Здравейте. Писах по-дълго и се извинявам на тези, които евентуално са прочели цялото, но мисля, че няма смисъл да влизам в подробности и се поправям.
Имам нужда от съвет за нещо. На сестра ми и зет ми им предложиха да купят общинското жилище, в което живеят в момента. Нямат спестявания, не печелят кой знае колко, за да се ангажират с връщане на заем към банка, ако въобще им бъде отпуснат. Може да им дадем парите, но не можем да си позволим да ги подарим, от друга страна - ако този заем се гарантира с жилището, не виждам как след две-три пет години бих изгонила сестра си, за да й взема къщата. Въпросът е - бихте ли вие услужили или не? Още мисля аз, но трябва да се реши скоро. А ако се сещате как биха могли да си намерят 10 000 лева без да опират до лична услуга, кажете, аз не съм наясно.

Редактирано от Бeзcъннa на 24.10.03 11:08.

не мога да ти дам съвет от къде да намериш парите. само искам да ти кажа, че заем и изобщо намесата на финанси между роднини може /в повечето случаи, а и ти споменаваш една не малка сума/ да доведе до сериозно обтягане на взаимоотношенията /след време, невъзможност да се събере сумата, непосилно изплащане дори на месечни вниски, желание за опрощаване и т.н./.
е, това е лично мнение де.
пожелавам ти да намериш все пак решение удовлетворяващо и двете страни.

Усмихни се…утре ще бъде по-лошо.

Дадеш ли ги - подарила си ги. Сама си го знаеш. Обаче това може да се окаже инвестиция. Представи си: сестра ти+ семейство без жилище и с ниски доходи. Иначе казано воденичен камък на шията. Ти/вие си решаваш. Чакай да ти кажа за мене. Аз съм цар на автоголовете. Помагах на всевъзможни роднини на жена ми по всякакъв повод. Парно? Веднага плащам. Ремонт на ладата? Как, бе - насреща съм. Чичото е закъсал, братовчетката заминава за Испания....По едно време нещо взе да ми писва. И един единствен път зададох едничък въпрос. Защо, аджеба, правите такъв разход, като не можете да си го позволите. Изгледаха ме укорително с един тежък, мълчалив упрек, и даже жена ми, която е доста в час със ситуацията, взе да ми отговаря едно троснато... Та сега аз съм скръндзата. Стисня. Сноб. И изобщо много кофти човек. Добър сега е другият зет. Горкият! Вече съм решил. Помагам но само при директна молба и срок за връщане. Такива ми ти работи

всичко зависи от това, какви са отношенията със сестра ти.
аз лично на моята сестра бих дала безусловно всичките си пари, но твоят случай явно не е такъв, щом се колебаеш.
напоследък се наблюдава широка кредитна експанзия на банките - дет се вика, само дето не те дърпат от улицата да ти дадат жилищен кредит.
нека да обиколят банките, да се запознаят с условията за отпускане на такъв кредит и да видят какво ще се получи. това "не печелят кой знае колко" не е информативен показател. обикновено банката гледа първо, да имаш стабилен и постоянен доход (държавна работа е най-добре за целта) и второ, след удържане на месечната вноска да ти остане определена минимална сума, гарантираща физическото оцеляване през месеца :)
друг вариант освен кредит от банка не препоръчвам - никакви частни лихвари, заложни къщи и т.н.
а 10 000 лева не е нищо особено като кредит....

