Ами, не щЪ повече да го обичам!!!

Имам семейство - хубаво, браво на мене!
Имам дете - евалла, жено, машшалла!!!
Имам пари - браво, булка!
Имам време за глезотии - страхотия направо!

Имам ПОВЕЧЕ ЛИПСВАЩА БОЛКА от нормалната, поносима за мене доза.
Толкова малко ме боли, че чак е предкоматозно състоянието ми.
Така лесно безболезнено ми е, че чак наболявам другите.
И всичко това от нея - липсващата болка, предписана в свръхдоза на неукрепнал организъм, на липсващи противоболкови рецептори, на недоразвити устни мусколи, на необременено съзнание, на отказ да се мрази, на една нищо и никаква жена.
На мене!
Лечение.
Без диагноза.
Медикамент: болка!
Резултати от лечението: Резистентност към медикамента.
Прогнози: Неясна картина на бъдещите болести, невъзможност да се определи ефикасността и дълготрайните последствия от прилаганото лечение.
Препоръки: Продължаване, поради липсваща алтернатива, на същото лечение, очевидно ползата е недоказана, но и вреда не се отчита.

Какво пък, да се подложа на още един курс?!

До следващия път, когато пак ще пробвам по моя си начин:
НЯМА ДА ГО ОБИЧАМ!!!

Защото вече не ме боли!

ЛиТа Мали

Споко, бе! Винаги можеш да почнеш да го тормозиш. Вече дадох тоя съвет: ако искаш животът ти да стане интересен, може да спреш малко след средата на следващата свирка. Аргументи от сорта "мили почва дързост и красота, изчакай така за малко", са абсолютно необорими.

Хм...знаеш ли защо никой не е писал по темата?Малко сложничка им идваш.Малко те разбират-повечето-НЕ.
Добре,де-не го обичай ще каже всеки.
Ти просто очакваш одобрение от хора,които не са наясно със ситуацията.
Срещу болката медикамент не може да бъде същото.
Пусни база данни,за да знаем откъде тръгва всичко.
Глупости говоря-имаш семейство,дете,пари...-какъв е проблема?
????
Кой не искаш да обичаш???Този,който е баща на детето ти и спящия до теб мъж?
ИЛИ...ДРУГИЯ-СТРАХОТНИЯ,БЕЗПРОБЛЕМНИЯ?

Имаш си дете и пари. Имаш и време. Ограничи се в тия 3 неща. Не разваляй всичко с някаква си любов. Любов няма. Всичко е удовлетворение на потребности - за секс, за разбиране, за компания. Оттам нататък започвват драмите - "нямам чисти чорапи", "пак ли сме на скара?", "стига с тея манджи, опечи нещо"...........
Къде по-добре е да си застанеш сам пред телевизора с набързо приготвения полуфабрикат, отколкото да висиш два часа над печката и накрая да поглъщат машинало храната гледайки поредния мач.
Спестяваш от пералня, от бойлер, дори наполовина намалява търкането на килима.
Имаш тръпката от една бърза свалка с майстора, който поправя пералната/бойлера/печката, а не да ти мърморят "как правиш така, че всичко да се разваля по време на световния бридж-шампионат!!!"
И най-накрая друго си е след ем-найсе години даси обект на ухажване от овдовелите дядовци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ела, пиленце, при нас и си излей мъката. Ще получиш утеха, много работи ще ти обясним, ще ти просветне пред очите.

Ела, ама само виртуално, де! Недей в действителност да идваш, щото не е много приятно. Болката не само че не минава, а напротив - става по-жестока. Мдааа, вервай ми!

"Клуб на разведените"

Редактирано от ASSASSlN на 20.11.03 11:01.

