"Събувай се и влизай"

Нарече ме, косвено :-)
Аз казах, че предпочитам гостите ми да не влизат в къщи с обувки, ти заяви, че само селяните събуват гостите си. Което е тъжденствено равенство.

Като не си имала преди това, защо го казваш?

Сори, на мен ми беше писнало по едно време, но сега ми е забавно .

I just call to say "I love you"

аз съм допуснала една огромна грешка в моето изказване, и тя е, че погрешно наричам еснафите по големите градове селяни.

Селяндури е дума която ги описва идеално

Е, значи поне по тази точка се разбрахме

I just call to say "I love you"

незнам, за другото ми е така набито в главата, че човек не събува гостите си.... и посреща гости с обувки.....

така де, ходя с чехли на ток по къщи....като стана сутрин първо се мятам в банята за душ, парфюм, малко косата я приглаждам, спирала ни миглите и чак тогава се занимавам с каквото и да е

ама като бабите така са ни учили...

Ами попрегледах отговорите си,ама такова свое изказване не видях,ако може да ме насочиш...!
Абе като се замисля...не го прави,просто провери за себе си
!
И хайде,щом ти е забавно,забавлявай се тук,пък аз ще поизлеза да се отдам на разни други забавления
И изобщо не те мисля за селянка,намирам те за симпатяга,каквото и да си говорим тук,просто така си била възпитана и ти е втълпено че така трябва да бъде
Хайде със здраве,пък аз утре пак ще намина ако съм жива

Виж, това с поизлизането е идея

I just call to say "I love you"

На мен ми е набито, че в дом с деца се събуваш задължително, без значение какво ти казват домакините и дали го казват. Някак си толкова естествено, както това, че слънцето изгрява Въпрос на навици, предполагам.

Между другото е факт, че до сега реално не ми се е налагало да КАЖА на гости да се събуят. Просто те винаги се сещат сами, в момента, в който видят малкия. Но ако някой ден някой не се усети, със сигурност ще го подсетя

I just call to say "I love you"

Ами търси си съмишленици момичето бе да се убеди че е права, може и да има бегли съмнения в правотата на тезата си

аз бих предложила един компромисен вариант в ситуациа на гости
За калта по улиците всички знаем.
Дара да ме извинява ама малко са хората котки дето не разнасят кал и други работи. аз лично познавм 1 за 30 съзнателни години. Е нека Дара да е втория .
Нищо не пречи предвидливата домакиня да сложи пред вратата на изтривалката мокра хавлия за да могат гостите (със скъсаните чорапи и миришещи крака или пък тези с по чувствително чувство за свобода) да могат да си избършат обувкаите

И при нас е така
Дори по-лошо - нямаме антре - от вън се влиза в "хола"
Ха познаи какво става
Приличам на харпия през зимата

не ми е ясно
Естествено е че който има брада трябва да има и гребен както е естествено да си готова да почистиш след гостите си след детето, мужа свекървата и дежера и кучето - кой каквото там отглежда
Въпроса е в отношението ти като гост към дома в който отиваш
И въпроса е колко ще е това чистене - друго е да съберш трохите от масата и бръснеш с метлата тук и там - друго е да викаш хора за дълбоко почистване на килими
Ако ще трябва да плащам на Стенли Стиимър - карпет клинър - след всяко гости то ексик олсун му е и гостито

DarkCat, като заговори някой за култура, селяния и как, виждаш ли, моето родословно дърво се корени не-знам-си-къде, лайната ми завират!
Без извинение.

Културата не се донася, културата не е отличителна черта на града в сравнение със селото, културата се възпитава. И, повярвай ми, възпитанието може да бъде не само насадено от родители. Възпитанието може да бъде култивирано от самия индивид, понякога ВЪПРЕКИ родителите му.
Но това е ужасно дълга и съвсем друга тема.

