Толкова много се пише за лошата свекърва, че тези които са на друго мнение не могат да вземат думата! А, може би, има и такива!?
Е, сега въпроса е различен- харесвате ли свекървата си?
Обикновено тя е близка по възраст с тази на майка ти, от същото поколение са. Вероятно си приличат по манталитет.
Тя е майка, каквато си и ти (или желаеш да бъдеш и дай боже ще станеш!). Някои ден и ти ще си "сваки"! След 20-25 години (вече пенсионерка) ще влезеш в този (или в друг форум) и може би ще се чудиш, защо "младите" са така насъскани срещу майките!
Въпросът ми е по-скоро към тези, които харесват своите сваки ( колко пренебрежение има в тази дума!), които могат да се разбират с тях, да ценят помоща им и да се радват на приятелство.
Има ли такива!?

Даааа!Аз си харесвам мойта свекърва.Жената има двама сина и в момента, в който й станах снаха толкова се изкефи че ще има и момиче в тяхната къща, че само ме глези.
Наскоро родих и тя, за да ми помогне винаги си предлага услугите без да е напрапчива.Никога не е забравяла празник и винаги иска да ме зарадва с хубав подарък.Помага с каквото може.Никога не съм се чувствала дискомфортно в тяхната къща.
Като всеки човек и тя има някои недостатъци, но кой ли ги няма....Понякога и двете правим компромиси.
Та така....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет и от мен.
Тъкмо като прочетох темата и се нервирах на израза "сваки". Наистина има толкова пренебрежение и неуважение в тази дума.
На мен засега и през ум не ми е минало да я употребявам.
Свекърва ми съще е с двама сина. Мога да кажа, че цялото семейство воглаве с нея ме прие. Интелигентна жена, която сама си слага граници. Изключително добронамерена и недосадна. Винаги се опитва да помага с каквото може и е склонна да изслушва.
Уважавам я и съм се привързала към нея. Е разбира се, значение има и това, че не живеем заедно.

Не дразнете клетката лъвът е паянтов

За отбелязане е, че и ти, и момичето с предишният постинг се чувствате задължени да подчертаете, че Тя не е "досадна"

И аз си я харесвам моята...какво ти харесване- за шест години си я обичам направо. Държа се с нея, както се държа с майка ми- не спестявам настроенията и изразните си средства, не лицемернича...Важно е взаимното уважение. Сега на заговезни си им исках прошка както на родителите си. Изобщо пожелавам такава свекърва на всички

Любимая, таких как ты, не было, нет и не надо...

Задължена - не.
Това е едно от основните оплаквания на хората, дори когато нямат серизни проблеми със свекървата.
Разбира се, че когато човек достигне определена възраст и да кажем центъра на съществуването му са децата (често е именно така), а този център започне да бяга някъде по периферията, шансът да станеш досаден е ОГРОМЕН.
Т.е. за не налагаш собствената си гледна точка, за да не изискваш специално и изключелно внимание към собствената си персона човек определено трябва да положи усилие и да се труди върху себе си. Т.е. да осмисли живота без да тормози хората около себе си. Това е нещо, което не мога да не уважавам.

Поздрави.

ПП. Лично моята цел не е да обяснявам колко сме велики, че се разбираме със свекърва ми. Просто отбелязвам, че имам невероятен късмет с нея. Опитвам се да разбера и хората, които имат проблеми със свекърва си и избягвам да давам готови съвети. Аз самата имам фатално нарушени отношения със собствената ми майка - остава да давам акъл за свекървите.

Хайде пак Поздрави.

Не дразнете клетката лъвът е паянтов

Нито я харесвам, нито не я харесвам. Разбираме се. Не живеем заедно и нямаме никакви конфликти и разправии. Не разчитам на нея за нищо - нито помощ очаквам, нито подкрепа и това е основата на чудесните ни отношения. Нямам никакви изисквания и претенции към нея. Тя пък от своя страна не е особено привързана нито към сина си, нито към децата му, което води към правилното заключение, че няма изисквания и претенции и към мен. И затова си живеем кротко и спокойно. Ходим й на гости, когато ни покани (1 път седмично, когато си е в града), тя идва, когато я поканим (по празници) и се държим любезно и общо взето искрено. Не лицемернича, не преигравам. Тя е възпитана и интелигентна жена и съумява да преглътне моите ръбатости. Отстъпва за дребните неща и избягва да ме дразни, защото съм не особено отстъпчива. Та се харесваме общо взето. Тя счита мен за джакпота на сина си (подозирам, че мотива е чисто финансов, а не е базиран на мои лични качества), аз считам нея за добър и приемлив персонаж за ролята "свекърва".

