелят ми прекрасно осъзнава това и ме разбира. Не се страхува да поеме отговорността, която идва с едно семейство (мен също), но този влак който той може да хване, явно не е много подходящ за мен, (може да ми е и ранен и да не ме отведе там където искам)...

Опитвам се да гледам философски на нещата - семейството не би трябвало да е клетка. Ако затвориш човек, с възможности пред себе си, който би могъл да лети, в клетка той определено няма да е щастлив. Не бих искала да превръщам семейството си в клетка нито за мен нито за съпруга ми. Все пак всеки има право да се развива и да прави, това от което е щастлив. Дори и да се разделим няма да се чувствам изоставена, ще се справя и ще превъзмогна раздялата със сигурност, но ще ми е трудно защото съм много щастлива с този човек.

Никога не съм си представяла, че един ден ще се изправя пред подобна дилема, но животът явно умее да поднася изненади, какво бих могла да направя освен да му се усмихна

Не ви моля за съвет в тази ситуация, тъй като едва ли някой може да стигне до правилния, за мен, избор освен самата аз.

Моля ви, споделете кое според вас е по-важно Семейстовото или Кариерата?

Благодаря ви,
Мария

Ами и двете са важни.
Защото някак си от кариерата зависи и семейството. Не е без значение дали си удовлетворен в работата си за семейството.

Понякога няма алтернатива да се съчетаят за съжаление

Човек обикновено не вижда нещата, които са под носа му. Ти верно летиш в облаците.

Ако аз бях на твое място, бих отишла с него и бих използвала възможността да повиша образованието си (винаги има пътека нагоре) задочно. Никой не е казал, че трябва да седиш вкъщи и да домакинстваш по цял ден.
Според мен това би ти дало тласък към още по-блестяща кариера.

Погледни ситуацията и от друга страна: да предположим, че няма заминаване. Ти напредваш с кариерата. И напредваш. И напредваш. И... в един момент се жените и имате деца. Каква ти е гаранцията за кариера тогава?

Не мога да ти дам съвет, защото само ти знаеш какви са твоите лични приоритети и каква жертва би могла да направиш.
Мога да ти кажа аз какво направих и какво бих направила.
Имах въжможност да замина за чужбина и да си развивам кариерата, но сама. Останах заради него.
Ако бях на твое място, щях да тръгна с него.
Вече ми схвана логиката
От всички нещастни хора, които съм виждала в живота си, жените, които са били нещастни заради самота, раздяла с партньора или невъзможността да си намерят подходящ партньор, са на светлинни години пред другите.
Имам предвид, че освен нещата те правят щастлива, има и неща, които могат да те направи нещастна. Помисли за това.
Но на мен ми е лесно, защото професията, с която се боря не е свързана с конкретно място. Стига ми да имам компютър с интернет и общо взето това е, което ми трябва. Мога да се намирам в която си искам точка на света, че и да съм в движение, ако имам преносим компютър. Така че мен лично изобщо не би ме притеснявало да избера да замина, ако бях на твоя място, а перспективата да видя много страни ми изглежда много привлекателна и не бих пропуснала възможността за нищо на света
Но както казах, това е въпрос на приоритети.

Бих те посъветвала да се опиташ да намериш компромисен вариант и да не се лишаваш напълно от едното заради другото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бивш холандски началник преди години...:
"Хората от източна европа сте много интересни! Вместо да търсите възможностите, вие се вторачвате в проблемите. И така, постепенно решавайки проблем след проблем /създавайки поне по 10 нови/ се задълбавате в...нищото."
От тогава имам едно мото... :
"Когато няма друг изход,... търси друг вход!"
Малко философски се получи....но ти не си баба Ванга за да прогнозираш бъдещото си развитие и на това "отдалечено" място. Даже бих казал, че това място ще ти даде доста повече възможности от сегашното /но познато и стабилно/ поприще. Ако успяваш тук /в тая джунгла/ то определено ще си номбър уан в подредения свят на 2 граници от тук...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако си сигурна, че той е всичко, което искаш от един мъж - зарязвай кариерата! ще имаш време за нея, но ако я предпочетеш сега - може би него няма да го има...

Не се обръщай назад, може би нещо те настига!

мойта ситуация беше доста сходна на твойта, разликата е, че годинките са ми повечко. Той спечели позиция на невероятно място (има няма половин земно кълбо от мене) с невероятни перспективи. Аз трябваше да избера дали да се тръгна с него или да остана и да довърша някои професионални неща, за които вече бях достатачно позакъсняла. Обичах го, исках да бъда с него, блазнеше ме мисълта и за самото място, но останах. Въпреки това той искаше да се оженим. Не виждах смисъл-хората се женят за да са заедно, не за да си улесняват пътуването по света.
Ей така се разделихме без да си обещаем нищо. Няколко години все пак е време, а чувствата са си чувства, те не могат да се изнасилват.
Имах си спадовете, имах си ужасните моменти, имах си малките радости, но това беше мойто решение. Времето показа, че не съм сбъркала...Пък кой знае, може и да съм.

Предполагам, че се досещаш края...оженихме се (а кариерата ми, да чукна на дърво, я бива)

Life is only a transient transfection

Виж...аз малко по- различно виждам нещата. Може и да те забия в друга посока на мисли, но...изборът ти е м/у човека, с който си щастлива и обичаш, и евентуалната ти бъдеща кариера. И в двата случая ще загубиш нещо!
Аз бих избрала човека. Всичко друго е временно, преходно и ...несигурно.

Иначе, по принцип....на въпроса "кариера или семейство". Отговорът ми винаги ще е семейство. Минах по пътя за правене кариера, но още в началото разбрах, че жертвам това, на което държа в живота и не съм щастлива, въпреки професионалния растеж.

Пожелавам ти най- добрия избор!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

edin suvet ot men - na zapad zakonite dosta protejirat semeistvata - goljami sozialni kompanii ne razdeljat semeistvata - ako im se predstavi problema biha mogli da vzemat i tebe na rabota - spored zakona ...
prosto razkajete na suotv. nachalnik situazijata i go pomolete da proveri vuzmojnostite. mnogo po-lesno ste e ako ste s edna spezialnost!
uspeh

Да, това е най-добрия вариант- да използва времето да си подобрява професионалните качества. Не е казано, че човек трябва да избира- може и да поогледа нещата от повече страни.

There's no place like 127.0.0.1