преди това е била яко селяния...живеели са заедно с животните
Ти сигурно и представа си нямаш (няма и да получиш, ако не се напънеш) да осъзнаеш какво значи БЕДНОСТ. Ти въобще замисляла ли си се едно време как са живеели хората, или самото споменаване "животни живеят при хора" е достатъчно за тебе да заклеймиш!
Ти знаеш ли какво е БЕДНОСТ?
Ти знаеш ли какво е значела една крава едно време? Значела е единствената прехрана за някои семейства, била е на почит като член от семейството. И моля без ирония, защото ще засипя всеки, който дръзне да се присмива лекомислено върху ситуацията на бедните хорица от едно време (а защо не и от днешно време?) с материал, който да го накара да реве като магаре.

Хората са нямали какво да ядат, ти ми говориш за култура!

Запознай се с пирамидата на Маслоу, задай си и си отговори на някои въпроси, тогава ела пак да се смееш на онези селски хорица!

Единствената култура, която виждам в становището на оли, е културата на лицемерието, егоизмът и превзетостта. Защото, виждате ли, само селяните се събуват.

Културата, която аз практикувам е уважение към хората, към техния труд, към техния комфорт, към тяхното здраве!

Мерси съм от съвременната ви култура! Нея ще я практикувам, когато няма да мога да измисля друга причина, която да ми даде право да се наричам човек, тогава може.

ПП Аз съм сто-процентова селянка. И се гордея с това! А гражданлъка се учи, споко!
ППП Не за друго ме е яд, а за това, че всички "граждани" мъкнат торбите от село в неделя, а после плюят с язвителна плюнка нищо неподозиращите простаци, които ги "хранят".

Като се разгорят страстите човек казва нещата по начин, по който прави по принцип. Ама то това е нормално за форумите, знаеш.

Така е, човек в господар в собствения си дом, но и всеки може да си каже мисълта за маниери, които не му понасят. Сега вече е ясно на всички кой кого би поканил в къщата си .

There's no place like 127.0.0.1

Абсолютно съм съгласен!!!

Кофти, кофти ама гот!

моля те не крещи така

много добре зная какво е това бедност, изучавала съм история, етнография и какво ли не още... зная как са живеели хората преди 200, преди 100, преди 50 години. изучавали сме как са живеели хората в БГ, в Русия, в Европа....

пропастта между богати/бедни е огромна била... култура се създава там където има богатство, по друг начин не става, като не можеш да спиш от глад няма да пишеш кантати, а ще идеш да работиш...

пък ти си ври.... , и не се извинявай....

уважавам труда, хората, земята... но не и еснафите...
а произхода си е от значение...каквото и да си говорим

И от мене едно БРАВО! Напълно подкрепям мнението ти.

да мисля, затова реших да пусна тука една приказка от Ангел Каралийчев.

