Здравейте клубарки и клубари,
Използвам анонимен ник, защото регистрираният ми такъв е твърде известен из клубовете а проблема, който ще изложа е меко казано деликатен.

Предварително се извинявам за много дългият постинг, но се налага да поопиша детайли за да се зарадвам на някой и друг полезен отговор.

Такааа...
Женен мъж на възраст след Христовата съм, и със жена ми имаме брак от почти 4 години и едно сладко детенце на почти 1.5 годинки. Един от проблемите, както аз си представям нещата, произлиза от факта, че жена ми е отдадена на детето почти 100 % и на мен ми се струва, че тя перфекционира всичко около него. Тя се старае да прави всичко перфектно и изисква безкомпромисно същото и от мен. Дотук всичко е разбираемо - все пак това е НАШЕТО дете и двамата искаме най-доброто за него. Смущения в хармонията настъпват, когато нещо не се получи според перфекциониските разбирания на жена ми - тя се дразни много, избухва мигновено и резултатът е една отровена вечер или развален ден. Да спомена, че социалното ни положение не е много розово и аз съм принуден 5 дена от седмицата да работя от ранни зори до късна вечер а понякога и в събота или неделя. Жена ми се грижи за детето и домакинството. Детето е много малко за детска градина а при нас няма детски ясли в които да го оставим. Варианта с детегледачка е невъзможен, заради слабото ни финансово състояние (да, дори и жена ми да тръгне на работа, пак не бихме могли да си го позволим). Баби и дядовци нямаме на разположение и сме на практика съвсем сами. Понеже нейният ден е адски монотонен и няма разнообразие, ясно е че ще и се иска промяна, аз я подкрепям винаги и доколкото мога (отсъствам от работа докато мога, понякога и изклинчвам или се пиша болен, вечер се старая да и помагам в домакинството, занимавам се с детето), но явно не е достатъчно и аз вече не знам с какво бих могъл да и помогна. Нейното държание спрямо мен е откровено негативно - кара се с мен за щяло и нещяло, както вече казах, избухва моментално и винаги недоволства от това което правя у дома. Аз никога не се карам с нея, но понякога и на мен ми идва до гуша и искам да се разкрещя и аз... Не го правя обаче, подтискам в себе си горчивината и болката... понякога се питам до кога така?, а понякога направо решавам край! така не може повече... А как да караме нататък?
Много пъти сме се опитвали да говорим по темата, но тези разговори винаги завършват или с караница или с взаимни обвинения в незаинтересованост, игнорантство и егоизъм. Аз не съм "света вода ненапита", и аз си имам своите недостатъци, и аз със сигурност допринасям с нещо към тази семейна криза, но Бога ми, не знам вече по кой начин да променя нещата... Да спомена, че от повече от 2 години (откакто жена ми забременя с детето), интимният ни живот почти никакъв го няма и то не по моя вина. Даже по едно време нещата изглеждаха като че аз съм "мъж на поискване"...

Обичам жена ми, обожавам и малкото ни съкровище с което тя ме дари и искам да спася брака и семейството си. Как обаче да и помогна за да помогна и на себе си?

Ще се радвам на отговорите и мненията ви. Ще игнорирам онези, които целят да ме обидят или да ме наругаят. Благодаря ви предварително.

Почти на 4.

аз съм забелязала че се карам с мъжа ми когато се чуствам несигурна - това ме изнервя. жена ти може да не е обръщала внимание на финансите когато за себе си се е чуствала сигурна че ще се справите двамата някак си , но сега вероятно иска повече сигурност за детето. моето мнение е че нямя да ти е лесно!
виж за нова и по-добре платена работа - питаи приятели, роднини, виж някои познати с дете как се справят. дори ако намерите някои да гледа детето за 1/2 ден и тя да работи малко ... но главно ти трябва да си оправиш финансите и да си осигуриш семеиството.
Друг начин няма кавгите да спрат.