дали, както каза някой тук съм те разбрала правилно?
чудя се, ако е това което мисля, май и аз си задавам този въпрос, ако греша, ами кажи си бре, кое те боли и кого не щеш да обичаш....
помогни малко, че да го разнищим този обичания...сега съм в зверско настроение

Проблемът е, че вече липсва болка.
Звучи странно, но преди болеше, а сега - не. Това е страшното, той предозира, сега съм резистентна към него самия.
Просто не ме боли.
Просто не обичам.
Не обичам него. Нито другиго.
А трябва да променя нещата, защото сантименталното усещане, че боли от любов, изчезна, забягна увереността, че прощавам от любов. Сега дори не прощавам. Не ми пука. Тотално безхаберно ми е.
Тъпо. Сиво. Студено. В моя дом. С моя мъж.
Болката се трансформира в неприязън. Сарказмът ми е безадресен.

Детето си обожавам. От парите не се отказвам.
Не съм сигурна дали имам семейство. Само заради един мъж, който захвърли на боклука илюзиите ми за чувствителността като даденост. Да не чувствам, е страшно за мене.
Не мога да се спася, защото дори енергия за промяна ми липсва.

НЕ ЧЕ НЕ ИСКАМ ДА ОБИЧАМ, ПРОСТО НЕ СТАВА.
За мъжа си говоря, аз не се интересувам от други мъже на този етап.

ЛиТа Мали

Дете. Пари. Време.
Важни три неща.
Имам ги!
И секс!!!Естествено, нали доказателствата за тотална потенция се изразяват на всички фронтове и ежедневно.
НО.......
Разбиране??!! Компания??!!
Забрави!!
Тези неща са някакви архаични причудливости в нашето семейство. Разбирането моят мъж го раздава на други жени, те все му изглеждат нещастни, "смачкани"(залюбен израз), а аз съм все на шест, никакви нужди от излишни сантименталности нямам.
Скоро преживях и първото подхвърляне на темичката за прането, готвенето и гледането на детето. Вече гледа мачове, в малкото време, когато сме заедно.
Но да не опростявам нещата, битовите излишества на споделяне за тежката женска участ са ми чужди, не това разби сетивата ми.
Имаше тежки думи. Имаше тежки ситуации. Имаше неразбиране. Имаше даже друга жена.
Имаше твърде много неща. ИЗВЪН МЕНЕ.
Това ме смаза.
Останалото е идилия за пред хората. Идеалността ни е задължителна, като повеля на партията.
ОБРАЗЦОВ ДОМ!!!

ЛиТа Мали

Ми, ще дойда, кат' едното нищо!!!

Но съм малко статична, инертна съм във вземането на драстични решения.
Тръгвам си с трясък и замах - веднага, на секундата, когато когато-то е станало страшно "въпреки", но все се разминавам с реалните действия, остават само театралните жестове, а и спектакълът се играе вече втори сезон......няма френетични овации, няма сълзи, нито цветя.

Мисля, че ако почна да усещам нещо повече от НИЩО, ще се запътя с бодра крачка към вас.

ЛиТа Мали

Ами, за мъжа си говоря.
Противно на всички свои и чужди очаквания, след този човек, вече немалко време, направо престанах да се интересувам от други мъже. Не нарочно. Просто така стана.

Мисля, че беше любовта на живота ми.
Краесловието на изречението ми.
Завършващия замах на четката, когато се отпускаш и знаеш, че си сътворил нещо(не задължително шедьовър).

Концентрирах света си около него. И около сина си, естествено.
Моите двама мъже. Животът около мен.

После дойдоха думите - ненамясто и ненавреме.
И хора - чужди.
Жена, която се оказа по-нещастна от обикновено, та трябваше той да я утешава.
И болка.
Много болка.

Сега - НИЩО!!!

ИСКАМ да обичам, не НЕ ИСКАМ, искам, ама не става. Не мога.
Ако изобщо изпитвам нещо, то е съжаление, че не изпитвам нищо. А желая, мечтая да чувствам. Вероятно искам отново да го обичам, но осъзнавайки невъзможността, просто се мятам в словесни изблици на самоанализ. Неудачно, разбира се, но на кого ли му пука.

ЛиТа Мали