Вчера погребах майка си.Много ми е мъчно за нея.Скоро навърши 89 години-каква почетна възраст!Живееше от 12 години сама,вдовица,в апартамент.Аз съм единственото и дете,и живея на 12 км.от нея.Бях и осигурила всичко-храна,топлина,телефон,телевизор,почистване.За празниците я взимахме при нас за по 2-3-4 дни,и после я връщах в празния апартамент.Отбивах се при нея през ден по за 10-15 мин.,и си отивах в къщи,а тя оставаше сама.Обаждаше ми се по телефона,и се оплакваше от самотата,без да ме обвинява,че и отделям толкова малко време.Често намирах записани на тел.секретар по 7-8 съобщения от нея,че е сама,да отида за малко при нея,че се тревожи за мен.А аз се ядосвах и ми беше досадно-нали всичко съм и осигурила,какво още иска от мен?Все бях заета с други неща,по- важни според мен.Все не намирах време за нея.Сега я няма.А на мен ми е тежко,много.Обвинявам се,че не съм се грижила достатъчно,че не съм останала поне една нощ,един ден там,а можех.Но нея я няма. Млади хора,не правете това!Отделяйте внимание на своите родители,докато са живи,не ги нагрубявайте,не им се сърдете,че често забравят,че се повтарят,че нещо са направили не както трябва.После,когато ги няма,ще ви е много тежко,за много дълго,за цял живот. Дано и аз да не съм ви била много досадна,но си мисля,че поне малко ще ми отлекне,ако споделя с вас мъката си.

Най-искрени съболезнования...
Аз така се чувствах когато починаха баба и дядо...

Много тъжно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искрени съболезнования и от мен. Много е тежко и никога не олеква

Моите най-искрени съболезнования!
Преди време в този клуб много се изприказва за това как след навършване на пълнолетие децата трябва да напуснат семейното гнездо и да се оправят сами по белия свят. Говореше се за това, че 18 години родителите им са ги гледали, грижили са се за тях, тревожили са се за тях и заслужават да останат сами и да се радват на живота. Тогава изказах мнение, че всъщност родителите НЕ искат да остават сами, поне не тези, които искрено обичат децата си. Твоята майка наистина много те е обичала. Сигурна съм, че ти се е обаждала не за да преодолее самотата и скуката от безкрайните сапунени сериали, а защото наистина е искала да те чуе, да разбере как си. Родителите продължават да се грижат и тревожат за децата си и много след като тези деца са навършили пълнолетие и са създали собствени семейства.
Не мисля, че има смисъл да се упреквваш за това, което си могла да направиш. Направила всичко, което обществото очаква от едно пораснало дете - да осигури подслон и храна на родителите си и да ги остави да си живеят живота. Всъщност съм сигурна, че си направила много повече от това - от думите ти личи, че и ти си обичала майка си, както тя теб. Просто живота понякога ни завърта в един водовъртеж, от който много трудно човек може да се измъкне и да отдели време за наистина съществените неща. Фактът, че сте изкарвали празниците заедно съвсем не маловажен - говори, че въпреки всичко между вас е останала цяла връзката, свързваща родители и деца.
Не си мисли за моментите, които сте изпуснали - станалото станало. Мисли си за хубавите моменти, които сте изкарали заедно!

Каквото и да направите ще е незначително, но въпреки това е важно да го направите.

Kato go izchetoh i se razplakah, ama ... za moqta si maika!
Iskreno syjalqvam!

Чувала съм, че времето лекува, според мен не е така - просто с времето свикваме да живеем и с мъката си.
Моя татко почина преди 3г и половина и аз все още плача и все така ми липсва. Олеква ми когато разговарям с него...наум, може да е откачено но ми помага. И тогава му казвам всички тези неща които искам да знае а не му казах приживе, смятайки, че той си ги знае, че е излишно ...
Приеми моите съболезнования.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря на всички!Споделената болка и мъка се понася по-леко.Може би трябва да мине и време,доста дълго време.Бих се радвала,ако поне един от вас, прочел това, се е променил и е станал по-добър към родителите си.

Бог да я прости! Но тя е тук и бди над теб. Тя ти е простила всичко. Майките са така. Никога не оставят децата си. За разлика от нас, децата, които потънали във водовъртежа на ежедневието, често не сме такива, каквито бихме искали и каквито трябва. Ние страдаме от нашите деца... те са отмъщението на нашите майки...
Моите съболезнования.

много боли! Аз емигрирах и 8 години не се върнах, а можех. А тва, а онва, а ново семейство, а бебе....И баба ми почина когато бях 7-ми месец бременна. Даже и на погребението не можах да отида! Ако знаеш каква болка изпитах тогава...точно заради тези неща! Чак тогава се сетих колко много писма е трябвало да и изпратя, как можех да и кажа по телефона в редките случаи когато говорех с нея, че я обичам....Цялата и къща е била пълна със снимки на сина ми, които съм пращала през годините...Боже, колко много ни обичаше тази жена, всички-деца, внуци, правнуци! Тя живееше и дишаше за нас! Безусловна, абсолютна обич! Нито миг укор, разочарование, че не сме такива, а онакива, че ни е казала да не правим така, а ние не сме я послушали! А ние както казваш мислехме, че е досадна с това повтаряне... Ако знаеш колко съм я сънувала....И тя беше така самотна като майка ти, живееше сама на село, в къщата, която са построили с дядо ми бог да го прости. През деня се види с тоя оня, но вечер-самота! Всеки път като си тръгвахме оттам знаехме, че като се изгубим зад завоя тя вече затваря портата след себе си и плаче, един ден забравихме нещо и се върнахме след 5 минути, а тя цялата в сълзи! Такива са те старите хора, такъв е и живота. Но майка ти е знаела, че я обичаш така, както ти знаеш, че тя те е обичала, дори и без думи. Това е най-важното. Поплачи си на воля, олеква.

"аз, например, се досетих, че Канада не е суверенна страна"
Dobrata