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Приемаш ли ме в отбора? За съжаление и моите отношения с майка ми са трагични - повече от фатално разрушени бих казала. Понякога ми е мъчно за това, но в повечето случаи ми се е искало да съм осиновено дете, за да не приличам на нея.
А за свекървите - ами аз самата поставям взаимоотношенията свекърва-снаха по същия начин, както и всички останали човешки взаимоотношения. Ако си допадате - общувате по-често, ако пък не - ограничавате се в контактите - много просто, като запазвате разбира се приличие и взаимно уважение. Тук трябва да вметна разбира се, че никога не съм допуснала в живота си мъж, който е предпочитал майка си пред мен (може би в това е разковничето )

Лора, струва ми се, че те разбирам добре. Аз самата дълго време полагах усилия доколкото ми е възможно да не приличам на майка си в лошите неща. Все ми се иска да вярвам, че поне частично съм успяла. Другото е просто отчайващо.

Не дразнете клетката лъвът е паянтов

За какво да препочете майка си? И за какво теб? С кого ще иска да си приказва за почивките на море, когато е бил 10 годишен? С кого ще предпочете да сподели първо, че е срещнал педиатърката си и тя го е познала. Или че съседското момче, дето е станало морски капитан се е върнало и двамата са се познали. И си разправяли оня случай когато уцелили една баба, без да искат, с фунийка...... Сигурно И с теб. И обратно. Кой ще е тоя дето ще предпочете да заведе майка си на ресторант, на купон, на ски(зимна почивка)......

Просто ми омръзна да слушам за мъже, дето били обсебени от майките си. Иначе били добри, обаче всеки ден се обаждали на Мама и само приказвали колко ТЯ била добра. И КАКВО ОТ ТОВА????

За да ти спестя излишни залитания, ще кажа че аз се сещам да се обадя на моята майка от дъжд на вятър. И обикновенно жена ми ме осведомява за тактическата обстановка там

Редактирано от Green light на 27.02.04 17:39.

Не разбирам раздразнението ти. Няма да ти разказвам, какви мъже има, пък и не е тук мястото. А що се отнася за последните ти думи : "....аз се сещам да се обадя на моята майка от дъжд на вятър. И обикновенно жена ми ме осведомява за тактическата обстановка там" - типично в стила на моя съпруг . Добрее че съм аз да осведомявам и двете страни.

да, харесвам я - интелигентна, умна, образована, приятна жена. живее на две крачки от нас, но никога не се е месила , никога не идва без да сме я поканили специално, никога не дава съвети.
въобще не е близка по възраст на майка ми, нито по манталитет си приличат/всъщност аз обожавам майка си, както и моят мъж я харесва много, но тя е доста далеч от нас/.
определено съм кандидат за "сваки", защото имам две момчета
.

ДА!!Много си харесвам и обичам свекърва ми! Не, че нямаме от време на време препирни, но не мога да кажа лоша дума за нея. Винаги ми е помагала и помага, мога да разчитам за всичко на нея!

Човек има велики намерения, но малки възможности за осъществяването им!

Има
Аз моята много я харесвам и засега се разбираме.Много е мила,много е разбрана,помага ми,както и аз на нея,не сме се карали за нищо и наистина се радваме на чудесно отношение една към друга.Пожелавам на всеки!