Ето и другата гледна точка:
На нас ни се наложи да теглим заем срещу ипотека за закупуване на жилище. След като проучихме възможностите за теглене на ипотечен кредит и се оказа, че отговаряме на изискванията на банките, се замислихме дали си заслужава да дадем лихвата на банка /а тя излизаше ок. 5500 лв общо за петте години на кредита/ или да вземем парите от близък човек при същите условия както на банката, която бяхме избрали. Тогава лихвата би отишла при близките ни. А пък ние щяхме да си спестим всичкото това тичане по събиране на документи, доказване на доходи, сключването на предварителен договор с продавача/който трябва да е склонен да изчака одобрението на банката за кредита и после да получи парите си/ и т.н., което също не е маловажно.
Обсъждахме с мъжа ми от кого можем да вземем тази сума, как да предложим да я връщаме, дали с месечна вноска както щеше да е към банката или на по-големи вноски.
След дълго мъдруване се отказахме.
Много са деликатни всички въпроси, свързани с пари между роднини и приятели. С банката отношенията са чисти - дават ти пари срещу лихва, успееш ли да върнеш по-рано сумата - намаляваш лихвата. Не успееш ли да върнеш сумата - взимат ти жилището. Не можеш да се сърдиш на никой.
И сега положението ни е: чисти отношения с роднините, 1 кола подарък на банката

Az ne vijdam kakav e problema
kypyvash jilishteto na svoe ime, 10 000 sa investicija - apartamenta njama da sleze pod taja tzena, te si ostavat da jivejat tam i se razbirate kak da se varnat parite.

Ot dryga strana, 10 000 za obshtinsko jilishte, plateni nakyp sa bezymie.

pomni, che shte se pravjat podobrenija i trjabva da ti e v dogovora.

Ako njamash parite, xorata imat problem.
V tija vremena bez pokriv e kofti

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- или следваш препоръката на 4еНе (но едва ли имаш формално право на това, да купиш ти жилището);
- или правиш договор за заем с нотариална заверка (има разни такси, вкл. за интерес, но после ... по-лесно ще извадиш изпълнителен лист). Бих разбил сумата на 2 договора: половината със сестра ти и половината - със зет ти.

Има и други номера, но не ти трябва съвет от тук.
По-трудното е как да съвместиш формализирането със сестринските ви отношения... но чистата работа си е чиста работа.

Инак, ако става дума за София, сумата си е ... без пари, направете всичко възможно, за да го купи някой от родата и тва е.

Agent of Change

Редактирано от Ecнaф на 24.10.03 18:19.

И аз това смятах да предложа - ти купуваш жилището.

You're just jealous, because the voices talk to me!

естествено, че ще ги дадеш. Пък и дадени с любов - тогава Бог ще ти ги върне многократно и няма да съжаляваш. Това ми подсказва моя опит.
Аз имам и брат и сестра - давал съм и по-големи суми, не съм съжалявал нито за минута - това за даването и връщането си е и един вид възпитание - зависи каква е била обстановката и начина на мислене в дома, където сте расли.
Във всеки случай, ако ще ставаме цивилизовани хора - не знам как сестрата ще заспи спокойно в топлото легло, когато знае, че другата сестра (с децата си) има проблем с покрива и няма да може да заспи цяла нощ от притеснения. Колкото и да сме прагматици - по-скоро сме хора. А човекът е станал такъв, защото не е бил докрай прагматик като животното (което изяжда всичко, което види пред себе си), а е хранил и ценности в душата си. Животните нямат религия, право, морал - но ние, хората, си ги имаме тези неща и те стоят НАД всеки един от нас като индивид и ВЪВ всеки един от нас като човек. Така че ако наистина трудно заспиваш вечер, измъчвайки се около проблема на сестра си и семейството й - просто дай парите и да знаеш, че спокойният ти сън ще възвърне безброй пъти инвестицията.
Западняците дават толкова пари нахалост (в Африка и прочее) - и мисля, че ги дават отчасти и от абстрактни основания - защото Западът е родил и философа Кант - а не само защото си правят някакви далечни сметки (не че и това го няма, де! Но не мисля, че доминира.)

Желая ти щастие, Безсънна!

P.S. Забравих най-важното - един мой приятел с успешен бизнес обича да казва: Ръката, която дава - тя никога не обеднява!
А пък аз се сещам - както винаги - за едно стихче на Станка Пенчева:
Ако на този свят
са вземали от тебе -
то значи си богат,
а взелият е беден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Stefan на 24.10.03 20:53.