Това е моя въпрос или по-точно - пазаруване, готвене, чистене и т.н. Кой какво върши в домакинството? От няколко години имаме връзка, сега ни предстои годеж (после сватба) и ще заживеем заедно. Интересно ми е как сте решили кой какво да прави в домакинството. Ние идеално се разбираме, помагаме си във всичко и се надявам и за в бъдеще да е така.

У нас аз разпределям задълженията. Но няма правила. Заедно пазаруваме. Един път седмично пазаруваме по много и затова винаги сме двамата. Аз се грижа основно за всички домакински неща вкъщи. Той само отсервира масата вечер и прибира нещата в миялната. Той изхвърля и болкука и слиза до магазина, ако възникне нещо непредвидено. Негова грижа е да разходи и нахрани кучето, но понякога и аз го правя. Зависи от ситуацията. Аз пера, честя, гладя, готвя, изпразвам миялната... Ами всичко май. Но съм го научила да си сгъва дрехите, да си носи мръсните в коша за пране и да не разхвърля. Ако го помоля нещо да свърши никога не ми отказва. Вече се включва и в оправянето на децата сутрин, но съвсем отскоро, и то с много предварителна подготовка от моя страна.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Ние с мъжа ми живяхме оЩе преди да се оженим около 3 години Заедно и винаги сме си раЗпределяли домакинската работа. ПаЗаруваме Заедно, често готвим съЩо Заедно. Единствено аЗ гладя и чистя проЗорците (две от най -неприятните ми работи). Най-правилно е да се раЗпределят всички теzи Задължения, особено ако и двамата работят.

Най-често пазарува мъжът ми, но понеже аз с бебка не мога да накупя всичко необходимо, а иначе през почивните дни слагаме малката в кенгурото и заедно ходим в Билла. За готвенето - понеже съм си вкъщи аз готвя, но има неща които само мъжът ми прави - примерно пица, капама, китайски манджи... За чистенето - той пуска прахосмукачка /предимно/, а аз бърша праха. Мокрия парцал си го делим . Гладя аз, по изключение може и той да си изглди ризата, но това е голямо изключение. Прозорците по-често той ги мие. Пералнята пере сама, а простираме както се случи. За миенето на чинии се редуваме, но вече и двамата сме убедени, че искаме миална машина Боклукът го изхвърля той.
Ами в общи линии е това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много зависи от работата. Мъжът ми работи сезонно и зимата си е в къщи. Аз съм на работа постоянно без събота и неделя. Така, че... А по принцип основно готви той, защото се справя по-добре. Аз правя салатата, слагам и прибирам масата, оправям леглото. Той чисти с прахосмукачка, мокрия парцал е моя работа, аз изхвърлям боклука, той храни и разхожда кучето. Пазаруваме предимно заедно, но аз правя списък на продуктите и изобщо следя за наличностите от храна, препарати, козметика и т.н..Когато си е постоянно в къщи той мие чиниите /не казвайте на майка му/, а аз се включвам в прибирането и подреждането. Аз простирам и прибирам прането. Естествено всичко това не е закон, помагаме си и се заместваме когато е необходимо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

както казвасхе ушителя ми по философия в гимназията преди да ме изгонят от там, мъжките задължения в дома и в семейтсвото са да ям, ебъ и спъ.

...чики на, чики на-на-на

Стига бе ти си готвиш супер, ако не беше ти никога нямаше да се науча как да приготвям риба.
Много цунки и поздрави на общите приятели.

See no Evil, Hear no Evil, Lay no Evil Down on Me...or I'll Toast You in Hell

в "идеалното разбиране". По лични впечатления се постига след поне 10-тина години. Преди това въпросът ("кой какво") спорадично се поставя, но със затихваща честота. По принцип е привилегия на младоженците. Въпросът "кой как" е по-постоянен ...

