Ооо.... ако го няма и го чакам да се прибере, няма и да си легна, докато не си е дошъл или не получа потвърждение да не го чакам.
Това за ревнивата съпруга дето звъни е вярно. И аз съм се чудила как най-дискретно хем да получа инфо по същество, хем да не излезе пред останалите, че го юркам да се прибира.
От тая гледна точка, за него самия е по-добре да намери подходящ момент да звънне той и да предупреди. Ама като се е отнесъл... Какво да се прави, на мен ми се случва доста по-често всъщност - вкъщи аз съм безотговорната блейка - и не само това, ами дори и като звънне, се е случвало да не си чуя телефона, ако съм на шумно, и той си умира от притеснение докато не се обадя.
Та звъня си и не се притеснявам - по-добре аз да съм спокойна, че не му се е случило нещо, отколкото да се съобразявам какво щели да си помислят останалите - пък и не е нужно той да им дава отчет кой му звъни, нали? Да каже, че е любовницата му, ако иска

No power in the 'verse can stop me!

Да и аз съжалявам, че не се обадих по-рано. Мъжът ми вика: "Трябваше да звъннеш на време та да ме подсетиш да си ходя". Вече не се тормозя в мисли, но ще е под наблюдение следващите дни

Мила миши,

хората са казали: мъжът и детето са както ги "тренираш". Нека не се приемат тези думи буквално, но смисълът е разбираем.
За случилото се няма какво да се тормозиш, никой не може да каже как е било, освен мъжът ти, а ти ТРЯБВА да му повярваш. Подрони ли се доверието, не е на добре. Тоест, трябва да му повярваш за свое успокоение, и за негово - също. Защото той усети ли, че ти не му вярваш, следващият път може да си каже: тя така и така не ми вярва, поне да има за какво.

Както и да е. Единственото, което ме притесни от цялата случка е фактът, че ти не си се обадила веднага. Знам, нерешителността ти е била продиктувана от митът "ревнивата съпруга". Мисля, че този мит е измислен от мъже с НЕЧИСТА съвест. Всеки мъж, който обича жена си (сигурна съм, че твоят е такъв), ще разбере, че жената се притеснява от 1 обаждане. Разликата между "ревнивата съпруга" и "загрижената съпруга" е точно в броя на обажданията. Първата се обажда постоянно, втората - само при нещо необичайно и тревожно. Все пак, ако беше му се случило нещо, винаги щеше да се обвиняваш, че не си се обадила веднага, а си чакала разтревожена и възспряна от ши__ните хорски предразсъдъци за "ревнивата съпруга".

Друго - МНОГО важно - нещо: каквото и да е станало, ти ТРЯБВА да покажеш на мъжа си, че подобна ситуация те разстройва, тревожи и не я приемаш за нормална. А той, както любящ съпруг, ТРЯБВА да разбере, че ти си права!
В момента, в който ти си премълчиш и преглътнеш чувствата по въпроса, ти му даваш сигнал зелено: че няма проблем, че това не те дразни, че е нещо нормално. Това не е добре, дори и той да няма задни помисли, следващия път може пак да се унесе, а ТИ пак да се тревожиш. Помисли си добре. От най-наивна гледна точка, това не е здравословно за връзката ви, защото ти ще се тревожиш и трупаш, а той въобще няма и да осъзнава, че има проблем.

Ето така стават недоразуменията между мъжете и жените.
Според мен, трябва да му кажеш как си се почувствала и защо не си звъннала веднага. И да изтъкнеш, че подобно безотговорно поведение не приемаш за нормално. Сигурна съм, че той ще оцени загрижеността ти. Освен това по този начин ти изразяваш едно себеуважение, което е заразително и кара хората да се отнасят по същия начин към теб. Твоите чувства не са маловажни, те се трупат, дори да се опиташ да ги подтиснеш сега, НИКОГА не знаеш как и кога ще избият като гейзер - с десеторно по-голяма сила. По-добре ги изрази и ги обсъдете сега, отколкото да ги трупаш. Защото следващия път, при нещо маловажно, натрупаните чувства могат да ти скроят ужасно гаден номер и да го накажеш с гняв, който не е заслужен в дадената ситуация, и който дори и ти няма да знаеш откъде е дошъл.

И в заключение: това е САМО моята гледна точка и не се опитвам да ти кажа как да постъпиш. Ако все пак ти хареса тази гледна точка, начинът, по който аз я прилагам е следният (естествено има и изключения, от които обаче аз се уча):
1. себеуважение и себе-обич
2. уважение и обич към партньора
3. факти БЕЗ обвинения
4. в подкрепа на т.3 се опитвам да говоря с "аз така и така", а не с "ти....". По този начин избягвам всякакви нюанси на натякване и обвинение.

Тоест, ако т.1 не е изпълнена, т.2 не може да бъде изпълнявана дълго... горчивия ми опит показва, че ако ние самите не се погрижим с обич за себе си и за чувствата си, хората около нас:

-или няма да знаят за какво става въпрос (най-вероятно това е вашият случай)
-или няма да им пука.

Желая ти много любов!

за дългия и изчерпателен постинг. Обстоятелствата около разясняването на случая се стекоха точно така. Аз излязох разтревожена и обидена, а не разярена и ревнива съпуга. Мъжът ми се извини най-искрено и обеща да не се повтаря случката. От опит зная, че обещанията му си тежат на мястото.
Малко встрано от темата- Какво стана с поблемите ти около твоя приятел?Следях твоята тема, но някак си ми се изгуби от погледа и не зная как са се развили събитията?

Ами и при нас събитията се развиха горе-долу както при вас:
разговаряхме лице в лице, всеки си изказа болката. Оказа се, че той не знаел, че държането на ръка били кой знае какво "престъпление", но после разпитал няколко жени и те му казали, че това е "смъртен грях". Така той ми прости, че съм го ударила, пък аз реших да му повярвам 100% за собствено успокоение и също "му простих" (слагам го в кавички, не защото съм му простила УЖ, а понеже той де факто не е направил нищо друго освен държане на ръка, което само по себе си не изисква кой знае каква прошка, само че аз дадох пределно ясно да се разбере, че това е недопустимо!!! И той едва ли ще го повтори даже и насън!) .
Сега смея да твърдя, че връзката е още по-силна сега. Да отбележа само, че след откровен и подробен разговор, където ВСИЧКО се слага на масата и се дискутира докато не се стигне до решение, прошка и т.н и си кажем, че вече сме ок, НИКОГА повече темата не се натяква или напомня. Това за мен е задължително.

Тоест, тактиката да се решат проблемите, да се изяснят позициите на момента, оставяме ги там, където са се случили, и продължаваме да гледаме само напред, с натрупания опит (и най-вече изводи от него) под мишница, само като помощно средство за следващи подобни ситуации, и определено не като оръжие при всеки следващ спор. Не!

Ето тука линка, където съм писала за развръзката:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дори и да му се наложи, би ми се обадил, да ме предупреди. Не се е случвало досега толкова много да закъснява/ме, но и двамата сме свикнали да се обаждаме, ако ни се наложи да закъснеем.

Do not hit at all if it can be avoided, but never hit softly. - Theodore Roosevelt

Моля ви, много ми е тъжно. Точно след като се поуспокоих и реших повече да не ровя в случката за свое вътрешно спокойствие реших да се обадя в заведението в което мъжът ми твърдеше че е бил до сутринта. Управителката, съвсем мило момиче, отрече въобще някога да са работили до 6.30 сутринта. Каза ми, че персонала остава най-късно до 4.30 и след този час клиенти НЯМА.
Ще се побъркам.Решила съм като се прибере след малко да му кажа, че съм разбрала от някъде, че ме лъже и да го принудя най- кротко да каже истината. Господи от 5 години сме заедно и такова нещо не се е случвало. Та синът му преди няколко дни стана едва на година
Моля ви дайте съвет.

Миши, не рови повече в случката.

Сигурно те лъже, защото знае, че ако ти каже истината, ще побеснееш. Както се и очертава.

Виж какво стана с мен: знам, че ме излъга, че не ме е видял, когато аз видях, че ме видя, но... се направих на ударена и не настоявах повече да си признава, защото притисна ли го до стената, му отнемам и последната капка мъжко достойнство.

Мълчи и вярвай. Щом е обещал, че няма да се повтори, и казваш, че е сериозен, остави нещата така! Сигурно са отишли в къщата на този съученик или в някой стриптийз бар, или някъде, където, ако ти каже... ще побеснееш! Не се разстройвай. По-добре ти да си жертвата и той всячески да се опита да не прави повече така, отколкото да се превърнеш в нападателката. Тогава той може да реши, че това му дава правото да прави каквото си иска. Нека ти си добричката. Ако ситуацията не се повтори, не го натискай повече.

Нека и някой мъж се изкаже, но опитът ми казва, че лъжат, за да избегнат скандали. Дори и истината да е съвсем невинна, както се оказва в повечето случаи.
Не казвам да си кон с капаци. Все пак избери: дали да му вярваш или не. Там е цялата работа. Ако избереш да му вярваш, не рови повече историята. Ако избереш да не му вярваш, тогава, каквото и да ти каже, ти пак няма да повярваш, нали?

Не знам... лесно се говори отстрани. Ти си знаеш.

Не е задължително да са си допивали в това заведение. Може би именно защото то е тръгнало да затваря, те да са мръднали до някое съседно място.
Знам, че ти е трудно, но остави за миг чувствата и се опитай да разсъдиш разумно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мили момичета, не издържах и като се прибра бащата на сина ми, направих точно това, което бях описала в по-горният си постинг: Казах му най-кротко( а по принцип съм доста емоционална личност), че съм разбрала, че ме лъже и че искам да чуя от него цялата истина. И човекът си призна...За сетен път интуицията ми не ме подлъга...
...Били са колегите на една маса, а той виждайки съученика си отива при него и там си остава. След като всички си тръгват въпросната застаряваща колежка(с 8 години е по-голяма от него и на най-ниската позиция във фирмата) се присъединява към компанията на мъжа ми...Заведението затваря...
...Тръгват към офиса в който работят, но се оказва, че и двамата нямат ключове и правят секс на центъра на града в един ъгъл.
Това е. Сега реве и се моли, без да се оправдава, нямало било оправдание за постъпката му. И наистина няма...
Мисля дали да не си тръгна, а направя ли го ще е за винаги.
Може да ви прозвучи детински, но утре ще се срещна с госпожата( с две деца е дамата). Даже може и да подметна на съпруга и. Грозно е, зная. За изневяра са нужни двама и вината не е само нейна, но и тя ще страда така както страдам аз.

Дано никога не изпадате в подобна ситуация.
Благодяря ви за вниманието.