Моля Ви, кажете ми - синът ми е гей, какво да правя, как да постъпя?
Не знам - тотално съм объркана, просто не намирам думи.
Аз самата съм психиатър, и никога не съм си представила, че ще трябва да се сблъсквам с подобен проблем, и затова не знам как да реагирам. Не е психично болен със сигурност. Просто заяви, че не изпитва сексуално желание към жените, харесва мъжете, и толкоз. В медицината хомосексуалността не се третира като заболяване.
Изнесе се, и сега живее при някакъв приятел, т.е. любимият му мъж.
Все пак ми е дете, и не мога да го пренебрегна, нали сме родители и трябва да помагаме и подкрепяме децата си.
Ако някой може да ми помогне с една дума, ще съм му благодарна!

Защо си объркана, в какво виждаш проблем?

Приеми го, какъвто е, едва ли трябва да казвам на психиатър, че той не е нито сбъркан , нито болен нито нещо дефектен....

здравей,
помогни му като говориш с него, като го разбираш и подкрепяш.
приеми връзката му с другото момче, и стани негов приятел.

не споменаваш на колко години е синът ти
може по-късно да усети че харесва и момичетата.

Не трябва да си объркана, това е нещо нормално и ти го знаеш. Най-лошото е да не го разбираш и да го отблъснеш за това!

От няколко дни редовно чета развитието по тази тема и се чудя дали да си кажа мнението....
много неща в темата ти ме учудват... като започнем от заглавието: какво да правя? едва ли нещо по-различно, отколкото си правила досега - обичай сина си, обръщай му внимание, интересувай се от него и половинката му - независимо от кой пол е... бъди част от живота му, както винаги си била...!!!
Кое точно те обърква? питаш се - защо точно на мен??? Ама какво всъщност е станало? Защо не се радваш например, че синът ти е здрав, млад и те обича като майка, не си ли даваш сметка, че явно държи на теб, на твоето мнение, щом е споделил с теб за предпочитанията си.... (със сигурност не му е било лесно да го направи)
Да предпочиташ хора от собствения си пол не е болест или психическо разстройство!!! Нито се случва толкова рядко.... прсото повечето хора си траят.. премълчават именно заради хора като теб, които ще се объркат, които ще го намерят за "ненормално", за "болестно състояние".
Много е важно да не мислиш за това като за "проблем"!!! защото не е проблем!
В БГ все още не сме свикнали да приемаме без резерви хомосексуалността, говоря за масовото отношение... за щастие в много други държави вече са си дали сметка, че това е нещо съвсем нормално...
Искам да те питам също кое точно те притеснява??? защото отговорът е мнго важен...
Това обърква всичките ти представи за "семейство"? Цял живот си си представяла как ще се ожени за хубаво момиче и ще си народят деца? Или се ужасяваш как ще погледнат на това съседите, познатите и роднините?
Синът ти е по - важен за теб от хорското мнение, нали?
Излишно е, да ти казвам, че синът ти не е станал гей за да ти направи напук или за да те ядоса.... Нито защото е искал например.. Сексуалната ориентация не зависи от нас.. тя се определя на много ниско ниво.. не можем да се борим срещу това...
Дай си сметка, че синът ти не може да се промени... Колкото и да ти се иска и да се надяваш в този момент...
Затова по- добре го приеми такъв, какаъвто е, отколкото да рискуваш да го загубиш, като го отдалечиш от себе си и го заклеймиш като "проблем"!
Желая ти успех и горе главата!


All I Want Is You (by U2 ;-)

Е и? Какво от това? Трябва да се самоубия, че някой не ме харесва ли?
Мене питат ли ме, дали приемам за нормално хетеросексуалните да правят деца и да ги хвърлят в домове за сираци, например?
Ти си психиатър - тогава какво те притеснява? Аз също съм лекар, при това съм и гинеколог, но съм си гей - толкова. Учили сме по психиатрия, че хомосексуализма е заболяване, но това го пишеше в старите учебници на Владо Иванов, ако не се лъжа. Днес вече отдавна хомосексуализма не се третира като заболяване, защото той е част от нашата сексуалност. Аз като гинеколог съм минавал задължителен курс по сексология, ти го знаеш най-добре това. И там нашите професори ни учеха, че има два типа сексуалност - хетеро и хомо, и един трети-междинен тип - бисексуалността. Но никой никога не си позволи да каже, че това е болест.
Следователно - радвай му се на момчета, не знам на колко години е, и да си живее живота. Голяма работа, че няма да се ожени, и да ти доведе снаха, с която да се ловите за косите на нейната средна възраст и в твоята пенсионна възраст - приеми го като шега.
Така, че докторке - спокойно. Обичай го! Гордей се с него! Не се срамувай от него. Той е нормално здраво момче и се радвай, че има кой да го обича и кой да го харесва, едва ли щеше да ти е по-приятно да си стои у вас, и да онанира скришом, като престъпник, и сърцето му да плаче, за това, че няма кой да го целуне и прегърне.
Следовайтелно - обади му се и излезте хапнете някъде, не обръщай внимание на тоя факт - подкрепи го, бре жено.
Не стой повече пред компютъра - ами върви у тях и ги изненадай с нещо приятно. Успех. Пък намини оттук към края на седмицата и ела да кажеш - как прекарахте.

Bravo! napalno podkrepqm!

radvai se che e nameril srodna dusha i nqma da e sam.

Хомосексуалността не е заболяване и синът Ви не е болен. Това е въпрос на усещане и личен избор и Вие трябва да го уважите. Вероятно той няма да бъде щастлив в обратния случай. Нямате друг избор, освен да приемете тази негова ориентация. Всъщност имате, може да се противопоставите, но това няма да промени нещата. По-скоро ще ги влоши. Просто постепенно свиквайте и не се дистанцирайте от него, направете усилие, сигурна съм, че той ще ги оцени.

Айви

Ако хубавото още не ви се е случило, радвайте се, защото то предстои.