"Не съм съгласен с нито една дума,която казвате,но съм готов да умра за правото ви да я кажете"

Аз пък съм с цели две свекърви Да уточня - едната е майка на съпруга ми, а другата - жена на баща му. Майка му предпочитам да не коментирам - понякога е способна за 3 мин да ме изкара извън релси, а смея да твърдя, че особено по отношение на роднините съм доста отстъпчива. Но другата свекърва.... направо е върхът Не само я харесвам, ами направо си я обичам И не мислете, че е някоя близка до мен по възраст жена - напротив, малко по-млада е от майка ми. Може би най-точно ще бъде да кажа, че тя е мой тип човек и затова толкова си допадаме. Винаги най-искрено се радвам когато ни идва на гости за няколко дни, а децата ми я обожават. Говорим си с часове и не ни омръзва С две думи - с нея се чувствам като с майка ми ( а с нея пък съм много близка). Интересно е, че тя отскоро има и друга снаха, която със сигурност не би я похвалила, но за мен причината е в снахата, а не в свекървата (все пак има и друго, много важно уточнение - те живеят заедно).
Имам момиче и момче - дано един ден да бъда тъща като майка ми и свекърва като тази, която толкова много хваля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо всички мислите еднотипно? Достатачно е ,че са ни изгледали и заслужават уважение,макар било неговата или твоята майка за мен те са най-малкия проблем ако можеш да им помогнеш..добре ако ли не не ги занимавай с лични проблеми ,заслужили са спокойни старини.Достатачно е да показваш уважение като се стараеш да не ги нагробиш:Защото всеки си е с характера както и ти ,неможеш да го промениш.

а бе не се ли казва СвЕки ??

Знаеш ли, аз по принцип смятам че на родителите се полага уважение защото са ни отгледали. Връзката родител - дете е уникална, няма друта такава. Не може родителите ти да са се грижили за теб 20год. и ти в един момент да им кажеш че нямат място в живота ти, че взимаш всички решения сам и си абсолютно независим. Те ще продължават да се интересуват от теб и след 100години. Проблема е в това че дори когато децата станат на 30-40-50год. някой родители продължават да се изживяват като родители на 3 годишни деца. И по мое мнение това е доста по често срещано при майките на момчета. И синовете го приемат това поведение не като вмешетелство а като грижа. Какво имам предвид. Например аз съм на работа, свекърва ми идва да се види с мъжа ми и му носи порция ядене, три домата за салата и десерт. Казва му кога има нужда да си измие косата, да си подстриже и когато е настинал го води на лекар/записва му час, влиза с него в кабинета, купува му лекарства и след това стриктно се обажда да му напомня да си ги взима/. Да не влизам повече в глупави битови подробности, че чак ми става смешно като ги пиша. Но те уверявам че когато се случват тези битовизми никак не ми е смешно. Не можеш да ме убедиш че ако бащата на жена ти ежедневно проявява жив интерес дали дъщеря му е добре облечена, нахранена, дали си я водил на кино и на екскурзия/и ако нещо от тези неща не отговаря на неговите критерии се намесва да оправи нещата/ ще се чувстваш много привързан към него.

Ако бащата на жена ми прави това. И ако жена ми се чувства добре, и щастлива, на мен въобще няма да ми дреме. Хич. Ако вземе да и разправя, че е тъпо да я водя на театър, кино, ресторант (децата седят с бабите) или например, че има нещо гнило в Дания понеже все закъснявам от работа, въобще, ВЪОБЩЕ няма да ми пука. Да говори колкото иска, каквото иска. Да настоява! Да изисква! Да се грижи по свой начин за нея! Докато момичето ми се чувства добре, за мен всичко е ОК.
Апропо, аз на моя тъст не ну дължа привързаност. Нито любов. Дължа му уважение и любезно държание. Това и получава от мен

в отбораВъзхищавам се на мойта свекърва! Жената има 5 снахи, коя от коя по-различни и незнам как, но ни е приела такива, каквито сме, защото нейните синове са ни избрали за съпруги. До ден днешен нито една не е получила критични забележки или ненужни съвети. Винаги може да се разчита на тях за дребни услуги, за голяма помощ не може да става дума, тъй като са доста възрастни и напоследък болниМислила съм доста по въпроса каква свекърва ще бъда аз един ден, живот и здраве.....едва ли някога ще се доближа до мойтаГорката ми снахаааааа!

"аз, например, се досетих, че Канада не е суверенна страна"
Dobrata