Според мен не трябва да отхвърляте варианта с детегледачката. Дори и цялата заплата на жена ти да отива за детегледачка, тя ще се чувства по-различно, ако ходи на работа. Моите спомени показват, че най-много съм ревнувала мъжа си и най-много съм му правила забележки всякакви, когато си седях вкъщи с детето. При това ние нямахме тогава парични проблеми, така че според мен парите са само една малка част от това. Просто като си седи човек сам с едно дете по цял ден, лека полека изкуква.
Колкото до интимния живот, трябва да имаш търпение. При повечето ни познати, сексуалния живот се посъсипва, докато децата са малки. Има стрес, има чисто физическа умора, няма начин това да не влияе.

Благодаря ти за мнението! Като пиша, че социалното ни положение не е много розово и че финансово не можем да си позволим детегледачка имам предвид, че живота ни е добре уреден, но освен нормалният стандарт за живот, повече не бих могъл да осигуря. Нова работа (по-високо платена) не бих могъл да намеря, защото и тази която имам сега взех със зор и голяма доза късмет. Освен това сегашната ми работа си е доста добре платена. Просто детегледачката ще ни струва цяло състояние, защото тука където живеем (не живеем в БГ), на детегледачките се заплаща според доходите на семейството в което гледат деца. Жена ми би могла да почне работа само като начинаеща и то не по своята професия, което би донесло незначително увеличение на семейният бюджет и не би стигнало за детегледачка. Да, ако жена ми успее да намери работа за която да получава прилична заплата, тогава никак не бихме се колебали и бихме се спряли на варианта с детегледачка.
Малкото ни познати тук, които имат малки деца живеят точно като нас - жената си седи у дома и гледа детето/децата и домакинството а мъжът ходи на работа. Моята жена обаче е темпераментен човек и желае да има и собствена реализация а не да бъде само домакиня. Аз я разбирам напълно и се опитвам според възможностите си да я подкрепям. Предполагам именно защото това еднообразие я убива бавно, тя се е превърнала в такъв човек.
Явно същността на проблема се състои в това, че тя няма самочувствие на успяла и реализирана жена. Семейното огнище и осигуреният живот не стигат да се почувства човек "по-човек".

Благодаря ти още веднъж за мнението.
Почти на 4.

Проблемите, които описваш, са известни - в смисъл, че комай всички ги преживяваме в определен момент.
Аз мога да кажа 2 бр. неща:
1) Не мисли за "край" като възможен изход; когато това липсва като алтернатива, гърчиш се и намираш друго решение.
2) Ако с жена ти се обедините около мнението, че всякакви проблеми са единствено функция на парите, нещата също стават прости. Поне при мен това проработи.

ПП: Не бягай от караницата, това би я обидило. Карайте се на воля - НО: никога не заспивайте скарани. Задължително сдобряване преди лягане, иначе се помни.
И съветче за началото на кавгата: голяма е ролята на гушването. Да, на прегръдката. Излиза ти тя натопорчена, ясно е какво ще става - ти, без да казваш нищо, първо я прегръщаш. Така я държиш поне 4-5 секунди. Тя трепери още от яд и нерви, после отронва - "ама аз, защото" и пр. След това става не караница без разум, а нормален разговор. Има някаква чудодейна роля - физическият допир.

Редактирано от Ecнaф на 02.11.04 18:45.

За детегледачката, погледни моля моят отговор на мнението на viva.
Търпение е моето мото вече повече от 2 години. Предполагам в името на семейството ми и заради това че обичам жена си и детето си, ще търпя и още... години. С малка промяна обаче - не желая да бъда вече "мъж на поискване". Честно казано в началото много се чудех тя има ли изобщо нужда от ласки и интимности, след като 1-2 пъти в месеца реши че може да "ме поиска". Междувременно при мен нещата се влошиха доста (физиологично погледнато), оказа, че за мен е по-разумно и по-здравословно да избягвам подобен режим. Доктори ми откриха вроден проблем, който от подобен режим може да се изостри. Аз не мога а и не бих искал да принуждавам жена ми да ми дава интимност пряко волята и, затова ще се наложи да направим година-две пълна пауза. Жалко за което.

Благодаря ти за мнението.
Почти на 4.

Балгодаря ти за мнението.

Разликата в преживяването на тези проблеми е че ние попадаме в онази малка част от семействата, които трябва наистина сами да се справят с тях. Ние нямаме кой да ни помогне, наистина никого си нямаме. И когато едно семейство трябва сам-само да се бори с живота, неизбежно възникват трудности, които при други обстоятелства биха били лесно преодолими.

По т. 1)
Гърчат продължава вече повече от 2 години. И най-железният човек ще "омекне" след толкова гърч. Явно изхода от тази клинч-ситуация не иска да бъде намерен от мен.

По т. 2)
Ние нямаме чак такива финансови проблеми - имаме нормален стандарт на живот, имаме кола, живеем под наем но в добро жилище в което има всички нормални удобства. Просто тук професията детегледачка е много скъпо-платена. Ние никога не сме се карали за пари. Надявам се и за в бъдеще да не се караме за тях. Разговорите с жена ми по темата винаги се завъртат около това как аз не съм способен да я измъкна от положението "домакиня" и как съм можал въобще така да я заробя. От което аз направо откачам. Веднъж и казах, че не съм я вързал с въже и че може да прави каквото си поиска и че щом се чувства подтисната от мен е свободна да се оттърве от мен. Тя ми отговори, с обвинението, че съм бягал от отговорност и затова съм бил говорел тези думи...

Напоследък много често се случва да си легнем скарани и да не си говорим по цял ден после. Виждам че и тежи както и на мен ми тежи, но просто не можем да се разберем някак си. А и с нея сдобряването е адски трудно - аз не издържам когато я видя как се чувства след след някоя караница и веднага отивам при нея да я прегърна поне и да се опитам да и се извиня за скандала а тя като вижда това ме отблъсква и се затваря в себе си.
А не беше такъв човек преди...

Пак ти благодаря за мнението.
Почти на 4.

По 1) - значи 2 г. не са достатъчни.
По 2) - "професията детегледачка е много скъпо платена": е не е ли паричен проблемът? Ако имаше 100 млн. долара, щеше ли да те е грижа колко скъпо е платена професията?

Друг съвет, освен - "търпение", от мен не чакай.
...
ПП: Сетих се, че по мои наблюдения някои жени просто не са родени да бъдат майки. Повечето - да, но някои - не. Установява се след раждането, преди това всяка жена (подведена от общественото мнение) е убедена, че го иска и ще се справи. Може пък вие да сте подобен случай? Ако е така, живей с това и поеми още повече задължения към детето.
Номерът с "няма кой да ни помогне" не върви, понеже в казуса "има кой да ни помогне" е по-лошо. Питай тези, които имат под ръка тъща или свекърва. Т.е. питай мен, например

Редактирано от Ecнaф на 02.11.04 19:27.

Хммм, така погледнато можеш да изкараш "паричен проблем" всичко за което се сетиш. Не мога все пак да не ти дам право, че в случая с детегледачката, при наличието на повечко финикийски знаци, нямаше да съществува проблем.
Ти по-добре ми кажи как си успял да се разбереш с жена ти, че всеки проблем е функция на паричният такъв? Ние с жена ми досега не сме стигали до такъв общ възглед в нашия случай.
"Търпение"-то общо взето го имам, но трябва също така да имам предвид и следното - след някоя и друга годинка, няма да ставам за нищо друго освен за носене на пари у дома. Да не говорим за интимности и прочие удоволствия от живота. Просто той, животът де, ще си е минал и заминал покрай мен. С това да се примиря или да го приема ще бъде много голям зор... Ти как мислиш по въпроса?

Благодаря ти за мнението.
Почти на 4.

дано ви помогне мнението ми.
Жена съм и вероятно от подобен тип - изпитвам ужас само от идеята да си стоя в къщи; живяла съм в чужбина и ситуацията ми е съвсем разбираема ...
накратко - намерете начин жена ти да има някакво интелектуално занимание извън детето и домакинството.
не казваш с каква професия е тя, но вероятно би могла да се заеме с някакво самообучение. Например извън БГ добър интернет струва много много по-малко от детегледачка , а по интернет могат да се правят много неща.
Сигурно има и много варианти подходящи за вас, за които не се сещам.