Наблюдавам много близки, а и собственото си семейство и си задавам този въпрос. По-лесно е ако са двама, сам човек се справя много трудно особено ако има и деца. Това ли ни държи заедно, икономическата ситуация е такава, че чоовек не смее и да се разведе.

често пъти това е причината, или поне има голяма роля в това да продължаваш да търпиш нещо което не ти изнася. но не само. в България все още вирее някогашното съзнание, че трябва да се търпи, че разведен е мръсна дума. децата на разведените страдат от отношението на околните. и майките поне, се замислят дали не е по-добре да си преглъщат тихо болката като сух залък и да си траят но да предпазят децата си и себе си от хорската злоба.
но пък има и много които се осмеляват, които смятат, че имат право на достойнство и на щастие и го търсят. само намини в клуб на разведените и ще видиш сама.

а иначе официалната статистика това твърди, че именно икономическата ситуация е причината повечето хора да остават семеини. някак - абе малко си попиива, и по жени ходи, пък и ме побиива, ама нали дава пари за децата.
така де, дано това да се среща по-рядко ;) и да не е твоя случай.

Абсолютно съм съгласна.
На първо място е оцеляването- да, аз затова все още не съм разведена.Защото само с моята никаква заплата съм обречена на мизерия.
На второ място-отношението на хората към разведената жена,респективно-детето на разведени родители.
Да,да, това са /по ред на номерата/ причините да стискаш зъбите и да не се развеждаш.

I`ll be back!

Ако и на себе си задаваш въпроса по този начин, по всяка вероятност именно това ви държи зедно.
Ти не знаеш ли нещо друго, освен оцеляването, което да държи семейсвото ти цяло?

За себе си казвам категорично не - не оцеляването ни държи заедно.

А относно другите коментари - аз лично съм дете на разведени. Честно да ви кажа въобще не съм страдала от лошо отношение от хората. Да не говорим, че разводите вече са толкова често явление, че ми звучи просто абсурдно да се опасяваш от лошо отношение към децата си, но знам ли, в по-малките градове може да е различно.
Това от което страдах като дете беше съвсем друго - беше липсата на един от родителите ми и ТОВА вече е истински проблеми, който оставя трайни следи в съзнанието.

Не дразнете клетката лъвът е паянтов

Виждам, че съм се изразила неточно.
Работата е там, че точно детето/децата/ са главните потърпевши при един развод.Какъвто и да е липсващият родител-добър или лош, той е единствен и т.н....И детето ще страда от неговата липса.
А кой иска детето му да страда?
Според мен въпроса дали оцеляването крепи семействата е насочен към тези семейства, които са пред разпадане.
Разбира се, че не оцеляването е в основата на брака и семейството.
Но при случаи от рода на "Не издържам вече, ТРЯБВА да се разведа", точно оцеляването те спира донякъде, както и това, че не искаш детето ти да бъде нещастно.
По-добре нещастна майка, отколкото нещастно дете,нали?
Макар, че едва ли дете, живеещо в непоносимата среда на едно семейство пред развод е щастливо.В такъв случай май ще е по-добре и за детето родителите да са разделени.

I`ll be back!

когато си стъпиш на крака и оцеляването вече изобщо не ти е проблем, а детето е достатъчно голямо, за да си поеме своя път... тогава вече нищо не може да те спре, освен страха от самотата на стари години.

Няма подходящ период.
Просто днес наблюдавах как собствената си, вече бивша свекърва, си трови нервите с мъжа, с който никога няма да се разведе, защото и двамата вече не могат да оцелеят сами... и някак си вдянах защо, въпреки че съм се развела със сина й, съм желан гост в къщата й.
И двамата поотделно са много готини хора, просто не са един за друг.
И вече нищо не може да се направи по въпроса.

Ако човек е убеден, че е направил грешен избор - оцеляването може да запази едно семейство, но няма да го направи истинско семейство с годините.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някои ги държи любовта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично не мога да си представя как едно дете може да живее щастливо, ако майката е нещастна.
Нямам предвид, че то ще страда от съчувствие към нея, а съвсем конкретно на него няма да му е комфортно да живее в такава среда.
Не мисля, че семейството трябва да се запазва на всяка цена. Понякога трябва да се направи простата сметка какво печелиш и какво губиш ако запазиш семейството.
Да направиш грешка е човешко, но да не я поправиш е ...

Вярно е, че за детето е неприятно да вижда по-рядко единият си родител. Но много по-голям стрес е за него да живее ежедневно в обстановка на напрежение, караници... Желанието да направиш жертва за детето е хубаво нещо, но просто трябва да си сигурен кое от двете в действителност ще бъде по-добре за него.

Някой каза по-надолу, че двама души, които не са един за друг не могат да направят семейство. И е така за съжаление. Колкото повече се опитват, толкова повече се намразват
А оцеляването... И там трябва да се направи сметката. Дали ще си по-щастлив с по-малко пари (удобства, придобивки), но на спокойствие или с повече пари и ежедневни скандали.
Всеки си има приоритети, няма правилно решение тук.

Come take me in...
YOU'RE POSSESSING ME!

Изцяло съгласна съм с теб! Много добре си го казала! Браво!