Здравейте,

Не знам дали сте дискутирали тази тема, но дори така да е, желая да я повдигна отново.

Накратко за какво става дума. Гледали ли сте филма "Family man" с Никълъс Кейдж, аз преди време го гледах, за мен темата в момента е актуална. Проблемът, който повдигам с този постинг е дилемата в началото на филма...

За ония, които не са гледали филма ще обясня нагледно с моя случай:

С приятеля ми ни предстои да се разделим (ще ни раздели голямото географско разстояние между нас). Отношенията ни са в невероятна хармония, нямаме никакви дразги, от почти три години сме заедно и все още между нас ги има ония чувства на нововлюбени, които ги имаше когато се запознахме - никога не са изчезвали.
Двамата сме на 24 и двамата имаме прилична професия и работа, както и амбиция за развитие.

Той е започнал по-рано професионалното си развитие, напреднал е много до сега, притежава невероятни качества и му се отдаде възможност да замине да работи за известна компания. През следващите две години (поне) се очертава да пътува, в много страни и да посети невероятни места. Възможността е уникална и ако я изпусне сега, няма как да му бъде предложена отново. Ако се възползва това означава да напредне в професионално отношение, така както много малко хора биха могли да си представят, че е възможно. Тази възможност би била добра и за двама ни.

Аз съм започнала по-късно своето професионално развитие, все още не притежавам нужните качества, за да получа подобно предложение, след време (1-2 години) кой знае, може и аз да получа.

И на двамата ни е неприятно, че се разделяме, "билетът" му е единичен и би могъл да стане двоен, ако се оженим. Обсъждахме тази възможност не веднъж, но така виждам, че аз трябва да направя голяма жертва. Докато обикаляме по света, аз едва ли ще мога да работя и да се развивам, очертава се да се превърна в спътник, в името на семейството. Може би бих направила тази стъпка (може и да е грешка за мен), но обикаляйки по света ще се "изгубя", няма да съм човекът който съм сега, ще бъда предимно (а може би само) 'съпруга'.

Не си ни представяйте като заклети кариеристи, не мога да ви опиша в един форум що за хора сме, но определено не се вписваме в образите на кариеристи, обичаме да се забавляваме, вълнуват ни доста теми извън професионалния ни живот, обсъждали сме темата да бъдем семейство...

Никога (дори като малка) не съм си се представяла като домакиня (това съвсем не означава, че не се занимавам с домакинство), винаги съм била динамичен и контактен човек; обичам предизвикателствата; динамиката в отношенията между хората когато общуват; често са ми казвали, че съм много амбициозна. Ролята на съпруга-домакиня би ме убила.
Приятелят ми прекрасно осъзнава това и ме разбира. Не се страхува да поеме отговорността, която идва с едно семейство (мен също), но този влак който той може да хване, явно не е много подходящ за мен, (може да ми е и ранен и да не ме отведе там където искам)...

Опитвам се да гледам философски на нещата - семейството не би трябвало да е клетка. Ако затвориш човек, с възможности пред себе си, който би могъл да лети, в клетка той определено няма да е щастлив. Не бих искала да превръщам семейството си в клетка нито за мен нито за съпруга ми. Все пак всеки има право да се развива и да прави, това от което е щастлив. Дори и да се разделим няма да се чувствам изоставена, ще се справя и ще превъзмогна раздялата със сигурност, но ще ми е трудно защото съм много щастлива с този човек.

Никога не съм си представяла, че един ден ще се изправя пред подобна дилема, но животът явно умее да поднася изненади, какво бих могла да направя освен да му се усмихна

Не ви моля за съвет в тази ситуация, тъй като едва ли някой може да стигне до правилния, за мен, избор освен самата аз.

Моля ви, споделете кое според вас е по-важно Семейстовото или Кариерата?

Благодаря ви,
Мария

Ами и двете са важни.
Защото някак си от кариерата зависи и семейството. Не е без значение дали си удовлетворен в работата си за семейството.

Понякога няма алтернатива да се съчетаят за съжаление

Човек обикновено не вижда нещата, които са под носа му. Ти верно летиш в облаците.

Ако аз бях на твое място, бих отишла с него и бих използвала възможността да повиша образованието си (винаги има пътека нагоре) задочно. Никой не е казал, че трябва да седиш вкъщи и да домакинстваш по цял ден.
Според мен това би ти дало тласък към още по-блестяща кариера.

Погледни ситуацията и от друга страна: да предположим, че няма заминаване. Ти напредваш с кариерата. И напредваш. И напредваш. И... в един момент се жените и имате деца. Каква ти е гаранцията за кариера тогава?

