Толкова много се пише за лошата свекърва, че тези които са на друго мнение не могат да вземат думата! А, може би, има и такива!?
Е, сега въпроса е различен- харесвате ли свекървата си?
Обикновено тя е близка по възраст с тази на майка ти, от същото поколение са. Вероятно си приличат по манталитет.
Тя е майка, каквато си и ти (или желаеш да бъдеш и дай боже ще станеш!). Някои ден и ти ще си "сваки"! След 20-25 години (вече пенсионерка) ще влезеш в този (или в друг форум) и може би ще се чудиш, защо "младите" са така насъскани срещу майките!
Въпросът ми е по-скоро към тези, които харесват своите сваки ( колко пренебрежение има в тази дума!), които могат да се разбират с тях, да ценят помоща им и да се радват на приятелство.
Има ли такива!?

Даааа!Аз си харесвам мойта свекърва.Жената има двама сина и в момента, в който й станах снаха толкова се изкефи че ще има и момиче в тяхната къща, че само ме глези.
Наскоро родих и тя, за да ми помогне винаги си предлага услугите без да е напрапчива.Никога не е забравяла празник и винаги иска да ме зарадва с хубав подарък.Помага с каквото може.Никога не съм се чувствала дискомфортно в тяхната къща.
Като всеки човек и тя има някои недостатъци, но кой ли ги няма....Понякога и двете правим компромиси.
Та така....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет и от мен.
Тъкмо като прочетох темата и се нервирах на израза "сваки". Наистина има толкова пренебрежение и неуважение в тази дума.
На мен засега и през ум не ми е минало да я употребявам.
Свекърва ми съще е с двама сина. Мога да кажа, че цялото семейство воглаве с нея ме прие. Интелигентна жена, която сама си слага граници. Изключително добронамерена и недосадна. Винаги се опитва да помага с каквото може и е склонна да изслушва.
Уважавам я и съм се привързала към нея. Е разбира се, значение има и това, че не живеем заедно.

Не дразнете клетката лъвът е паянтов

За отбелязане е, че и ти, и момичето с предишният постинг се чувствате задължени да подчертаете, че Тя не е "досадна"

И аз си я харесвам моята...какво ти харесване- за шест години си я обичам направо. Държа се с нея, както се държа с майка ми- не спестявам настроенията и изразните си средства, не лицемернича...Важно е взаимното уважение. Сега на заговезни си им исках прошка както на родителите си. Изобщо пожелавам такава свекърва на всички

Любимая, таких как ты, не было, нет и не надо...

Задължена - не.
Това е едно от основните оплаквания на хората, дори когато нямат серизни проблеми със свекървата.
Разбира се, че когато човек достигне определена възраст и да кажем центъра на съществуването му са децата (често е именно така), а този център започне да бяга някъде по периферията, шансът да станеш досаден е ОГРОМЕН.
Т.е. за не налагаш собствената си гледна точка, за да не изискваш специално и изключелно внимание към собствената си персона човек определено трябва да положи усилие и да се труди върху себе си. Т.е. да осмисли живота без да тормози хората около себе си. Това е нещо, което не мога да не уважавам.

Поздрави.

ПП. Лично моята цел не е да обяснявам колко сме велики, че се разбираме със свекърва ми. Просто отбелязвам, че имам невероятен късмет с нея. Опитвам се да разбера и хората, които имат проблеми със свекърва си и избягвам да давам готови съвети. Аз самата имам фатално нарушени отношения със собствената ми майка - остава да давам акъл за свекървите.

Хайде пак Поздрави.

Не дразнете клетката лъвът е паянтов

Нито я харесвам, нито не я харесвам. Разбираме се. Не живеем заедно и нямаме никакви конфликти и разправии. Не разчитам на нея за нищо - нито помощ очаквам, нито подкрепа и това е основата на чудесните ни отношения. Нямам никакви изисквания и претенции към нея. Тя пък от своя страна не е особено привързана нито към сина си, нито към децата му, което води към правилното заключение, че няма изисквания и претенции и към мен. И затова си живеем кротко и спокойно. Ходим й на гости, когато ни покани (1 път седмично, когато си е в града), тя идва, когато я поканим (по празници) и се държим любезно и общо взето искрено. Не лицемернича, не преигравам. Тя е възпитана и интелигентна жена и съумява да преглътне моите ръбатости. Отстъпва за дребните неща и избягва да ме дразни, защото съм не особено отстъпчива. Та се харесваме общо взето. Тя счита мен за джакпота на сина си (подозирам, че мотива е чисто финансов, а не е базиран на мои лични качества), аз считам нея за добър и приемлив персонаж за ролята "свекърва".

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Приемаш ли ме в отбора? За съжаление и моите отношения с майка ми са трагични - повече от фатално разрушени бих казала. Понякога ми е мъчно за това, но в повечето случаи ми се е искало да съм осиновено дете, за да не приличам на нея.
А за свекървите - ами аз самата поставям взаимоотношенията свекърва-снаха по същия начин, както и всички останали човешки взаимоотношения. Ако си допадате - общувате по-често, ако пък не - ограничавате се в контактите - много просто, като запазвате разбира се приличие и взаимно уважение. Тук трябва да вметна разбира се, че никога не съм допуснала в живота си мъж, който е предпочитал майка си пред мен (може би в това е разковничето )

Лора, струва ми се, че те разбирам добре. Аз самата дълго време полагах усилия доколкото ми е възможно да не приличам на майка си в лошите неща. Все ми се иска да вярвам, че поне частично съм успяла. Другото е просто отчайващо.

Не дразнете клетката лъвът е паянтов

За какво да препочете майка си? И за какво теб? С кого ще иска да си приказва за почивките на море, когато е бил 10 годишен? С кого ще предпочете да сподели първо, че е срещнал педиатърката си и тя го е познала. Или че съседското момче, дето е станало морски капитан се е върнало и двамата са се познали. И си разправяли оня случай когато уцелили една баба, без да искат, с фунийка...... Сигурно И с теб. И обратно. Кой ще е тоя дето ще предпочете да заведе майка си на ресторант, на купон, на ски(зимна почивка)......

Просто ми омръзна да слушам за мъже, дето били обсебени от майките си. Иначе били добри, обаче всеки ден се обаждали на Мама и само приказвали колко ТЯ била добра. И КАКВО ОТ ТОВА????

За да ти спестя излишни залитания, ще кажа че аз се сещам да се обадя на моята майка от дъжд на вятър. И обикновенно жена ми ме осведомява за тактическата обстановка там

Редактирано от Green light на 27.02.04 17:39.