По принцип се препоръчва наемането на иконом на постоянен договор. Естествено, добре е къщата на прислугата да е отделно

Agent of Change

Ако аз готвя супер, то той готви супер-супер. Освен това, има желание...как да му строшиш хатъра. В редките случаи когато готвя аз, гледам да го няма, защото ми стои на главата и ме тормози "Това защо така, а не онака?". Наистина е невероятен готвач, направо мисля, че е трябвало това да му е професията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

добре де, каква му е професията, че му остава време и за готвене вкъщи?

На мъжа ми, ако му спомена да сготви, той взима телефона и поръчва. Това му е готвенето. Иначе бил домошар, цял живот ми повтаря, че мечтата му била да си седи до печката, но не му провървяло

Пазаруването също му е подобно, грабва ме с колата като личен шофьор, душеприказчик и носач и казва "къде?", отиваме, оставям го сам или с децата в някоя кътче за забавления, кафе, вестник и др. подобни и му звънвам, като приключа, щото той и децата, все мъже, ще се побъркат да ходят с мен и да гледат всяко етикетче... Важното е, че за толкова години аз му правя от време на време "демо"-пазаруване, достойно за Гинес по бързина, количество, качество за най-малко пари. Дори приятелите му мъже не могат да ме надминат :))) Тези "демо"-та са, за да не му щукне самоиниациативата да пазарува той, щото става трагикомедия. Така си беше и първата година - аз с две породени бебета на ръце, помолвам го за хляб, мляко и някакво месо за готвене да пазарува. И той пита хляб от какъв тип, от кой магазин и колко, отива и купува само хляба. После същото повтаря за млякото. Накрая прави трети тур за месото...Ужас...или хитринка, не знам, но не издържах много... Обаче по време на негови командировки, аз се превръщам на "херкулес" (вместо фитнес, не е толкова лошо) и си мъкна торбите, щото вместо сто пъти предпочитам един път в седмицата... въобще старата школа съм, когато жените го правеха това без бой... Възпитание му казваха... А той винаги ще ми се обади, като наближи София на прибиране от командировка, щото да съм изхвърла любовниците си, да строя кучката до вратата да го чака, да му спретна салатка и да поръчам какво да напазарува...Ей, един път, вече толкова години, не се научи, че аз мога да си нося торбите и без личен шофьор :)))

Чистенето, прането, гладенето си е моя привилегия. Кой ме е бил през устата да казвам в първите семейни месеци, аз това мога и сама... Поднасянето на сутрешното кафе пък е негова слабост... Обаче за чистенето с прахосмукачка и с мопса подовете децата ще се "изпобият" кой какво... Що за изхвърлянето на кофата с боклук не са такива, никой вкъщи не я предпочита... На децата съм поверила и бърсането на прах от мебелите и най-вече от мониторите, щото иначе да не сядат, ако не могат да се огледат в тях ...И много често в найлонови торби си събираме боклука и си го хвърляме на излизане от вкъщи...

Виж, за миенето на чиниите направо ще се изпобием. Особено, ако има за нещо да сме се поскарали... Той ми реква "бегай от тука, дано ми падне кръвното, докато измия чиниите...маа, що не си ми оставила тавите, робота и другите джиджафки, които си ги ползвала, докато готвиш...ей, тая жена ще ми съкрати живота, ей, както сега ми съкращава миенето и релаксацията..." А пък аз заставам зад гърба му, докато са му заети и двете ръце да мие и го гушвам здраво: " да си купим ли миялна, м, да ти олекне?" Той: "кога я искаш?" Аз:"ммм, на мен не ми трябва...и без това вече ми е навик, докато готвя и да си мия между другото, и да си слушам ТВ-то и да си пея, въобще ще ми е много скучно иначе..." А той:" ей, на тез жени не може човек да угоди..."

С кучката се разхожда той, а аз я храня и галя....Децата си играят с нея. Истинска кучка, породиста, а да не си помислите, че имаме държанка. Като няма никой вкъщи, тя винаги се изтяга на спокойствие на семейната ни спалня. Какво да се прави, разглезихме я