Не мога да ти дам съвет, защото само ти знаеш какви са твоите лични приоритети и каква жертва би могла да направиш.
Мога да ти кажа аз какво направих и какво бих направила.
Имах въжможност да замина за чужбина и да си развивам кариерата, но сама. Останах заради него.
Ако бях на твое място, щях да тръгна с него.
Вече ми схвана логиката
От всички нещастни хора, които съм виждала в живота си, жените, които са били нещастни заради самота, раздяла с партньора или невъзможността да си намерят подходящ партньор, са на светлинни години пред другите.
Имам предвид, че освен нещата те правят щастлива, има и неща, които могат да те направи нещастна. Помисли за това.
Но на мен ми е лесно, защото професията, с която се боря не е свързана с конкретно място. Стига ми да имам компютър с интернет и общо взето това е, което ми трябва. Мога да се намирам в която си искам точка на света, че и да съм в движение, ако имам преносим компютър. Така че мен лично изобщо не би ме притеснявало да избера да замина, ако бях на твоя място, а перспективата да видя много страни ми изглежда много привлекателна и не бих пропуснала възможността за нищо на света
Но както казах, това е въпрос на приоритети.

Бих те посъветвала да се опиташ да намериш компромисен вариант и да не се лишаваш напълно от едното заради другото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бивш холандски началник преди години...:
"Хората от източна европа сте много интересни! Вместо да търсите възможностите, вие се вторачвате в проблемите. И така, постепенно решавайки проблем след проблем /създавайки поне по 10 нови/ се задълбавате в...нищото."
От тогава имам едно мото... :
"Когато няма друг изход,... търси друг вход!"
Малко философски се получи....но ти не си баба Ванга за да прогнозираш бъдещото си развитие и на това "отдалечено" място. Даже бих казал, че това място ще ти даде доста повече възможности от сегашното /но познато и стабилно/ поприще. Ако успяваш тук /в тая джунгла/ то определено ще си номбър уан в подредения свят на 2 граници от тук...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако си сигурна, че той е всичко, което искаш от един мъж - зарязвай кариерата! ще имаш време за нея, но ако я предпочетеш сега - може би него няма да го има...

Не се обръщай назад, може би нещо те настига!

мойта ситуация беше доста сходна на твойта, разликата е, че годинките са ми повечко. Той спечели позиция на невероятно място (има няма половин земно кълбо от мене) с невероятни перспективи. Аз трябваше да избера дали да се тръгна с него или да остана и да довърша някои професионални неща, за които вече бях достатачно позакъсняла. Обичах го, исках да бъда с него, блазнеше ме мисълта и за самото място, но останах. Въпреки това той искаше да се оженим. Не виждах смисъл-хората се женят за да са заедно, не за да си улесняват пътуването по света.
Ей така се разделихме без да си обещаем нищо. Няколко години все пак е време, а чувствата са си чувства, те не могат да се изнасилват.
Имах си спадовете, имах си ужасните моменти, имах си малките радости, но това беше мойто решение. Времето показа, че не съм сбъркала...Пък кой знае, може и да съм.

Предполагам, че се досещаш края...оженихме се (а кариерата ми, да чукна на дърво, я бива)

Life is only a transient transfection

Виж...аз малко по- различно виждам нещата. Може и да те забия в друга посока на мисли, но...изборът ти е м/у човека, с който си щастлива и обичаш, и евентуалната ти бъдеща кариера. И в двата случая ще загубиш нещо!
Аз бих избрала човека. Всичко друго е временно, преходно и ...несигурно.

Иначе, по принцип....на въпроса "кариера или семейство". Отговорът ми винаги ще е семейство. Минах по пътя за правене кариера, но още в началото разбрах, че жертвам това, на което държа в живота и не съм щастлива, въпреки професионалния растеж.

Пожелавам ти най- добрия избор!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

edin suvet ot men - na zapad zakonite dosta protejirat semeistvata - goljami sozialni kompanii ne razdeljat semeistvata - ako im se predstavi problema biha mogli da vzemat i tebe na rabota - spored zakona ...
prosto razkajete na suotv. nachalnik situazijata i go pomolete da proveri vuzmojnostite. mnogo po-lesno ste e ako ste s edna spezialnost!
uspeh

Да, това е най-добрия вариант- да използва времето да си подобрява професионалните качества. Не е казано, че човек трябва да избира- може и да поогледа нещата от повече страни.

There's no place like 127.0.0.1

Гледай си кариерата и забрави "домакинството".
Ще се чувстваш прекрасно, докато навъртиш 40-те.
След това до края на живота си ще съжаляваш, че си била толкова динамична.
Запомнете едно - годините не се връщат назад!

Редактирано от Borislav на 22.02.05 00:30.

мерси, че сподели това! :) осени ме в нужния момент :)

На конкретния въпрос: семейство. Кариерата несъмнено е важно нещо, но, уви, понякога човек не може да има всичко (не казвам, че твоят случай е такъв).. а семейството определено стои по-нагоре в личната ми йерархия.
За твоя случай. Честно, наистина не мисля, че би било толкова лошо да обикаляш света с мъжа си, както ти си се изразила. Да имаш време за себе си, за интересни книги, науки, спортове, изкуство и социални забавления (и да научиш някой и друг език :) Невероятно е колко човек може сам да постигне, дори без формално образование и школовка. Погледни от друга страна- дори да беше със същия човек в БГ, след като кариерата за теб е толкова важна, едва ли скоро би намерила време за бебче. А сега това ти се предоставя- време, в което можеш да си родиш детенце, да си го гледаш на спокойствие и лично развитие. Честно, искам един ден и аз да мога така (от друга страна искам и докторат да правя :)
Но най-важното- ако това е Човекът, какво значение има всичко останало? Тва си е, хората рядко се бракуват за Човека, а по-скоро който е наоколо като им дойде времето и/или настроението. Не прави така.
Всичко хубаво, каквото и да решиш

На 40 не ти трябват пари ли, какво? Идеята да обиколиш света звучи примамливо, обаче зависи за кой свят и за какъв мъж става дума:))))

Нищо общо няма с парите.
Кариерата е хубаво нещо, но когато влезеш в 40-те без семейство, ще видиш колко ти е празен живота. При някои хора това събуждане идва по-рано, при други по-късно. Особено тежко е при жените.
Колкото и силно тези от женските движения да мразят този вид изказвания, всяко ходене срещу природата (или създателя) се наказва рано или късно.
За съжаление.

