Здравейте,

Пуснах тази тема и в клуб Психология, така че посетителите и на двата моля да ме извинят.

Не знам дали мястото на темата е тук, но имам проблем с мъжа ми и не зная какво да правя...

Накратко за нас... Заедно сме от 4.5 години, не сме женени, но в момента очакваме бебче и живеем заедно от няколко месеца.

Не знам откъде да започна... Може би направо с проблема... Той играе комар. Всъщност от това идват всичките проблеми, тъй като аз не мога да понеса мисълта, че той ще изхарчва например парите на бебето ни за храна и памперси... Колкото и да твърдеше преди време, че едно дете ще промени всичко, защото той не е малоумен да играе при положение, че има дете, за което да се грижи. Въпреки това откакто съм бременна, макар и да твърдеше, че не е играл, се оказа че не е така...

Голям проблем е и факта, че много често се случва да взима назаем пари, за да играе и след това трябва да ги връща, а няма откъде и в много случаи аз съм му давала. Дори единият заем беше взел от лихвар и в продължение на година и нещо плащаше лихви (пивече от една минимална заплата) всеки месец. Което съответно водеше до нови и нови посещения във въпросните хазартни заведения, защото пари нямаше откъде да изкара, освен пак оттам, за да връща заеми и да плаща лихви Но това предполагам е съвсем нормално при такива хора.

От два месеца си намери работа, взехме заем от банка, за да може да си върне заемите към лихварите и разни познати, като той трябва да го изплаща всеки месец. Заемът обаче взех аз, тъй като той не може да се класира, ако няма поне 6 месеца в последната фирма. Колкото и да вярвах, че откакто очакваме дете, нещата са се променили, оказва се, че не е така. Преди няколко дни му дадох една немалка сума пари, за да плати наема си (има малка работилница) за последните 6 месеца. Естествено, тези пари заминаха в гърлото на звяра още на следващия ден Той си призна, но какво от това. Междувременно беше взел и пари от колега, с които да отиде и да играе отново, за да "върне" загубеното... Което естествено не става никога, а парите отново изчезват. И така кръгът се затваря. Дори не беше отишъл единият ден на работа, защото нямал пари да върне на колегата си. За малко да го изгонят, но май се размина. Дължи пари дори на шефа ми, който е много свестен човек и си представяте как се чувствам всеки ден на работното си място.

Ами то тези истории нямат край и аз не искам да продължавам да ви занимавам с баналности... Просто исках да опиша една от обичайните ситуации.

Проблемът ми е, че въпреки всичко все още съм с него и това ме тормози постоянно. Миналото лято бях решила да се разделим, защото вече не можех да понасям всички тези истории и поредната "изненада". Мислела съм си за раздяла много пъти, тъй като аз категорично не бих могла да се примиря с този порок. Но откакто сме заедно аз се отдалечих от моите приятели и моята среда, затворих се в неговия тесен кръг от познати и приятели и роднини, спрях да излизам сама без него... Не казвам, че той ме е накарал да направя така, просто аз съм такъв човек - изцяло се отдавам на човека, с който съм и по този начин загубвам понякога собствената си идентичност, средата си, приятелите си... Това отдалечаване беше и причината аз да не смея да се разделя с него, да взема такова толкова трудно решение... Казвах си, ами добре, ще се разделим, но какво ще правя аз? Тепърва да тръгна да създавам нова връзка, да се напасвам към нечия среда... А и къде ли ще намеря някой, след като всичките ми контакти се бяха установили около него... А и все пак наближавам 30 години... Тази перспектива за самота и липса на контакти ме ужасяваше и пречеше да взема трезво решение и да сложа край на връзката ни. Дори си купихме кола заедно, още един знак на нашата "обвързаност". В същото време той не говореше нито за брак, нито за семейство или деца. Аз обаче исках дете, толкова много го исках, че един ден му заявих, че няма да правя секс с него повече, освен ако не е с цел да си направим дете... Учудващо, но той не се възпротиви. И спряхме предпазните мерки... Въпреки всичко аз го обичах и вярвах, че едно дете ще промени нещата. Освен това, като изключим този ужасен порок, той е много свестно момче, мил и добър, винаги готов да помогне, незлоблив, коректен, много търпелив (особено към моят тежък характер)...