Сеитба


Слънцето, скрито зад високия хълм, където е кацнал манастирът "Света Марина", запали небесен пожар. Далечният бял манастир пламна.
Дядо Стоил зажегли биволите, пое синджирите и викна към Бойча:
-- Хайде, Бойчо, хайде, стига си чоплил къпините. Донес кобилицата и копралята!
Малкият, разтреперан под синура, с наквасени от росата крака, налапа цяла шъпа черни къпини и се затече към колата.
--Дядо, ами тиквата да взема ли?
--Остави ти там тиквата. Да не я буташ. На пладне ще си я омъндаме. Дигай сега ралото, че го намести! Тъй, тъй, дядовото. Прибери си вече езика, той не трябва.
Старецът се обърна срещу слънцето и дигна ръка. Раздвижиха се устните му. Бойчо сне калпак и погледна с ведри очи нагоре. Малката му душа изхвъркна като пиле, почна да чурулика и се загуби в дълбокото есенно небе.
--Сега, мойто момче, дръж ралото. Лани ти ме поведе, а пък днес аз ще бъда водач. Карай прави брезни!
--Дий!--замахна с копралята Бойчо над гърбовете на дядовите си биволи. --Дий, старчуги!
Натисна ралото. Биволите напрегнаха сили, бавно пристъпиха и затънаха в меката влажна земя. Дълбоко се забиха ушите на ралото. Пропука се земята.
--Мърдай, Карамане! --звънна гласът на малкия орач. Една яребица, задрямала под царевичната шума, стресната разтърси криле.
Додето стигнат на края, слънцето излезе над манастирската гора и огря света. Напечените хълмове се протегнаха като гущери. Чудно се усмихнаха росните глави на късните слънчогледи в съседната нива. Нападналата шума под крушата светна като жар.
Бойчо се обърна и загледа брезната.
--Какво я гледаш? Права е като въже в торба. Ти да си здрав, Бойчо! Не гледай брезната, ами виж онази сребърна мъглица, дето се е дигнала над брезната. Туй е тя земната душица. На такваз пръст като дадеш зърно, ще ти го върне човешки бой догодина. Ха сега да обърнем, че иде една каруца.
Бойчо отметна ралото. Караман покорно влезе в прясната брезна и заклати глава, сякаш думаше: тука ми е добре. В съседната долчина, където пропадаше черният есенен път, заруча като гайдуница песен на звънчета. Дядо Стоил беше ги чул отдалеч. Той имаше уши на ловджийски хрът. Най-напред се паказаха два черни коня. Те изтеглиха леко една нова каруца и я търкулнаха край дядовата Стоилова нива. На седника се беше настанил едър, зачервен селянин с накривен калпак, а зад него, в сеното -- две момчета с черни куртки, с хубави зелени шапки и нови колани. Щом видяха Бойча, двете момчета скочиха прави.
--Бойчо, хайде, Бойчо!
--Къде? --отвърна малкият орач и пусна ралото. Очите му се разшириха.
--На учение в града. Тръгвай с нас!
--Вървете вие, наш Бойчо тука си има работа -- обади се навъсен старият орач и погледна изпод вежди засмените момчета.
--Аз си имам работа -- глухо повтори дядовите си думи момчето с късите гащи и продъненото коляно, което гледаше другарите си със свито сърце.
Коларят шибна конете и каруцата потъна в шумата на манастирската гора. Звънчетата умряха. Те разтревожиха сиромашкото малко сърце. помамиха го към далечния незнаен свят и се загубиха. Бойчо се загледа към шумата и отпусна глава като осланено цвете.
--Бутай, синко! -- рече дядо Стоил и закачи синджирите. Тръгна към синура на долния край. -- Ще набера лозина. Нов кош трябва. Старият се изтърбуши.
Бойчо подкара сам. Додето старецът изтегли един кравай лозина, внукът изора цяла леха.
Почерня разораната земя.
--Да бяхме поспрели малко. Стига толкоз. Подир пладне пак -- превари дядо Стоил биволите и почна да разпряга. Биволите се втурнаха към долчината.
--Ела сега тук, да й видиме работата на таз тиква.
--Дядо, аз не ща тиква.
--Как тъй не щеш? Че ти таквази тиква през живота си не си ял. Я виж! Суха мехмедка. Дръж!
--Не ща бе, дядо, мъчно ми е!
--Знам, чедо, че ти е мъчно. Откъде се пръкна онзи кожодерец с каруцата, че ми разтъжи орача. Гледай си ти тука работата. Учението не е за хора като нас.
--Защо да не е? Ние не сме ли хора?