Мила Мария,

Има много неща да научиш още в живота. Запомни, че ще бъдеш такава съпруга, каквато ти си избереш.
Защо си мислиш, че ние, омъжените сме някакви дебели лели с ролки на главата, миришещи на манджа с лук, обули плетени терлици, готвещи боб с кравешко блаженство, съзерцавайки поредната сапунка на телевизора срещу печката.
Личи си, че си твърде млада и неопитна.
Напротив - ако си амбициозна и наистина отношенията ви са такива - какво има да му милсиш - това е моментът да покажеш, че си пълноценна жена, която може да носи отговорност.
Ако си толкова амбициозна, ще заминеш, ще продължиш да учиш там, ще се борите сами без подкрепата на родители и приятели, ще имаш добре професия, ще родиш дете, ще продължиш да работиш и да изглеждаш добре и чак тогава ще разбереш цената на истинския успех, и ще можеш да се наречеш с право и гордост амбициозна.
Не е лесно, Мария, но става - с много амбиция. Казва ти го една 34 годишна жена, минала по този път.
Успех и бъди силна през следващите десет години - а те минават като миг!

zamini s nego i se zapishi v niakoi mesten universitet i vzemi diploma ili v kursove koito shte ti povishat kvalivikatziata.

chovek koito ti pasva mnogo trudno se namira i si kasmetliika che si go namerila dokato si oshte mlada. niakoi tzial jivot tarsiat i ne namirat.

Аз съм на 38.Направих кариера преди 3 години - женена, с 2 поотраснали деца.
Мисля, че жените с готин брачен(не е задължителен подписа, де) живот правят по-сериозна кариера. Познавам такива жени: и обичани, и на висойки постове!

Мн хубави постинги има за теб! Послушай ги! Нима ще оставиш този хубав мъж д а ти го гепи някоя от другия край на света!)) Пък..докато се огледаш роди си дете (възрастта е идеална за бременост без проблеми)
Пътувай, наслаждавай се..радвай се на това, което имаш! Не тъгувай за неща, които не са ти се случили!

Постни какво е станало все пак!
Смело напред- ще стане това,което е писано!

Към 40-те съм и не го усещам

Отговаряйте на въпросите последователно.
Бавно превъртайте екрана и си записвайте отговорите на лист.

Първо
подредете долните животни съгласно собственото си разбиране:
a)Крава;
b)Тигър;
c)Овца;
d)Кон;
e)Свиня.

Второ
напишете по една дума, която характеризира всяко едно от долните понятия:
a)Куче;
b)Котка;
c)Плъх;
d)Кафе;
e)Океан.

Трето
посочете по една личност (с която се познавате, и която е важна за вас) и която можете да свържете с един от долуизброените цветове (не правете повторения.) Посочете само по една личност за всеки цвят:
a)Жълт;
b)Оранжев;
c)Червен;
d)Бял;
e)Зелен.

Четвърто,
запишете любимото си число, както и любимия си ден от седмицата.

Здравей Мария,

По принцип форуми не чета, не ми представляват интерес, но преди два дена една приятелка ми изпрати линка на тази дискусия и бях много приятно изненадана, в теб видях себе си преди осем години. Той замина да доучва със стипендия в известен американски университет, аз останах в България. Английският ми беше слабичък, но го подобрих и година по-късно заминах да доучвам в Англия, после започнах работа и етап на много бързо развитие в известна компания.

Това, което искам да ти кажа:
- Дори да сгрешиш сега не си мисли, че грешката ти е фаталана - истински грешат ония, които не действат когато имат възможност.
- Не гледай на избора, който правиш сега като на решаващ, нещата винаги могат да бъдат променени стига човек да вярва и да иска (ако пък се случи двама души да искат и вярват малко са нещата, които могат да ги спрат) - тези неща ни правят силни.
- Постъпи така както сметнеш за най-добре според теб.
- Гледай позитивно на ситуацията, не я приемай като проблем, учи се от нея не и позволявай да те обгръща с проблеми, извличай ползите...

