С оглед на последните теми в клуба...искам да ви попитам нещо
Остават ли семейство родителите? Хм...малко е сложно за обяснение предполагам...при мен е така- хем са семейство...ама не съвсем....От друга страна какво се очаква от членовете на едно семейство- само не ми казвайте, че нищо не очаквате. Какво е за вас семейството? Кое е вашето семейство- това със съпруга/съпругата и/или това на вашите родители? Каква е разликата между тях?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Семейството е самостоятелна единица...в този ред на мисли родителите не остават семейство след твоя брак. Това е моето мнение и никого не ангажирам с него! Уважението, обичта, признателността остават, но това е друга тема.

Приеми семейството като едно множество от близки за теб хора, с които имате някакви взаимоотношения (роднински, имотни, съжителство... и каквото друго там се сетиш).

След като се омъжиш, понеже се предполага, че и твоят съпруг също произхожда от семейство - генерирате едно ново множество - семейство, към което вашите изходящи семейства се явяват като някакъв придатък... обединение в най-добрия случай.
Неговите родители не са твои родители и неговите роднински връзки не са твои, но вие се сродявате чрез акта на женитбата.
А новите семейства на братята и сестрите ни? Те какви са за нас и какво очакваме от тях?

За мен семейството е нещо променливо във времето. Ако родителите ми се разведат и всеки от тях се зажени отново, създаде деца и т.н., то семейството се е разпаднало и са се образували 2 нови. Към кое от тях принадлежа аз тогава? Към което ме приеме, към което си избера, към 2-те поравно или към никое? Прекалено е индивидуално, нали?

Родителите са ти родители за цял живот, дори и да не са семейство. Децата ти са ти деца по същия начин за цял живот... без значение ще създадат ли собствено семейство и колко пъти.
А какво очакваме един от друг зависи от много фактори. Аз се надявам на взаимно уважение и разбиране. Друго не ми трябва, а и рядко съм в състояние да предложа нещо повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hell на 30.03.04 10:41.

Както и Hell вече ти е казала, понятието семейство е много относително и разтегливо и зависи от твърде много фактори. Няма унифицирано определение за семейството. Цели клонове от социологията и психологията са посветени на обяснението на това понятие и мястото и взаимоотношенията на отделните индивиди в него. Стотици хиляди страници научна и художествена литература са изписани и продължават да се пишат по въпроса.
Ако темата наистина те интересува, прочети няколко (поне два) научни труда по въпроса. Виж различните мнения и гледни точки. Обърни специално внимание на аргументите и доказателства, които различните автори са привели, за да докажат тезите си. Може би тогава ще можеш сама да си отговориш на въпроса или, най - малкото, ще намериш твоята дефиниция и твоята истина.
За мен задаването на подобен въпрос в клуба е некоректно и единственото, до което ще доведе е нова караница и яростен спор на няколко поддръжника на крайни мнения (както често се случва). Всеки човек си е изградил негова собствена дефиниция и бъди сигурна, че тя му служи чудесно Има ли значение определението, важното е да имаш хора, които чувстваш като семейство и да си щастлива с това семейство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубав въпрос, по който си имам съвсем конкретно мнение.

За мен родителите спират да са семейство и стават роднини, след като се ожениш/омъжиш. Иначе семейството ще стане адски голямо, включвайки твоите родители, тези на съпруга/та, баби, дядовци, братя, сестри и братовчеди и т.н. /ако си остават родителите семейство и след сватбата, съответно техните родители също са им семейство и т.н./

А това делене поне за мен е важно, за да е ясно кой има приоритет и кой не. Моите родители в това отношение са изключително стриктни - не ми се месят в семейството, не ми дават мнение ако не ги питам и не се опитват да ме карат да избирам м/у тях и мъжа ми, не ми идват на гости без няколкодневно предупреждение. От това не ги обичам и уважавам по-малко, дори напротив. Мога да разчитам на тях, както и те на мен. Но само толкова. Тези отношения с родителите ми са от момента, в който спряха да ме издържат и смятам, че така е коректно. След като си самостоятелен и можеш да се грижиш сам за себе си и не разчиташ на финансовата подкрепа на родителите си - редно е те леко да се оттеглят от водещата позиция в живота ти. Като не абсолютизирам това - знам, че ако ми се наложи, ще ми помогнат, както и аз на тях, но първо ще разчитам на съпруга си, защото той е моето семейство и чак след това на родителите.

