така като чета, моето не е нещо ново, явно кофти отношенията между партньори и родители /на другия партньор/ са обичайно явление.
но все пак - как се оправяте бе хора? аз направо полудявам от тая ситуация. и то най-вече заощото сложното става по празници разни, около ЧРД на детето и вместо да ми е весело и празнично, на мен ми се стъжва от това да подържам мира и да няма обидени.
вярно, че и ситуацията е доста усложнена, разведени, живеем си разделени, но иначе е разбираме добре. да ама като се засекат с майка ми и направо тръпки ме побиват. не знам какво да правя. всеки си е наумил нещо си. моите родители са на мнение, че той ме е зарязал и т.н. и съответно следва негативното отношение. той открай време не ги харесва /меко казано/.
от друга страна, няма да си прекъсна контактите с родителите, я. но пък в случая не важи тактиката за ограничаване до веднъж годишно. няма как просто по ред причини. та така
решение едва ли има, но ми е интересно как се справят другите с подобни проблеми. и най-вече, до колко това пречи на отношенията ви с партньора? дали просто приемате че не всички се обичат, или се опитвате да убеждавате и да "оправяте нещата"? някак си, липвсва ми коректив, не знам до колко трубва да ми влияе това.

А бе то и моя мъж не е любимият зет, но са си създали някакви отношения- вежливо-благоприлични и общо взето се търпят. Е, това не пречи всеки поотделно да мели срещу другия в частен разговор, но гледам да не се стига дотам или сменям темата... Мъка си е, вярно.
Хи-хи, сигурно и аз не съм любимата снаха, ама карай. Щото преди време индиректно ми се намекна, че не било прилично една жена да пие повече от 1 чаша вино. Заболя ме, но си го преглътнах. С времето. И пак си го пия виното, щото ми харесва и знам колко мога да нося, но не пред тях. Жена да не си, шъ му се не види!

Аз да ти кажа се оправям според ситуацията. Нямам план или стратегия. Всичко е според случая. Ако усетя, че нещата не отиват на добре, гледам да сменя темата или да сръчкам половинката. И естествено това се отразява на отношенията ни. Той е много търпелив човек и е възпитан, че родителите и изобщо семейството са нещо свято. Но не мълчи като пукал, щом смята, че е прав. Същото важи и за баща ми обаче Знам, че не съм права, но понякога съм карала мъжа да млъкне, да отстъпи само и само да не стане скандал. И това го обижда, защото като всеки човек има право на мнение и обикновено знае какво говори. А това пък влияе на връзката ни. Отрицателно.
С две думи няма оправия! Всичко е според зависи. Понякога се разбират отлично, понякога сякаш се погват от вратата. Опитвам се да балансирам нещата. Опитвам се да говоря много и с него, и с нашите. Пък един ден барем се кротнат.
Аз самата осъзнавам, че не съм права, защото според мен правилният подход би бил на четири (шест) очи с вашите веднъж и за винаги да изясниш, че ТИ си го избрала този мъж, ТОЙ е баща на детето ти, Е (или е бил) твой съпруг и като такъв трябва да го уважават! Предполагам не се виждат чак толкова често, значи като се видят, трябва да се държат прилично. Ако не на него, то тогава да бъдат така любезни да спестят НА ТЕБ фасоните и подмятанията, поне докато всички сте заедно.
Много хубав съвет ти давам, но аз самата още не мога да намеря сили и начин да заявя това на собствените си родители за разлика от мъжа, който хич не се церемони да постави майка си на място, когато е нужно (и за което съм му много благодарна).



Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

Нищо не се опитвам да оправям. Показала съм им ясно, че моето семейство е мое и те нямат място в него и хич не ми пука кой какво мисли. Майка ми като се опитва да дава екзистенциални съвети, я прекъсвам още преди да си отвори устата. На мама Свеки съм и казала, че нейните съвети не ме интересуват, щото съм доказала, че имам достатъчно акъл в главата, пък и да нямам, тя няма да ми налее и така. Мисля, че принципът "кръвта вода не става" важи във всички случаи и предпочитам да се скарам с майка ми, защото знам, че на нея ще и мине, отколкото с мъжа ми, защото на него може и да не му мине. Смятам, че същото важи и за него.

да, май това е нужния подход. ама аз правя точно обратното - сумтя, досвам се и накрая, хоп, караница с любимия. винаги е било така. и това винаги ме е мъчило. все трябваше по някакъв начин да защитава едната дстрана пред другата. явно съм изпуснала момента когато е трябвало да кажа ясно тия неща и да прекратя опитите за акъл и фасони. ама малка бях тогава, дечко, де акъл за това. а сега ... май е късно

Не е за вярване , но между мъжът ми и родителите ми цари любов и разбирателство Сигурно , защото се виждат рядко .
Е за мен и свеки ми не може да се каже същото , но за пред хората ( тя много държи на тези неща ) всичко е цветя , рози и блабла

Фръц , фръц

Точно тези отношения съпруг-родители са ми до болка познати.За съжаление аз заставах на страната на родителите ми и съпругът ми търпеше до време,но в един прекрасен миг изригна скандала.Сега съжалявам страшно много,защото той се чуства много по-обиден отколкото те и с право,защото той е чуждия човек.Аз съм свикнала,докато той...
Запомнете момичета-мама и тате са до време а мъжът за цял живот,осъзнайте го навреме.

аз си мисля и друго обаче, не трябва ли и родитулите да ги осъзнават тия неща понякога? дали и ние когато дойдем до там, ще съумеем да го осъзнаем това? защото аз поне, още по времето когато нещата бяха все още поносими, пак трябваше едва ли не постоянно да оправдавам и защитавам мъжа си и то за глупости. тоест, за неща, които на мен самата са ми тежали достатъчно, че да ми пили и някой друг за тях. ми така де, работеше много човека още тогава. до късно, през почивните дни. ами какво да направя като по тяхно време никой не е работил така и са се прибирали по часовник? та не стига колко на мен ми беше трудно сама с бебто, ами и върви че го оправдавай и пред родата - и моята и неговата. страхотия просто

ujas! a kakvo ste kajete za izjavi ot sorta - nie vi podarihme tova onova a technite po-malko ili nie za vas tova napravihme a technite kakvo ... ili ot sorta vie zasto ste dali na tjah staroto si video? mojese i na nas ... e nie da njamme 2 !

ау, това ми е било ужаса на мен да не го чуя. не че не съм имала поне усещането за подобни намеци. отвратително е. сякаш си избираш мъж/жена по това какво и колко могат да ти дадат от съответната страна. а иначе след сватбата, майката на една приятелка с много жив интерес ме разпитваше дали техните са ни подарили злато и колко. мда, как ли може да се живее без да те закичат с пендари на сватбата.
такива и подобни съмнения ми бяха и сред основните мотиви да не си кръщавам детето на никой от която и да е страна. че после като се почнат едни разправии ... край няма да имат.
аз понякога се чудя, родителските тела задават ли си въпроса какво причиняват или те живеят с мисълта, че "ние само за тяхно добро".
жалко че няма тук някой от другата страна на барикадата, да каже как са от там нещата.