Да обикаляш света това е нещо, с което малко хора могат да се похвалят, опознаването на чужди култури, обичаи, нрави и хора формира у теб една уникална и интересна личност. Ако тръгнеш сега можеш да имаш всичко това. На запад университетите не приемат само на базата на резултати от изпити, както в България, например. Там се интересуват що за човек си, в какво вярваш, какво искаш да постигнеш. Сблъскването ти с много култури може да ти е само от полза при едно такова кандидатстване.
Каквото и решение да вземеш не забравяй как завършва филма, който даде за пример - той ми е един от най-любимите. Те пак са заедно след една вълшебна Коледа. В моя случай беше Великден (около празника имам рожден ден - родена съм на Възкресение), явно това ми е орисията да възкръсвам и пак да продължавам. Преди три години Той ми се обади да ми честити рождения ден, като на стар приятел. Два дни по-късно прелетя 12 000 км, за да се видим :) От този момент нататък много неща възкръснаха и за двама ни. Сега имаме момченце на 2 години, очакваме момиченце (според лекарите), на 32 години съм и спокойно мога да кажа, че имам семейство и кариера.

На въпроса 'Кариера или Семейство' бих отговорила: И двете. Вярвай и искай, и ще ги имаш. Това е мнението ми по темата не претендирам да съм права за всички, но съм права за себе си.

Горното беше написано от семейна жена с едно дете, очакваща второ, която е живяла в 8 страни на 5 континента, посетила е над 50 държави (не като турист), работи като консултант по корпоративно право в известна консултантска компания.

Животът е дар, живей го пълноценно и му се радвай!

Пожелавам ти смелост и вяра!
Крис

П.П. Ще бъдеш точно такава семейна жена каквато искаш да бъдеш. Ако ти си вярната за него жена и той е верният за теб мъж - тогава трябва да бъдете заедно. Ако е така, дори да се разделите времето пак ще ви събере.

П.П.П Старнно нещо е любовта, когато я смяташ за умряла тя възкръсва и се изправя с цялата си сила, а той прелита половината свят, за да те види...

Ще го. Не се притеснявай

какво?

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

После - отговорите. Тук.

До някъде разпознах своето минало в твоята история.

Само че в моя случай имаше "утежняващи" обстоятелства:
От моя страна - аз вече имах добре стартирала кариера с чудесни перспективи в БГ, професия и образование абсолютно неприложими навън без сериозно доучване (след 2 висши образования нямах амбиция за трето).
От Негова страна - постави ме пред свършен факт - каза ми че заминава в дена, в който си беше взел щатската виза (а беше подписал договора за работа месец преди това). Поднесе нещата във вида - спокойно, всичко съм обмислил. Аз заминавам, след 6 месеца идваш и ти, женим се там и така ...

Добре подреденият ми живот до момента се срина и се чудех откъде да започна изграждането му наново. Първоначално надделяваше емоцията. Връзката ни беше достатъчно дълга и сериозна. Смятах, че и чувствата ни са такива (поне моите). Месецът преди заминаването му страдах от предстоящата раздяла, опитвах се да си представя моят живот с него ТАМ. Даже започнах да свиквам с мисълта.

След като той замина продължавах да мисля в тази посока, докато един ден просто установих, че няма смисъл. Осъзнах, че всъщност не искам да направя тази жертва. Че не приемам някой да взема решение, касаещо пряко моя живот без дори да го е обсъдил с мен. Все повече побеснявах на ситуацията и се чувствах наранена и по някакъв начин предадена. Всъщност разбрах, че не вече обичам този мъж така, че да искам да продължим заедно живота си.

Краткотрайната му ваканция в БГ няколко месеца след това само затвърди решението ми.

Връзката ни приключи тъжно. За съжаление той беше по-наранения - не го очакваше и не ме разбра. Аз вече бях изстрадала своята част преди да му съобщя решението си.

И двамата направихме грешки. И двамата страдахме. Кой е бил прав и кой не вече отдавна няма значение.
От позицията на времето и натрупания си до сега опит знам, че ако бях останала с него тогава, и двамата щяхме да страдаме повече. А може би щеше да страда и още някой. Просто не бяхме един за друг, но го разбрахме под натиск на "форсмажорни" обстоятелства. Иначе връзката ни щеше да продължи по инерция и можеше да има по-тежки последствия.

НАСТОЯЩЕТО:
Кариерите и на двама ни се развиха добре.
Той се върна след 2 години и продължи тук в престижни фирми на много добри позиции.
При мен всяка стъпка е нагоре.
В личен план също имах късмет - срещнах Човека и сега знам какво е истинската споделена любов в едно семейство. Радвам се и на детето на тази любов.
Той също от няколко години има Човек до себе си и се надявам да е щастлив. (не поддържаме близки отношения, за да знам дали е така).

С този отегчително дълъг разказ на моята история всъщност исках да ти кажа, че животът е странно място и едва ли някой може да знае кое от нещата, които му се случват са за добро и кои не. Само времето дава тази оценка.

Ти си тази, която трябва да вземе решението и да понесе последствията от него.

Но в едно съм сигурна - кариерата и семейството (любовта) не се съпоставят, противопоставят или взаимозключват. Те са напълно съвместими. Всичко е въпрос на мотивация - ако я имаш, всичко е постижимо.

Пожелавам ти успех и любов!

Ако "тук" трябваше да е линк - не е!

Ако пък ти ще ги постваш ТУК - очаквам ги с интерес!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Обаче е кофти, ако видиш отговорите преди да си решил теста за себе си. Както и да е, ето:

1. Това са вашите приоритети в живота:
Крава: означава кариера.
Тигър = гордост.
Овца = любов.
Кон = семейство.
Свиня = пари.

