Здревеите, бих искала само да споделя нещо с вас , а вие да ми кажете как е при вас в дадената ситуациа.
Та да ви кажа за какво става въпрос, решихме с моя приател с които живеем от 2 години и половина заедно да си продадем жилището което беше малко и решихме да си купим по-голямо , известно ни е че за целта трябва да добавим повече пари и решихме да си вземем жилище на зелено както се казва за да имаме възможност да съберм остатъка от сумата . Отидохме миналата седмица на гости на неговите родители и споделихме за намериниата си като искам да подчертая че вече продадохме стария апартамент и сме на квартира, след като ни изслушаха неговите родители абсолютно никаква реакциа . Искам да ви кажа че и двамата работят и имат вьзможност да ни помогнат стига да искат разбира се, но те не казаха и дума за това .
Дьржа да кажа че старото жилище което продадохме беше купено изциало с помощта на маика ми.
Кажете как е при вас, получавате ли помощ от своите родители?

Споделете , много ми е тежко а сьщо и на приателя ми че нямаме помощ от тях , дьржат се като далечни роднини

Здравей,
Не разбрах вие женени ли сте с твоя приятел? Защото ако не сте, мисля, че това обяснява донякъде нещата. Не мога да си представя, че ще поискам пари от родителите на някой, с когото само живеем. Извинявам се, ако звуча грубо, не това ми целта.
Иначе, на нас до сега не ни се е налагало да взимаме пари от родителите за каквото и да било. По отношението им към нас обаче, считам, че ако ни се наложи, ще ни помогнат.

Не незвучиш грубо , не сме семейени все още но и това ще стане в наи- скоро време, и то е ясно на неговите родители пропуснала сьм да кажа че имаме планове скоро и детенце да си имаме . Това е , а нито аз нито тои сме задали вьпроса директно за пари , но те дори и надежда не ни додоха никаква за някаква помощ дори и не материална , от което се почувствахме с него много много сами!

Честно казано, не мисля, че е редно двама работещи млади хора, да чакат помощ от родителите. Защо се почувствахте сами? Нима родителите му не ви обичат или уважават? Може хората да нямат доверие на връзка без брак, все пак са от по-старото поколение. Може да нямат възможност или да сте ги сварили неподготвени с тази новина. Сигурно има хиляди причини.
Аз от позицията на човек, който не само, че не чака, но и се стреми да помага на родителите, мисля, че не е хубаво това мислене. Те са родители и са длъжни..... Нима все още живеем с мисленето, че баща, който не гледа сина си до 40 години, не е никакъв родител.....

най-много обичам да мишкувам!

Колко (в пари) е помощта на майка ти? За колко пари работят другите родители? И наистина ли имат пари за помощ? А ако имат, откъде да знаят чия собственост ще е този новия апартамент - само на теб, на него или по равно и на двамата... Щото един ден, ако се разделите, да не чуе Господ, и ... Освен това апартамент на зелено в Бг е доста рисково начинание и много често пинерите на такова начинание пострадват от мошеници... И как другите родители да вземат отношение, ако вие не ги попитате за тяхното мнение - може да са по-внимателни в изказването на лично тяхното си мнение и да не искат да ви се бъркат... Да не забравяме приказката, от където е жената, от там е родата и ... Абе, въобще може да има много причини за това тяхно поведение и ако искате нещо от тях, поставете картите на масата ... Друг е въпроса, че принципно правилно е отглеждането и родителските грижи да продължи до пълнолетието, а не до безкрай

Значи , те много добре знаят че И това жилище ще го пишем на името на двамата. Вьпроса не е толкова до парите ясно е че ние ще се справим някак си .Но те като родители и такива които имат вьзможност да помогнатедин пьт
могат да го направят тьи като досега не сме ги молили за абсолутно нищо.
Просто за тях е по удобно така , сигурно си казват`E тя има `

Много отдавна нито аз, нито мъжът ми разчитаме на финансова помощ от родителите си. А и смятам, че не е редно. При нас ситуацията е точно обратната - ние помагаме финансово на родителите ни, а не те на нас. И не, че парите ни бият през ръцете - ама те само на пенсия как да живеят и да не мизерстват?
Твоето недоволство ме озадачи - имали сте самостоятелно жилище, приискало ви се е по-голямо - лошо няма. Ама си правите сметката - можете ли да си го позволите. А то какво излиза - моята майка даде пари за първото жилище, вие сега дайте за по-голямо Може и да не съм права, но като прочетох постинга ти аз така го разбрах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако съм те разбрала правилно, притеснява те по-скоро липсата не на материална помощ, а на съпричастност и интерес от тяхна страна. Ако не ги интересува какво правите, къде живеете и как се оправяте, това е тъжно. За мен нормалната реакция е дори да не споменат за пари, да ви окуражат по някакъв начин, защото сега вие уреждате бъдещия си живот заедно.
При мен се получи така, че родителите на съпруга ми ни помагат от самото начало, е и моите родители, но те не толкова финансово. Разбира се, прекрасно е да си независим, но понякога просто не се получава така както го искаш. Хубавото при нас е, че никога свекър ми и свекърва ми не са показали по някакъв начин, че сме им длъжни. Но те просто са прекрасни хора. Не се притеснявайте, ако родителите на приятеля ти продължават да се държат така. Може би по-добре е сами да се оправите, колкото и да ви е трудно, отколкото до края на живота ви да ви се напомня, че те тогава са ви помогнали и съответно искат да им целувате ръка(образно казано).

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!

Когато се омъжих мъжът ми имаше апартамент купен от родителите му, в който живеем и до сега.До ден днешен те непрекъснато изтъкват заслугата си за него и аз цял живот трябва да съм им благодарна т.е. аз наистина съм благодарна но когато това се натяква непрекъснато става ужасно ...така че по мое мнение ако може да минете без тяхната помощ би било чудесно или вземете от тях назаем а после им ги върнете

Теб кое те притеснява всъщност? Това, че не се интересуват от вас, или това, че не ви подпомагат финансово?
Първото е наистина тъжно ако е така и искрено съжалявам за вас...
Второто ми се струва най - нормалното нещо в света
Вие сте големи хора, решили сте да си купувате жилище - ами чудесно, купете си . Стига да можете да си го позволите. Но това да си продадете старото жилище и чак след това да тръгнете да търсите пари за ново - това само по себе си не ми го побира акъла При непрекъснато нарастващите цени на жилищата в момента, наясно ли сте, че с взетите пари скоро няма да можете да си купите дори жилище, което е дори по - малко от това, което вече сте продали? И какво очаквате, че като изправите родителите пред свършен факт, те ще си потрошат краката да ви дават пари, за да си купите по - голям дом? Това не ми се струва нормално повдение. Ако на мен някой ми излезе с подобен номер, най - вероятно да постъпя по същия начин (и това в случай, че съм в добро настроение). Какво ви пречеше да обсъдите предварително намеренията си с родителите на мъжа ти и предварително да ги питате дали са съгласни да ви помогнат с определена сума и с каква сума?
Я слез на земята! Вие сте пълнолетни, претендирате за самостоятелност (живеете отделно, вземате решения за покупка на недвижими имоти) и все пак чакате на родителите си?!? Всеки човек има право да разпределя финансите си както намери за добре - какво според теб ги задължава да ви дадат пари? Това, че са ви отгледали от парче месо? Че са възпитавали, хранили и обличали 2 десетилетия? Това, че са ви родили?
Според мен подходът ви е бил изначално погрешен.. а очакванията ви са неоснователни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите