аз използвам само два: не му говоря или ставам заядлива и зла. и при двата не се чувствам добре. а вие?

Ами това са си двата начина. Първият е по-гаден (мнение на потърпевш), понеже трябва да гадаеш за причините. Но не би трябвало да се чувстваш зле, според мен има удоволствие в това, от садистичен характер

Agent of Change

ти ме разби! наистина ли няма други? значи аз докато се сърдя се чувствам 100 пъти по-зле от него. тогава единствения начин е да спра да се сърдя, ама като сгафи какво да правя!!??

Искаш да го накажеш ли или да не си повтаря гафа? За първото, ако от случката искаш да изпиташ садистично удоволствие, вече са те посъветвали. Ако е второто, т.е. искаш да решиш проблема, кажи му, не по "женски", с намек, а по "мъжки" - кратко, точно и ясно. То и трето има, ако си играйкате кой кого манипулира, правиш крачка назад, а после две напред, изкушаваш го до толкова, че след това ти става роб...до следващия път И четвърто, жертва си ти :), плачеш, хлипаш нещастно, че сърцето да му се скъса... Хайде стига толкова - всяка жена има богат репертоар...Проблемът й е какво иска.

Хихи Еснафе, това действа само с мъже, които разбират кое какво значи . Аз попаднах на такъв, на който нито мълчанието, нито по-агресивния тон в гласа, говорят нещо. Да не говорим и че разговори от типа на:

Аз: (мълча, въздишам, потрепвам нервно с крак)
Той: Има ли нещо?!
Аз: Не
Той: Ок (и си продължава живота сякаш нищо не е ставало и сякаш никога за нищо не се е налагало да се притеснява).

....не действат

Та ми остана само разговорър тип "мъжки" омекотен вземайки предвид чувствителното мъжко его. Препоръчвам на амброзия да пробва каквото може и каквото и позволява чувството за справедливост .

There's no place like 127.0.0.1

Когато не минават "женските номера" със сълзите и сополите (а те минават само до време) предпочитам да говорим по мъжки. Зависи естествено кой е насреща, някои не разбират от дума . За себе си съм решила - първо гледам да не се афектирам много, че стигне ли се дотам няма да ми се разминат сълзите а и не обичам да съжалявам после за думи изречени в момент на гняв (макар че най-силното което мога да кажа на любимия е "ти си голям егоист"). И второ - още преди да се е разгорещил спора казвам спокойно какво ме е раздразнило, обикновено използвам думите "разочарована съм защото...". Винаги предпочитам да се разберем без сърдене, защото аз май страдам повече като се сърдя отколкото "обекта".

Явно е било все едно за коя ще се оженя, понеже и у нас в такива случаи разговорът се изчерпва със същите фрази (има ли нещо - не - OK). Обаче, като мине час-два, като й пусна една нелегална ръчичка и благоверната омеква като тесто, след което естествено бива омесена, модулирана и опечена. Важно е печенето да е на слаба фурна.
Това е положението. Като си мълчите, ще търпите. Да не сме врачки, та да разберем какво мислите?

Agent of Change

И една точилка никога не е излишна, заблуждаващо подпряна край плота Като се разсърди някоя булка, да потропва нервно не с краче, а с точилчицата в ръчички...

Agent of Change

Мен ме пекат на силен огрън обикновено - винаги като се цупя бивам (ужким невинно, а може и наистина да е невинно, ама не се знае) накарана да се чувствам виновна.

Това не знам дали е тренинг или е някаква вродена мъжка черта, нещо като неизменна част от Y хромозома, ама всички мъже май го владеете до превъзходство.

А колкото до мълчанието.. Целият пиниз е не че не искаме да си кажем каквото ни е на душата, ама трябва да положите малко повечко усилия, за да откриете какво е. Ние даваме достатъчно жокери като се попита 5-6 пъти и с подходящи думи. Ако се сещахте сами, то тогава щях да повярвам, че има Бог, ама Ц.

There's no place like 127.0.0.1

Аз се цупя в началото а ако не хване дикиш сядам на земята и започвам да рева сърцераздирателно и да гледам в една точка пред него и мога да кажа че действа супер яко
а и сълзите пречистват и след това се чувстваш по-добре