2. Вашето описание:
За кучето - характеризира вашата личност.
За котката - вашия съпруг/съпруга или спътник в живота.
За плъха - личността на вашите неприятели.
За кафето - вашето отношение към секса.
За океана - собствения ви живот.

3. Цвят-личност
Жълт: това е някой, когото никога няма да забравите.
Оранжев: най-добрия приятел.
Червен: някой, когото наистина обичате.
Бял: Вашата душа близнак.
Зелен: някой, когото ще запомните за цял живот.

4. Число
Ваше желание ще се изпълни на любимия ви ден от седмицата.
Любимо число:
0-4 : Вашият живот ще се промени малко.
5-9: Животът Ви ще се промени според Вашите изисквания.
9-14: Ще имате поне 5 изненади през следващите 3 седмици.
>15: Вашият живот ще се промени много и мечтите Ви ще се сбъднат.

===

В приоритетите, при анкета се вижда връзката с настоящата тема (кариера - семейство). В България повечето хора на първо място поставят "семейство".

Редактирано от влъxвa №2 на 23.02.05 18:31.

Заминах на другия край на света, за да последвам любовта си.
И света се откри за мен. Сега имам любов и кариера. Ако се бях уплашила от новото сега щях да имам само кариера-евентуално.
Много си млада и тепърва ще оценяш предимствата на това да видиш белия свят. Успех

Абе имаш ли хубава кариера, можеш да имаш всеки мъж, който си поискаш и колкото деца си поискаш, обаче кариерата не пада от небето

Погледни на ситуацията като опция да направиш едно две-годишно пътуване, което може по невероятен начин да ти разшири кръгозора и да ти даде много нови идеи. Преди две години, аз си взех едно година "отпуска", за да пътувам. С тази разлика, че до мен нямаше човек, който да ми поема разходите, наложи се да работя "в крачка". Въпреки това, тази година беше една от най-чудесните в моя живот. Посетих невероятни места, научих много. После се върнах в България, в момента работя на добро място и чакам в скоро време да замина за постоянно на едно от тези места (този път, за да си направя докторантурата). Което, ако не ми мине котка път, ще стане през септември.
Успех ти желая, каквото и да решиш!

Допълвам - вече съм щастливо омъжена за човек, който разбира тая моя страст да пътувам и да търся моето (вече нашето) място под слънцето.

Хубаво е, че нямаш повод да мислиш другояче, но и децата не падат от небето, т.е. невинаги стават по поръчка..

Да, така е, обаче там да речем, че имаш проблем, което е много рядко срещано/от всички живи жени, които познавам, една единствена уж не може да забременее, обаче не виждам да е тръгнала да си осиновява/, просто не можеш да направиш практически почти нищо/евентуално да снениш мъжа за проба, докато за кариерата определено има да правиш много неща

Абе имаш ли хубава кариера, можеш да имаш всеки мъж, който си поискаш и колкото деца си поискаш

А ти от опит ли го знаеш? Защото моите наблюдения и личния ми опит въобще не потвърждават това, което си написал/а. Дори напротив.
За една жена с кариера е много по-трудно да спре да работи за известно време, за да роди и гледа детето си... Да имаш деца не означава само да ги осигуриш финансово.... Ако ти така разбираш родителството - да, може да има колкото си деца иска.... Освен това мъжете не са стока, която си купуваш според кариерата си. Една жена с кариера може да има почти всяка кола, която пожелае, почти всяко жилище, което пожелае... но не и всеки мъж, който пожелае.....
Да не говорим, че колкото по-напреднала е тя в професионалното си развитие, толкова по-трудно става да намери мъж, с който да имат общи интереси и сходни цели. Какво пък става с независимостта, от която много такива жени не могат да се откажат? Аз поне не виждам как ще стане това една много добра юристка, например, да "има" шофьор на автобус за мъж. И въобще колко комфортно ще се чувства той в едно такова семейство.... (професиите, които изредих са съвсем случайни, нямам нищо против шофьорите)
Въобще не съм съгласна с мнението ти, и мисля, че или не знаеш какво е да не можеш да спреш работа за повече от 3-4 месеца, за да родиш и гледаш дете, или не знаеш какво точно означава да имаш МЪЖ до себе си.
И за хубава кариера, и за хубаво семейство са нужни много усилия. Нищо не пада от небето. А дали в един момент ще предпочетеш семейството или кариерата, зависи само и единствено от твоето собствено разбиране за живота. Никой не може да ти каже кое от двете трябва да е по-приоритетно за теб - работата, или семейството.

Ами моите виждания са такива - айде всеки е пресилено, но да кажем достатъчно. За какво й е на юриската шофьор - при толкова юристи и др. - да речем мениджъри, ако си го харесва - нищо лошо.
И за доброто семейство е важно да става без много усилия -все пак семейството е за релакс, освен за взаимопомощ, просто на многото усилия няма да издържиш дълго........

tova za dezata ne e wqrno wsqko nesto si ima zena i dezata sa nai-chesto zenata na edna jenska kariera.

tja dokato se zanimava da pravi kariera i i izleznat bruchki i zadnika i stane debel ot sedena na stola i se sustari vsichki manageri ste sa se izpojenili otdavna za mladi sladurani :)
a da ne govorim prerabotvaneto, pretovarvaneto i stresa do kakvi bolesti vodqt ... da vidim kak ste ima i deza sled tova!

Абе да ви кажа, лепят им се с 10 години по-млади пичове, ама да не ви развалям романтиката

и ясно ли е zащо тоЧно се лепят теzи пиЧове може приЧините да не са 1 и 2

Ами те по-младичките се лепят за по-дъртички, по-дъртичките - за по-младички, мъжете в мъжкия клуб, обясниха, че така напасвали честотата на размножаването хи хи хи, е не е задължително де, има и изключения

tova sa gluposti koito drunkat. praktikata pokazva che mujete izneverqwat s po-mladi :)
krasotata i mladosta na jenata vinagi sa bili ot znachenie.
ne kazvam che vsichki po-vuzratni jeni nqmqt shansove da se omujat no ne mislja che imat poveche shansove kato ostareqt :)

Семейство vs Кариера е различно от Re: Деца vs Кариера.

Ето, аз примерно не мога да се похваля с някаква успешна кариера, но след 10-12 часов работен ден и за едното си дете нямам време. Камо ли да мисля за повече.

Семейство можеш да направиш и на 60 години, деца можеш да имаш и без да се омъжваш. Един мой чичо се ожени на 65 за 60 годишна жена... естествено деца няма да имат, но имат внуци . И от двете страни. Нито е млада, нито е красавица (вече), но се разбират чудесно и изглеждат много щастливи. Нещо, което явно не са имали като млади.

Практиката показва, че мъжете предпочитат да изневеряват с млади и хубави жени... много вярно е това :) Има си ред причини и само една от тях е естествения подбор :))) В повечето случаи на един мъж последната мисъл в главата му е да ти направи дете . Даже... това гарантирано е страничен, нежелан резултат .

Не ги бъркай нещата, ще сбъркаш :))) Има си хора за всички роли - и за неангажиращ секс, и за стабилна връзка, и за родителство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

моето уважение zа това Че се справяш с работа и семеиство не говоря zа това, а Че жената си е жена и не е много нормално да приема Че неината кариера привлиЧа повеЧе мъжете от неината красота, младост, женственост ...
Кариерата може да донесе уважение, въzхищение ... но 10 години поъмлади мъже които се лепят по шефката която покаzва ум, интелигентност но не е веЧЕ първа младост ... дали е лубов или е лиzемерие, кариериzъм, подмаzване ... дали жена zаобиколена с такива мъже е щастлива? На какво раzЧита Че такъв мъж като се иzдигне достатъЧно и си постигне целите и реши да се жени няма да жzеме млада жена в детеродна въzраст? Или ако слуЧаино се е оженил zа манагерката zа да си постигне zелите ЧЕ няма да и иzневерява? с поъмлади и хубави?
Не виждам щастието в това сценарио ?

Сериозно ли мислиш, че млади мъже се женят за по-възрастни жени само по сметка?

da v po-golqmata chast ot sluchaite. ne vsichki sigurno 100 % no ne mojesh da me ubedish che v po-golqmata si chast ne e taka

Ами то важи и за тези около твоята възраст и по-големите там

ок намигаи си колкото искаш и като се ожениш щастливо zа някои 10 години поъмлад от теб ела напиши и няколко години по късно ела пак напиши как се раzвива брака и не ви ли липсват деца доволен ли е ...

Е, моя е само три години по-млад. Засега сме щастливи

Както казах - има си хора за всичко.

Има достатъчно мъже, които в даден етап от живота си не желаят да имат деца. По ред причини - финансови, защото правят кариера в момента и не могат да се ангажират с отглеждане и възпитание на поколение... или просто не обичат бебета и не ги е еня ще имат ли деца някога или не.
Има и достатъчно жени със същите съображения.

Не виждам какво пречи за известно време себеподобни да се чувстват щастливи от връзката си и изобщо (или вече) да не им минава през ум за детеродна възраст и т.н.
А връзките така или иначе са нещо временно. Ако един мъж държи толкова много на младостта на жена си, ще те смени с ново издание веднага, щом навършиш 40... ако не и по-рано. Аз лично бих се замислила преди да реша да се обвързвам такъв.

Впрочем за да отгледаш дете се искат доста средства. Интересно те от къде идват... или всички млади момичета по подразбиране приемат, че в тях ще се влюби богатият принц и никога през живота си няма да работят повече?
Ами ако се наложи те да издържат семейството?

А и още нещо... "младост, красота, женственост..." - ами ако и на младини не си красива и трудно влизаш в представите за женствена? Всичките тези над 50% жени какво да правят?
Красотата е много относително понятие, а младостта си отива за има-няма 10 години. Не бих заложила на това (и слава богу не съм разчитала на това като млада). Иначе сега щях да съм на улицата.

Да се върнем на темата - деца и кариера се вместяват достатъчно добре. Човек, който е свикнал на натоварвания, ненормирано работно време и нервиращи ситуации ще успее да се организира достатъчно добре и за още една задачка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hell на 01.03.05 19:25.

Не бе, аз не се карам, просто споделям мои наблюдения - не виждам какво пречи да имат деца такива двойки. Между другото един от големите шефове на мъжът ми има шест години по-възрастна жена от него и десетгодишно общо дете. Повечето от семействата, които познавам са с по 2 деца, две от тях - даже с по 3, единствената, която споменах горе, че не е могла да забременее е една от малкото, които познавам със средно образование.
За протокола - ние засега нямаме по взаимно съгласие:)

ti obrazovanie i kariera razgranichavash li nestata?

Разбира се - аз лично имам и двете. Ако питаш за нещо конкретно - мога да ти го обясня доста добре - на 30+ съм:)

Между другото - най-добрата ми приятелка от ученическите години беше от такова семейство /имам впредвид с постоянни дълги пътувания/ - не пое този път, въпреки, че и двамата с мъжа й са учили затова

Винаги може да се намери начин да се съчетаят двете (при добро желание) и ако и двамата са сигурни, че са намерили човека за себе си.
Ако трябва все пак да избера, май по-скоро бих избрала семейството, защото работата няма да избяга и ако човек е способен все ще намери начин да се реализира, ако не на едно място, то на друго.

Аз пък като защитничка на кариерата бих те питала добронамерено как пък си абсолютно сигурна в човека, когото си избрала преди n години примерно - нали всеки търпи развитие и се променя например - иначе за кадърния - ясно - той винаги ще си намери поприще

Всичко търпи промени, никога гаранции няма. Но все пак ти избираш в ДАДЕН мовент това, което е най-добре за теб за този ДАДЕН момент и близкото бъдеще
Кариерата също търпи развтие и то не всеки път е възходящо

ami ne mi kazvai che si stara i grozna s prevuzhodna kariera i toku sto si se omujila za velikolepen muj vluben v teb s 10 godini po-mlad ot teb ... kato se izkaza XXL ...

Не бе, млада и хубава съм
А с пича сме заедно от 16 - години,
навремето една приятелка ме запозна -
каза ела да видиш най-хубавия абитюрент в София.
А за кариерата - аз лично бих искала да е и по-добра,
ама по-добре това, отколкото без хич

i az taka mislih. vij procheti postingite na XXLi ste mi razberesh reakziite :)

тази на XXL ми е ясна (щото и аз в момента я споделам ;))

Какъв може да ти е проблема да си раждаш децата на млади години? Освен финансов - децата изискват средства като за възрастен човек и поне 16 години доходи не носят.

Значи за да можеш да си позволиш лукса да раждаш деца (и не искаш да ги отгледаш като циганчетата чрез просия и фотосинтеза) - трябва да си осигуриш нужните средства.

Вариантите са следните:

1. Намираш си мъж, който да те издържа и решаваш проблема с финансите.
При този подход младите и хубави жени определено имат предимство и далеч по-богат избор.

2. Погрижваш се сама за доходите си (доброто образование даже не е задължително в този случай). Ако ще и цветарски магазин да направиш, ако е на добро място и печелиш по-добре от продажбата на цветя отколкото шефката ти в момента - ами да, направила си добра кариера според мен.
Кариера без добри доходи не ми се връзва като понятие.
При този подход не ти требе да си хубава, нито пък първа младост. Все ще се намери желаещ да ти направи едно бебе... поне аз познавам достатъчно такива жени, за да ти гарантирам, че работи механизма :)

3. Погрижваш се за доходите си (или кариерата, ако предпочиташ тази дума) и си намираш партньор в живота, с който да споделяш там радостите и болките, както ще ви кажат в гражданското. Най-добрият вариант според мен... но тук младостта и хубостта също не са критерия за избор ;) Ключовата дума е "равностойни" и "партньорство". Което ще рече, че на каквото ниво е любимия ти, на това трябва да си и ти.
Желателно е да сте равностойни като партньори, иначе минаваш със вариант 1 (устойчив все пак) или вариант 1 леко модифициран като вариант 2 (демек ти ще издържаш и съпруга си).

Доколкото виждам, ти свързваш децата единствено със семейството и непременно с мъж в това семейство. Е... това е демоде вече :)
От всички скоропоявили се бебета на познати приятели (забележи, говоря за мъже около 25-30 годишни), няма ни едно, родено в брак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hell на 02.03.05 22:40.

Това, което е добро за един, не е добро за друг, но все пак да споделя моята гледна точка. Определено не съм от жените, които могат да се примирят само с ролята на домакиня, но от друга страна не изпитвам желание да градя кариера ( в смисъл да се катеря по някаква йерархична стълба, да заемам все по- високи позиции и т.н.). Това, на което държа, е да се занимавам с нещо, което ми е приятно, интересно и ми носи удовлетворение (и прилични доходи - не големи, но прилични). Държа да мога да отделям време и за семейството си. Не се виждам по цял ден край печката, но от време на време - защо не? (Обичам да готвя, когато имам време и настроение:-) Не искам да се засилвам прекалено много в една от двете посоки, защото така е най-лесно да изгубя и едното, и другото.