В един момент, обаче, миналото лято, аз вече не издържах и взех категорично решение да го напусна. Не можех да продължавам така, за мен това беше огромно психическо натоварване. Колкото и да имах чувства към него, това трябваше да спре и аз да се измъкна навреме.

Междувременно обаче ни откраднаха колата. Тъй като беше записана на негово име, аз исках да съм сигурна, че след като получим застраховката, парите от нея няма да отидат отново в казиното, ето защо реших да поизчакам малко, за да можем да си вземем парите и аз да си получа моят дял и след това всеки по живо по здраво...

Да, ама не. Месец, след като взех това решение, тестът за бременност се оказа положителен. Аз плаках много, страдах ужасно, защото това толкова желано бебе се появи в момент, когато аз най-накрая се бях оттърсила от страха от самотата и бях решила да се разделим. И се изправих отново пред следващата ужасна дилема - дали е по-добре това дете да има баща, който е комарджия, или е по-добре да расте без баща, но и без страха от постоянните изненади (най-вече финансови). Как ще се отрази едното и как другото положение на едно дете? Господи, можеш ли да направиш такъв избор? Как можеш да лишиш едно дете от баща, след като най-естественото състояние е то да има двама родители? Но и как можеш да подложиш едно дете на стреса (дори и само косвен донякъде) да живее с баща-комарджия и да е постоянно под влиянието на този порок и последствията от него?

Реших да дам шанс на бъдещия татко, на нас, на бебето... Той има племенник, който толкова много обича и с който така сладко си играе. Племенникът му е луд по него... Мислех си, че не може един човек, който толкова обича децата, да не се промени от факта, че сам очаква дете. Казах му също така, обаче, че ако разбера, че е играл дори веднъж след като забременях, това е краят и няма да види никога детето си.

И ето - този момент, от който толкова много се страхувах, дойде. През седемте месеца, откакто съм бременна, живея със страха от идването на този момент. Всяко най-малко закъснение, всеки в повече изхарчен от него лев, всяко падане на беатериата на мобилния му е бил като кошмар за мен... Да не би той отново да е там, да е ходил там... След като започна работа и взехме кредита, се успокоих малко и си мислех - ето сега ще върне всички пари, поне ще се успокои, че не дължи пари никъде и нещата малко по малко ще се уталожат и ще влязат в релси. Уви, оказа се, че това е невъзможно. Не само, защото явно това е болестно състояние, но и той през цялото време ме е лъгал за това каква е точно сумата, която дължи. И изведнъж се оказва, че той всъщност дължи двойно на това, което аз знам...

И куп лъжи отново излизат на бял свят... И аз отново съм най-голямата глупачка на света, а времето назад е безвъзвратно загубено.. И аз отново съм изправена пред най-трудния избор, който е трябвало да направя в живота си... И ако преди няколко месеца, когато все още не бях бременна, ме беше страх от самотата и от това, че ще мине доста време, за да се съвзема, да си стъпя отново на краката (чисто психически), да си създам нова среда, да се огледам наоколо и да намеря някоя сродна душа... то сега нещата са толкова различни, че изобщо не може да става дума за сравнение. Сега взимам решение не само за себе си, но и за едно още неродено бебче, което не е виновно за нищо, но ще носи последствията от неговите и моите постъпки, от моите решения... А и ако сега прекратя връзката ни, за мен също е вече коренно различно положението - още не съм родила бебето си, а оставам самотна майка, ще трябва сама да се боря с живота и отглеждането на нашето бебе, ще трябва да минат години може би преди да мога да създам нова връзка, а и всичко вече и толкова по-сложно....

Съжалявам, че този постинг стана толкова дълъг и безкраен.