За мен типичното патриархално българско семейство е нещо, което немога да приема. Не би ми било приятно роднините да ми се бъркат в живота, да ми казват какво, как и защо да правя, какъвто навик имат адски много хора /едната ми баба например/. Или да приемат моя дом за техен - да идват, когато им хрумне, да си отиват когато решат, да ровят навсякъде и т.н.

Накрая - от родителите си и роднините си очаквам уважение и подкрепа, когато я поискам. От съпруга си очаквам да е винаги зад мен и да мога да разчитам на него винаги и за всичко. Старая се да отвръщам със същото.

Това и през ума не ми е минавало!!!!!!! Сега ми посочваш какво би могло да стане, което ще е гадно, ако се получи.
Изобщо нямам намерение да споря с когото и да е било на тази тема...

С оглед на предишните ми беше интересно нещо по- общо, но не и по темите за бюджета и парите. Това са си съвсем конкретни случаи. В темата не коментирам нищо конкретно!!

Напълно естествено е, че всеки има различни разбирания, виждания и очаквания Иначе на какво ли щеше да прилича света

Аз самата си имам мое виждане по въпроса и не бих го сменила за друго различно. Единствено мога да се уча във времето.

Колкото до научните трудове- прекалено са професионални....обикновено се пишат на високо ниво- за хора разбиращи от материята. Там принципа е- колкото по- сложно пишеш, толкова повече те хвалят--както навсякъде- говориш ли леко неразбираемо с много специфични термини и без да си конкретен- значи си перфектният специалист и знаеш много.

Ще я изтрия за да не се заформи скандал, за което се права, че може да се получи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Немога да я изтрия?!?!??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като че ли повечето хора приемат, че като наречеш определени хора 'семейство', трябва да очакват нещо повече от тях.
Не е ли по-важно кои са тези, които чувстваме близки?
Аз например, имам приятели, на които разчитам повече, отколкото на семейството си. На които вярвам повече и които уважавам повече, колкото и грозно да звучи...

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Не я трии, какво й е на темата, съвсем нормална тема. Нали е клуб "Семейство". Не виждам къде на друго място може да се постави.

О, аз не съм казала да я триеш! А не можеш, защото срокът, в който можеш да променяш/триеш мнения е 6ч, ако не ме лъже паметта.

Аз съм убедена, че не търсиш спор, но за съжаление в подобни теми, в които няма обективно истина, винаги се намира някой скандалджия да опорочи нещата
Трябва да призная, че доста се замислих да дефинирам за себе си понятието "семейство"... и изпитах сериозно затруднение на мен семейството като "близки кръвни роднини и роднини по сватовство" нещо не ми допада като определение.. не мога да кажа, че всички тях ги приемам като с-во, или пък само тях..
Затова за себе си си дадох отговора на въпроса: кой хора приемам за близки? За най - близки?
За мен това са хората, от които очаквам винаги разбиране и толерантност. Очаквам да разберат позициите ми по важните за мен въпроси, по въпросте, които ме касаят силно, и независимо дали са съгласни с мен и мнението ми, да го приемат и уважат. Очаквам да бъдат толерантни към вижданията ми и приоритетите ми. Не казвам, че това винаги се получава, но аз очаквам това от близките си хора (и именно затова ме боли ако не го получа).
По принцип, надявам се на толерантност и разбиране от всички познати, роднини, приятели, както и се старая (не винаги успешно, признавам) да им отвръщам със същото. Но това, което ги отличава от моите близкие, е гактът, че аз се надявам да получа разбиране, но не страдам и не съм болезнено изненадана при липсата на такова.
Именно разликата между "очаквам с убеждение и нагласа, че ще получа" и "надявам се, но не съм убедена", че ще получа разбиране и толерантност, разделя при мен хората на близки (образно казано семейство) и останали.
Надявам се да го обясних правилно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите