Бе да ви питам значи вие как съчетавате двете роди в едно - вашата и тази на половинката! Аз вече издъхвам! Нема-нема и току се залетят всички да идват на куп! Или ревнат всички в един глас как видите ли не сме искали да ходим да ги видим, те, дето са ни родили и отгледали, дето от мръвка ни знаели, пък сега какви сме били неблагодарници. Положението да не можеш поради времеви, финансови или други причини не се дискутира! Как така не можеш точно днес да дойдеш! Ти ще ходиш при техните, така ли? А при нас!?!

Е не! Писна ми! Как ги съчетавате всичките безкрайни рождени и именни дни, годишнини и прищевки? Еми как да си на 3 места едновременно? И после сръдни! Да бяхме "младо семейство" разбирам! Ма не сме от 1 година заедно!
Вие как се справяте?



Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

Такива приказки и опити за пробуждане чувство за вина ни влизат през едното ухо и ни излизат през другото
Родата още не е свикнала с това, но ще свикне - няма друг избор.

Hey, buddy, don’t you be no square.
If you can't find a partner use a wooden chair

а така, взе ми темичката от пръстите. таман реших да я пускам най-после. макар и малко по-различна. ама пак е за родата. е, ще я пусна да не преча на твоята.

иначе питаш как. аз вече не помня. отдавна беше. помня това че когато се случеше да си отидем на родното място, се зареждаше едно безкрайно обикаляне. е, не толкова безкрайно щото трябваше да се иде у тях, у нас, у баба ми и евентуално при кумовете. това по празниците де. зер трябвало да ги уважим. ок, лошо няма, свестни хора са, ама айде сега, аз тия хора ги срещнах месеци преди сватбата, традицията да спазим. на годините на родителите ми почти. какво да правим с тях. да си говорим глупости и да хвалим кулинарните умения на кумата. добре че правеше хубави толумбички та ставаше поне за това забавно.

ох, не знам. аз нямам отговор. то уважението е вярно че трябва да го има, родата не трябва да се забравя. ама и родата трябва на моменти да се усеща. ама кво да ти казвам. все едно да обясня на баба ми защо мъжа ми работи след работно време и през почивните дни. ми за тях няма такова животно просто. никога не е имало. това е.
дано някой има по-смислен отговор.

Не се справяме, ами си я караме като тебе. Живи и здрави да са, само.

Аз още от самото начало на брака ни дадох ясно да се разбере, че сега ние сме отделно семейство и си имаме свои задължения, проблеми и т.н.
Опитаха се и от едната, и от другата страна да втълпяват малко чувство за вина нооо аз показах, че това не минава.
Дръжте си на своето, да не сте малки деца, че все покрай родителите да пърхате?
Съвсем целенасочено разредих вижданията с родители, иначе само дават съвети, когато не им искаш

Ами те си недоволстват, ние сме си заети... Половинката работи докъсно вечер, а обикновено и през уикендите - като дойде някоя бленувана събота, която да не е на работа, само му е до рода! Иска да се наспи докъсно, да навакса малко сън за следващата порция зор...
Но понеже не може вечно да се отказва, в един момент кандисваме и аааайде от нас да мине, отиваме да ги навестим - я при техните, я при наште. Ама само когато съвсем вече приритат за нас и не сме се виждали наистина от много време.
То пък това си има и хубава страна, че ни се радват и ни гледат като писани яйца - запретват се да готвят любимите ни манджи и не смеят гък да ни кажат критика някаква...
Макар че мрънкането тип "ще се забравим!", "оставете ни по една снимка да ви виждаме на снимка поне!" и т.н. просто не може да се пропусне

Но живи и здрави да са, че колкото и да ни е досадно сега това внимание, след време пък ще ни се иска някой да ни обича така и да се сеща за нас с грижа и топлота, а няма да има кой... (зер децата ще бачкат яко те самите тогава )

a wee little girl with a can of gasoline

Ох, при нас правилното е всеки да се оправя със собствения си зверилник. Лошото е,че те се научиха и моите му реват на него, а неговите - на мен .. И настава едно мазалоооооооооо......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

zasto ne im kajerte tse za da obikaljate tolkova moje da vi se naloji da si napusnete rabotata i togava ste trjabva te da vi izdurjat i gi pitaite kade da se nanesete u tehnite ili u vasite ta da gi radvate ...

Аз се преместих на 2 различни континента и в различни щати от зълвата.
Не бих могла да бъда по-доволна от резултата...
Късмет.

See no Evil, Hear no Evil, Lay no Evil Down on Me...or I'll Toast You in Hell

При нас е същото с една малка разлика - като ходим при свекървата трябва да си носиме и за ядене, щото готви отвратително и все едни и същи манджи, а и да поизчистиме малко щото тя много заета, а свекъра все ще намери я някой контакт или ел.инсталация да се оправи, я да се отиде до някъде за друга работа. При майка ми е обратното - ядене вкусно и на корем, обаче мърморенето и даването на акъл край нямат. Искрено се надявам ние като станеме на техните години да не сме чак такива "досадници". Иначе да са ни живи и здрави, че нали знаете поговорката - "С теб зле, без теб още по-зле.