Ако не съм ви изнервила и сте успели да стигнете до края на тези редове, моля ви споделете вашето мнение. Знам, че аз съм единствено отговорна за решенията си, както и че аз най-добре мога да преценя кое е правилното решение. Но имам нужда от помощ и съвет, от подкрепа и мнение какво мога да направя... А че решението ще трябва да го взема аз, ми е пределно ясно. Само дето е тоооолкова труууудно.

Няма съвет, който да мога да ти дам. Ти така прозорливо си посочила всички възможни подводни камъни на твоята връзка, че може би най- добре разбираш какво трябва да правиш.
Сигурно трябва да му дадеш шанс. Всеки заслужава шанс. Обаче трябва да се подготвиш да го напуснеш. Ти си важната. За теб в целият свят няма човек, пред когото да носиш повече отговорност отклкото пред твоята собствена личност. Ако разрушиш себе си, детето ти ще е този, който ще остане без шанс.
Познавах такъв човек. Комарджия. Зле е. Свършен човек с разбито здраве и разбил здравето на всички свои близки. Мен, само обра.

Мило захарче, едва ли някой тук може да ти помогне. Това, което мога да ти кажа със сигурност, е следното: пристрастеността към хазарта е болестно състояние, също както и пристрастеността към алокохол или наркотици!!! По света има специални клиники, комуни, където хората - комарджии се лекуват, също както от алкохолизъм или наркомания. Не знам дали съществуват такива в България, но те съветвам настойчиво да се обърнете към лекар - специалист. Мъжът ти е болен и му трябва ЛЕЧЕНИЕ преди всичко - говоря напълно серозно и отговорно!!!
По отношение на доверието и парите - вярвай му толкова, колкото би вярвала на непознат наркоман, че няма да си вземе следващата доза, или на алкохолик, който казва, че от днес е нов човек и спира с алокохола... Тоест - никак!!!
Това са само добри намерения от негова страна, но той няма да намери сам воля за да спре!!! Потърсете лекар!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kitten на 27.02.04 18:45.

Закачам се за Китен, но отговора ми е за захарче:
Няма оправия!!!!!!
Решила една мома да се жени и отищла при дядо си:
- Дядо , мойто момче много пие
-Не се притеснявай то е до време!
-Дядо, ама той и по жени ходи!
- И това е до време!
- Дядо, ама той и комар играе!
-А това е до гроб!
Не съм много убедена с другите два порока да ли са до време, но това с комара е страшно! В последно време се смята, че това е заболяване и в някои случаи се коригира с терапия!
Не знам какъв съвет д ати дам и не съм много убедена, че е редно. Ти сама добре разбираш за какво става дума.Дано някак намерите сили да се справите заедно с тази болест! От все сърце и желая успех! Потръси терапевт и той ще те насочи за лечение. Има надежда!

В раю, конечно, климат получше, зато в аду гораздо более приятное общество!

Разбирам положението в което се намираш и неговата безизходност.
Както са ти написали вече - това е тежко болестно състояние. Въпреки чувството на гняв, което вероятно питаеш в тежки моменти към своя приятел, знай, че той е зависим в истинският смисъл на думата и че има нужда преди всичко от помощ и подкрепа.
Според мен имаш три варианта. Нито повече, нито по-малко.
Да го изоставиш и да бъдеш самотна мйка.
Да се примириш и живота ти да премине в дебнене и адско напрежение, да не говорим за вечният недоимък, безпаричие, кредитори, лъжи и т.н.
Третият вариант е да останеш с него и да го мотивираш да потърси помощ. И лечение на порока си. Наистина има клиники по света, но лечението е много скъпо и доколкото зная на много места се чака дълго време. Също така трябва да знаеш, че лечението няма да даде гаранция за изчистване на проблема. Единици са тези, които спират. Но все пак е опит някакъв.
В България за жалост доскоро имаше едно единствено място където се провеждаха сбирки на зависими от хазарта. Не зная към момента те дали още продължават.
Ако все пак се интересуваш и искаш да провериш - кажи ми, ще ти пусн ана бележка координатите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прави са тук хората, че хазартът е болестно състояние на зависимост и може да се реши с психологическа помощ много трудно и постоянна подкрепа от близък... Какъв хазарт играе този мъж? Хазарт може да играе човек, който знае, че има шансове, т.е. изследвал е (или някой професионалист е направил за него това) с теория на вероятностите и компютърно моделиране шанса на даденото разиграване и знае какви правила и методи да разиграва... Може да му кажеш на твоя човек, че хазарт играе успешно човек, който може да си позволи да загуби парите, т.е. трябва да започва винаги с достатъчно СВОИ пари, които може да остави в казиното... Много е важно парите, които губи да са лично негови, а не заем от теб, приятел или банка... Трето, ако може да се контролира, т.е. да знае къде да спре, както един спортист знае как се пада без да се наранява и как се губи без да страда емоционално... И последно в тази редица, човек не бива да играе хазарт, когато е отчаян, а когато е мотивиран... В случая с детето, да, то може да го мотивира да си добави повече доходи, но трябва да разчита на основни такива от друга своя дейност за ежедневната издръжка...