Това е моето мнение. Казваш, че искаш съвет, затова се въздържам от съвети. Но все пак сигурна ли си, че ако заминеш с приятеля си, това ще ти попречи да се развиваш?

:) ami ok. az puk sum s obrazovanie, omujena sum za muj bez koito ne moga da si predstavja da jiveja ot polovin godina, zaedno sme ot 7 godini i dvamata imame kariera v smisul mnogo dobri dohoidi i dvamata rabotme. sega na plan sa dezata :) no ne moga da kaja che bih razchitala na chovek koito ne e bil do men prez tezi godini na sledvane i utvurjdavane v profesijata i koito prosto ei sega zufne kato vidi che imam prilichni dohodi ! ami toi stom taka moje da postupi vednuj zasto da ne postupi taka pak?
moje i az da ne sum prava po prinzip stom taka mislite no za sebe si namiram nestata taka kakto sum gi opisala.
jelaja uspeh na vsichki bez znachenie kakvi sa im ideite :)

като теб чувствах нещата на 25 години.
Омъжена за човек, без който не можех да си представя, че ще живея, с току-що завършено образование, начало на някаква кариера и с 5 годишен вече син. И все още влюбена в този човек... в човека, който беше до мен през времето на цялото ми следване, убеждаваше ме, че имам способности и ме подтикваше да приемам предизвикателствата "ново работно място на по-добра позиция и с повече пари".

Идея нямаш как могат да се променят нещата 10-тина години по-късно, като ги има в една манджа факторите "криза на 40-те" при мъжете + финансов крах и безработица, "криза на 30"-те при жените + прилична работа с добро заплащане, тийнейджър и възрастни родители в една къща. Особено когато на хоризонта се появи красива (макар и не в първа младост) дама с далеч по-добра кариера и далеч по-добри доходи от доскучалата вече изнервена и преуморена съпруга.

Сега, като щастливо разведена, съм на мнение, че винаги е най-добре първо (и основно) да разчиташ на себе си.
Хората се променят с годините или ги променя начина на живот. Не можеш да знаеш на кой можеш да разчиташ след 10-15 години :) Може пък да се окаже, че човека, който ще ти подаде ръка и ще ти помогне да се изправиш изобщо не го и познаваш още

Хайде, успех ти желая и аз :) Радвай се на щастливите години, но си имай и финансовата независимост като гръб... лошо няма в това :)

бтв не разбрах защо си такъв привърженик на идеята "семейството и децата първо" след като сама не го следваш този път... нали все пак си се погрижила за образованието и кариерата си първо?
Ама нейсе... ти си знаеш :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ne sum privurjenik na tazi ideq zle si me razbrala. prosto otgowarqh na postingite na xxl s koito ne sum suglasna:

Абе имаш ли хубава кариера, можеш да имаш всеки мъж, който си поискаш и колкото деца си поискаш, обаче кариерата не пада от небето
i
Ами моите виждания са такива - айде всеки е пресилено, но да кажем достатъчно. За какво й е на юриската шофьор - при толкова юристи и др. - да речем мениджъри, ако си го харесва - нищо лошо.
И за доброто семейство е важно да става без много усилия -все пак семейството е за релакс, освен за взаимопомощ, просто на многото усилия няма да издържиш дълго........
i
Абе да ви кажа, лепят им се с 10 години по-млади пичове, ама да не ви развалям романтиката

za teb sujalqwam che si bila razocharowana ot braka si i ne e izlqzul uspeshen, no zasto mislish che na vsichki jivota proticha po edin i susti nachin?

Аз не знам кое е по-важното. За мен до сега кариерата беше на първо място, защото нямахме дете....
Мога само да ти припомня една мисъл: "Всеки трябва да следва личната си легенда"....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен семейство кариера са съвместими, но само само в най-общия смисъл на думата!Нужна е много толерантност от страна и двамата съпрузи. В повечето случаи, да не кажа почти винаги, единият стои в сянката на другия. Въпросът е всеки да прецени сам за себе си ще има ли сили винаги да е водещият или съответно "вторият" или "стоящият на заден план"!
Мария, мисля че ти трябва да преодолееш любовта си и да сложиш край на вашата прекрасна връзка, защото като съдя по думите ти, ти не си човек, който може да се примири с тъпченето на едно място.
Преди три години под натиска на моя съпруг - толкова нежен и незабелим, но много настойчив натиск, аз се отказах тотално от кариерата си и смених професията си. Бях като болна първите няколко месеца при положение, че нито ден не съм оставала удома, т.е. без работа. Саге не се чувствам удовлетворена, въпреки че по натура съм перфекционалист и успявам във всичко, с което се захвана. Не е същото - преди работех с любов и отдавах всичко от себе си и въпреки че съкращавах съня си до минимум, за да имам време за дома и децата, се чувствах щастлива. Сега имам повече пари и повече свободно време, но тази топлинка вечер, когато направиш анализ на свършеното през деня, я няма! Мисля, че и отношението към съпруга ми се промени! Сега отстоявам с всички сили личната си свобода и свободата на избора си, защото май и аз не съм жена, която се задоволява с малко. Бих искала обаче тогава да бях проявила повече твърдост!