--А бе как да не сме? Хора сме, ама нали знаеш -- все черният вол ходи в брезната. Ако всинца отидеме да се учиме, кой ще я пъпре таз пущина? Пък и да ти кажа ли -- градът -- голямо нещо, не можеш се оправи. Бре къщи като планини, бре автонобили, бре електрики -- свят да ти се завие. Отидохме ние с чича ти по Димитровден да караме дърва. Продадохме ги вечерта срещу пазарния ден. Да се връщаме -- не струва. Добитъкът уморен. А навън задухал един вятър -- брули, брули. "Хайде, кай чичо ти, да идем на хан. По десет лева ще платиме за спане, че каквото ще да става." Хайде пък да идем. Вкарахме колата в двора. Едно момче като тебе ни заведе вътре в една стая. Отвори вратата - тъмно. Натисна едно копче -- светна. "Тука" -- рече момчето. Тука ще бъде. Почнахме да се събличаме. Чичо ти, нали си няма работа, отиде към копчето, дето светна, и рече: "Чакай и аз да го натисна!" И додето го натисна, то изпука и угасна. "Ба, Иване, какво направи, ти го счупи?" "Май че го счупих..." Легнахме в тъмното. Сутринта рано се измъкнахме, ни лук яли, ни лук мирисали. Да бяха разбрали какво направи чичо ти -- щяха да ни смъкнат кожите. На ти малко тиква!
--Не ща, нали ти казах, че не ща.
--Ама че си бил прост.
--Какво прави онуй момче в хана?
--Де да го зная. Шъта. Носи вода, мете стаите.
--Дядо, ама дали му плащат?
--Уха, плащат му не, ами...
--По колко?
--По десет шамара на ден и по един ритник на лягане.
Дядо Стоил се усмихна. Погледна лукаво внучето си: зная къде биеш ти.
Бойчо млъкна. Загледа се към хълмовете отвъд, където се криеше големият, чудният град. За него жадуваше душата му. Дядо Стоил се намести на земята, опря гръб на процепа и почна да развива вървите на цървулите си.
--Утрапва ми една бучка, въжишката.
Бойчо изведнъж се обърна решително:
--Дядо Стоиле, защо не продадеш тази нива?
--Какво?
--Продай нивата, че ме проводи на учение. И аз искам да стана човек!
--Нивата ли? -- грабна цървула дядо Стоил и го размаха. -- Ами дядо ти Стоил, ами майка ти и Радойчо камъни ли ще ядат? Ти имаш ли ум, като ми приказваш тез приказки? Че какъв си ми ти на мене, да не си ми господарин, че ме караш да си продавам хранителката? Други път, ако чуя тез думи, ще ти одрежа езика. Млък!
Бойчо прехапа устни и посърнал тръгна към слънчогледовата нива. Сълзи напираха в очите му. Навлезе под златните пити, падна на колене в тросъка, все да си трие очите с длан. Заросиха капки в пазвата му.
Дядо Стоил изви глава, потърси с очи момчето и му докривя за сиромашинката. Дигна се. Единият му крак беше бос. Закрачи полека, отиде при Бойча и го замилва с напуканата си ръка по главата, по челото.
--Я какви сълзи са рукнали в пазвата ти! Ще издавят всичките бълхи. Стига, Бойчо!
Малкият надникна в пазвата си.
--Аз нямам бълхи! -- преглътна задавено.
--Тъй е приказката. Не бива, чедо, да тревожиш дяда си. Той, старият глупак, не си дава нивата. Ще ти кажа защо не я дава. На младини една врачка ми гледа на ръка и ми рече: "Имаш една нива с тамянка круша. Там има заровен казан с пари." Цял живот натисках ралото, че да го закача пустия му казан, ала ръцете ми отслабнаха. Дръж, сине, ти дано го изровиш. Че като набуташ жълтуните, напълни си торбичката, кривни си капата и -- тръгвай, където щеш. А на мене нека ми остане само тази нивица. Тука моят дядо и тетю са пъшкали над ралото, ръсили са жито и са натискали с колене снопите. Хе таме край синура са нареждали кръстците. Под оная круша ме е кърмила мама. Тя беше пъргава като фтичка. Най ми беше сладка нейната питка, печена на огнището и остъргана с огрибката. Бог да я прости!
--Дядо, лъжеш ли ме, или казваш истината?
--За кое?
--Че има казан.
--Има, Бойчо, има. От памтивека той седи под земята. Голям казан. Хамбар без дъно. Натискай по-дълбоко, когато ореш. Хайде сега ела да хапнеш от мехмедката, че ще впрягаме.

vij sega. ako maikata si durji kilima kalen tova veze e drug vupros nali?
az imam problem nosja nai-veze visoki obuvki, ja s tokzeta ja ljatoto sandali s debeli podmetki i mrazja da gi subuvam !

vij sega ako sa mi mokri krakata i ne mi e komfortno s botusi i az predpozitam da se subuja ...

копирайки този разказ тук????

защо пустеят земите????

защо гражданка като мен се хваща да арендова и гледа земя????

къде са стопаните на тази земя???? пусто, пустеещи ниви ..... и чакат олиото и брашното.... не Ви е срам, гордите селяни....мързи Ви да работите скъпоценната земя