Мои много близки бяха в подобно положение - само че мъжът беше алкохолик. Години наред тормоз... Дори жената накрая се изнесе при майка си, но все пак ходеше почти всеки уикенд там, за да изпере, сготви, изчисти, напазарува... Въпреки всичко не искаше да остави този мъж, макар децата им да са големи и да нямаше опастност от травми и т.н. Просто казваше, че той като човек не заслужава съдбата си, че е добър и мил и това ще свърши някой ден. И се бореше с него и със себе си дълго време. Накрая той се разболя, и, трудно, но все пак, успя да го накара да отиде в болница с много сериозна анемия... След което той спря да пие. Вече една година не пие грам алкохол, а преди изпиваше по една бутилка на ден най-малко.

Всъщност разказвам това, защото аз й повтарях и я съветвах постоянно да остави този мъж, в крайна сметка не е нужно и тя да се погубва, заедно с него. Вярвах и я съветвах и тя да повярва, че той НИКОГА няма да се оправи, че неговият живот е на доизживяване... Но тя се надяваше и тази надежда и вяра, че нещата имат изход, бяха наградени в крайна сметка. Не знам, може би просто е имала късмет, който аз никога няма да имам...

Мерси за съвета за лекар. Преди година и половина той ходи на психиатър... който му каза, че това е болест, но за нея няма лечение с медикаменти или нещо подобно. Обясни му, че това е неща като импулс, който е като при наркоманите например, с тази разлика, че тук няма физическа зависимост и психическата е много силна. Но така и не отиде повече на лекар, не знам и точно какъв специалист можем да потърсим. Мислела съм пак по въпроса с лекарската помощ, но не знам към какъв точно лекар да се обърна...

Казвала съм му, че ако има пари за губене, то най-вероятно ще има и за печелене - печална логика, но е така, не само при хазарта... Но това не е повлияло досега като аргумент.

Що се отнася до това какъв хазарт играе - ами има ли значение се питам? Но, да, има разни системи и комбинации, които той знае и ми ги цитира ;става дума за рулетка), при които имало не знам си какъв процент шанс и т.н. , но досега не е забогатял от тях. Играе главно на рулетка, там губи най-много пари... Иначе играе от време на време на машинки, по 10-20 лв, което той не смята за "игра", т.е. това не е комар.

Аз се опитах да го накарам да играе например само на Еврофутбол (която му е любима игра). Това е също вид хазарт според мен и ако се отнася до някакъв "импулс" или "хъс", абе от любов към спорта, както казват, то би трябвало да се задоволява от тази игра... Но, уви, при Еврофутбола печалбите никога не са толкова бързи и обикновено коефициентите не са високи, т.е. шансът за бърза печалба на много пари е много малък или зависи от големия залог.

Така че аз си правя извода, че при него не става дума само за "хъс" към играта, а по-скоро за "хъс" към парите. Т.е. той иска да има достатъчно пари, за да оправи всичките си заеми и дългове и след това да му останат така, че да не се притеснява от безпаричие, или от това, че не може да си позволи това и онова. Аз мисля, че той има проблем с възприятието на парите като средство за постигане на определени цели и желания... а не толкова с "любовта към спорта". Но, в крайна сметка не съм сигурна, че е така...

Досега винаги съм избирала третия път, т.е. да оставам с него и да се опитам да му помогна, да се боря заедно с него, за да се преодолее проблема. Много пъти съм чувствала и вярвала, че успявам, но почти и ... отново се връщаме в началото. Първият път, когато това се намеси като сериозен проблем във връзката ни, аз му казах, че дори и най-правилното е да си тръгна, аз няма да го направя, защото искам да остана с него и да му помогна да преодолеем този проблем (Защото той поне твърди, че иска да се откаже, иска да оправи нещата и да престане с комара).

Ако знаеш колко пъти съм му показвала, че въпреки всичко му вярвам отново, че го подкрепям и съм убедена, че той е достатъчно силен, за да преодолее това... А в същото време сърцето ми е било свито от страх дали това няма да бъде поредната лъжа, поредната "изцепка"... Но не съм давала да се разбере, че се страхувам или съмнявам в него, за да се почувства той уверен, да "попие" от моята вяра и увереност... Досега няма кой знае какъв резултат, за жалост, от това поведение. И аз отново, след поредната изцепка, подхождам към всяка дума и стъпка със съмнение, което за съжаление все по-трудно успявам да прикрия.

Както писах по-горе на един от постингите, ние потърсихме преди година и половина - две помощ от психиатър. Но той отиде само веднъж и не е посещавал повече лекар, а аз не знам какъв специалист точно да потърсим, за да се консултираме.

Ами така, засега съм избрала най-трудния, но и може би най-верния път - да съм с него и да му помогна да се справи с проблема. Но въпросът е колко мога да издържа на това, докъде се простират моите сили и праг на търпимост и докъде - неговата воля и желание за намиране на решение...

А и скоро ще се появи още един малък член на нашето семейство... Не искам да взема грешното решение по отношение на нашето бебе - за себе си вече не се тревожа така, но дали това бебе, което ще се появи, ще заслужава моето решение?!?

Не само в "Еврофутбол" печалбите са бавни и малки... Всеки играч знае, че дълготрайно може да се печели (има шанс) и не бърза да прави големи удари. Обаче пак повтарям, че трябва преди това да има достатъчен "капитал", който да разиграва... Машинките, електронните рулетки и автомати, дори някои механични рулетки, които в български казина се манипулират от персонала са абсолютно заобикаляни от запознатите играчи... Играчът няма афинитет към парите и тяхното количество не го вълнува, по-скоро го вълнува възможността да печели и да се забавлява с това. Да се доказва с хазарт е само един авантюристичен поглед към играта и света, един вид комплекс на човешката природа и казината затова съществуват, защото предлгат това изкушение да промениш съдбата си за един ден. Който се е отдал на изкушението, той се и провалил. Вместо да си моделира и владее личната съдба, такъв човек става зависим. А скоро ще стане и жалък пред детето си. По-добре да не припарва до казино, както алкохоликът не близва и капка, ако иска да остане НЕЗАВИСИМ И СВОБОДЕН. Ако има излишни пари от друга своя дейност и са достатъчно количество, може да ги сложи само тях в джоба и да пробва, но да започне с карибски покер или Блек Джек... и да си води статистика , сам ще разбере колко го бива, без да е необходимо да се сравнява с малцината играчи и заблуждава със самохвалствата на останалите кибици в казината, дошли за безплатна вечеря...

Дано да имаш кураж, търпение и воля да бъдеш до него в тази трудна борба - все едно ще ти е по-лесно да отглеждаш бебчето, отколкото голямото дете... В краен случай е пълнолетен човек и привилегията да получи твоите внимание и усилия има, естествено, бебчето...