здравейте всички!
от няколко дена разглеждам постингите в тоя клуб, та ми хрумна че може и аз така да попитам нещо...те хората тук са отзивчиви...
останах с впечатлението че доста от семействата тук са със значителна разлика във възрастта (5-10-15 години)...
в момента имам връзка с 36 годишен мъж. аз съм на 23. сега да седна да ви обяснявам колко е чудесен и колко се резбираме..няма смисъл, нали затова съм с него..въпросите ми към вас са: как се справяте с моментите, в които разликата си проличава (при нас все още не е имало такива де)? много хора ме питат дали съм била сигурна какво правя (имайки предвид точно тази разлика) и аз съм си сигурна..просто ми е интересна и вашата гледна точка (и история) - дали сте имали проблеми с родителите си, с приятелите, как са ви възприемали.. дали вие сте имали някакви съмнения относно това което правите...

при нас е 10

не е имало някакви сериозни разминавания заради възрастта, но има неща, които съм определяла като малодушие или като друга някаква неприятна черта, а с напредването на моята възраст почват да ми се струват нормални...

просто 10 години са си значителни откъм съзряване

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.

Здравей мило момиче,
аз бях на твоите години когато се запознах със съпруга ми (нашата разлика е 20г.). Виж самия факт че ни се падат или сме привлечени от такива мъже означава, че самите ние сме по-зрели в някакъв смисъл. Още сте млади и разликата в годините ви няма да личи или да се проявява явно. Ще има обаче някои критични моменти по някои важни въпроси, които ще трябва да се преодоляват. Например: излизанията вечер,шумните компании, реагирането на нещата от живота като отношения с близки, намиране на работа и все в тоя дух. Аз самата в момента си имам грандиозен проблем по отношение на второто дете, тъй като мъжът ми нека си го кажам си е на години, а аз все още мога.... Виж за себе си мога да кажа, че съм малко идеалист и ми се стерува, че ако двама души държат един на друг - нищо не може да им се опре и в крайна сметка винаги стои въпроса за разумния компромис: "Има ли смисъл или не?".
Слушай сърцето си и си дайде достатъчно време за да се опознаете и да почувствате има ли или няма смисъл от вас двамата, а иначе за мен лично тази разлика в повечето случаи е била "+".
Поздрави

В раю, конечно, климат получше, зато в аду гораздо более приятное общество!

ехе, и ние сме с 20 -годишна разлика, естествено аз съм по-млада.
имам две деца- на 11 и на 1,6 години, и май с второто таткото се подмлади/беше на 53 като се роди малкото/, никога не е протестирал относно появата му, както казва моя мъж, все известни личности имат деца на тези години - та що и аз да не мога едно още да си спретна.
лично на мен възрастовата разлика не ми пречи.

Габриела, карамфил и канела

Нашата разлика е 10 год., но не съм срещала недоволство от страна на родителите ми защото и тяхната е 10, и на баба ми и дядо ми е 10 - та е станало като традиция (даже сигурно са щяли да се учудят ако е по-малка).
Естествено има някой неудобства от разликата но не са чак толкова фатални.Например ми се наложи да се доказвам като личност, в смисъл че в началото каквото и да направя неговата реакция беше такава все едно ми казва-там накъдето въвиш ти аз вече съм минал.Отнеми доста години докато спечеля напълно уважението и зачитането на мнението ми, но от друга страна и доста опит натрупах покрай него.Когато тръгнахме да "ходим" аз бях на 15 год и сигурно и това е изиграло роля за това отношене, но сега е различно, я ела да видиш кой кой слуша
Другото неудобство което се появи след дългото ни общуване е че загубих желание да контактувам с момчета(вече мъже) на моята възраст.Виждаха ме се някак отнесени и неориентирани, безинтересни.Но и това се промени сега когато се срещаме и когато живота е поочукал малко или много всеки един от колегите ми, като се видим ни е мнго интересно да споделяме какво е станало с всеки един от нас.
В момента имаме вече почти 4г. брак и още 5 като гаджета и само едно сериозно скарване-предизвикано от ревност
Никога не ми е била мъчителна мисълта, че имаме такава разлика и никога не съм съжалявала.
Не слушай какво ти говорят хората - важно е как се чувстваш
(това последното е за Lamichka)

C:\WINDOWS\Local Settings\Temporary Internet Files\Content.IE5\7J17V10K\fantomass_1[1].jpg

Редактирано от malkta на 17.12.03 12:11.

Виж самия факт че ни се падат или сме привлечени от такива мъже означава, че самите ние сме по-зрели в някакъв смисъл.

Разбирам желанието ти да помогнеш и да успокоиш момичето, че това е нормално. Ама само като прочетох това изречение, се сетих за едни познати приятели-мъже. Които все започват връзка с момичета в една и съща възрастова граница, независимо те самите на каква са. И това е от години!

Е, ще видим къде ще му излезе края, де

Е,това ми с струва върви към патология?!- за твоите познати мъже.
Никого не успокоявам, а разсъждавам "на глас".

В раю, конечно, климат получше, зато в аду гораздо более приятное общество!

Хехе, това за познатите мъже малко звучи като вица за дядото, дето си знаел, че и преди и сега 100 долара са си сто долара....нищо против познатите ти мъже де:))
аз не се притеснявам от тази разлика..просто ей така, изведнъж ми стана много кофти, защото открих много хора, опитващи се да опорочат и да изкарат пошла всяка ситуация..нали се сещате за какви хора ви говоря...не че нямаше и добра страна де - сега поне ще знам кои от хората около мен мога да смятам за приятели или поне по-близки познати, и кои ще си останат само познати..
иначе аз винаги съм си падала по по-зрели мъже, да
ако по-зрял означава, че вярва в себе си,вярва в мен, имаме си доверие, знае какво иска от живота и знае как да го постигне - ами да, цял живот съм си падала по такива мъже
да спомена ли и прекрасния факт, че не си е губил много времето, а е по-опознал жените?
а този е точно такъв...да не говорим че тази разлика и фактът, че той все пак се е развил маалко повече от мен в професионален план могат само да ме амбицират, а и знам че винаги ще бъда подкрепена в това отношение...
та така
благодаря ви за отговорите и ви желая всичко да продължава да бъде цветно и хубаво...пък кой знае..може след известно време да се включа във форума, за да ви попитам какъв кухненски робот да взема или как се чисти това или онова...даже направо нямам търпение да го направя...

за зрелите хора, опознали живота и т.н.

Ама аз се замислям за момента, когато ти ще си мнооого зрял човек (да речем на 36 години) - няма ли и двамата да сте се променили доста тогава?
Не като външност, разбира се, а като поглед върху живота.

Имай го като едно наум де :)
Иначе и аз изкарах чудесни 10 години с 8 години по-голям мъж... преди да го обхване пенсионерската нагласа и вечно мрънкаческото настроение :)

Ей богу, на 19-20 години нямах нищо против да ми дава съвети или да ми обяснява нещата от живота. Ама когато съм на 33 и правя повечето неща вече доста по-добре от него, да продължава да се държи с мен като с малко момиченце и вечно да напътства - ей това много дразни, ще знаеш :))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе да...:)ама като се замислиш има достатъчно случаи на раздели в зряла възраст, дори и партньорите да са връстници...едва ли може да се познае още от сега, пък и на мен никога не са ми давали съвети или са ме насочвали към нещо определено (и задължително!), да не говорим, че не ме смятат за малко момиченце. пък и си е до човека. ти съжаляваш ли за тези 10 чудесни години?
иначе всички тези неща са ми минавали през ума, да...ама да седна да ги мисля насериозно..то е все едно да седна да се сдухвам че ще остарея и ще ми се появят бръчки и всичко ще ми увисне:))) ще поживеем, ще видим..току-виж се появил Q10++ и си останем вечно млади