По повод изпусната реплика на един мъж, че в една къща си има мъжка и женска работа ми се прииска да разбера какво мислят хората с дълъг семеен опит.
Не се опитвам да провокирам крайно еманципирани мнения от двата пола, а разбера как реално се справят, реални хора в реална ситуция.
От относително краткия си опит мога да кажа, че всеки поема от работата според възможностите си - както според времето и силите, с които разполага, така и според дарбите си. Мисля си, че ако един умее да върши нещо, прави го добре и с удоволствие, то той трябва да има шанса да го върши :) за общото благо. Но тук разбира се изниква въпроса какво да се прави с омразните области....Знам ли...Пак според силите. Все си мисля, че човек не трябва много да издребнява и че в едно семейство периодите се редуват. Дори и в даден момент аз да нося повече от домакинската работа, по-късно може да дойде обратен период, когато по-голямата тежест се пада на партньора.
Може би защото сме женени от по-малко от 3 години с мъжа ми все още си мислим, че бракът не трябва да се превръща в бойно поле, където стратегията и тактиката определят крайната победа....
Добре де признавам, че тактика има...ама чак пък стратегия....
Айде стига съм философствала.
Наистина ме вълнува, дали всички смятат, че " За мен има мъжка и женска работа в една къща и всеки трябва да си я върши! Да не би тя да ми прави ремонтите в къщи, за да мога аз да готвя през това време!
" - Цитат от Един Мъж

Редактирано от Petyata на 07.10.03 16:31.

в тази

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярно е че човек трябва да има усет и дарба и ако ги няма нищо не става.
Едната ми баба готвеше ужасно. Не че не се получаваше нещо след дългогодишни усилия, но една манджа се правеше за четири -пет часа. Тракат се тенджери, снове се безмислено, всичко наоколо става хаос. В манджата се блъскат подправки и олио. Един картоф го бели десет минути, зазяпва се, правят се почивки за похапване на ябълки.
Като я гледаш и започваш да изпитваш угризения, че мъчиш жената.
Готвенето си остана за нея непозната, объркваща и неприятна територия.
Дядо ми бил голям нервак и като разбрал и че с бой не може да направи от булката готвачка, се заел сам с тази дейност. После готвели дъщерите и снахата.

Да си кажа при нас как е.
Нямаме много дългогодишен опит, от 5 години сме заедно.
Живеем две семейства в един апартамент - ние и това на сестра ми.
Имам голям късмет, че моята половинка има заразително чувство за ред. Ако съм подредила всичко и го оставя една седмица сам, като се върна всичко ще си е пак в идеален ред. Така че не ми е много трудно.
За останалите неща сме се разпределили със сестра ми. Тя готви превъзходно и има голямо въображение що се отнася до кулинарни експерименти и затова най-често тя се занимава с готвенето. Когато на мен ми дойде музата и аз се включвам.
Чистенето е моя задача, защото обичам да подреждам и да чистя - отпускам се някак си. Обикновено сутрин започвам с миене на тенджерите и тиганите от кулинарните изпълнения на сестра ми Така е било от както бяхме малки.
Предполагам, че това се дължи на факта, че майка ни не беше много по домакинстването, а неумението да готви го е наследила от баба ни. И така, сестра ми започна сама да си готви като се върне от училище. Аз пък вървях след нея да мия, защото нашите бяха на работа и искаха да е подредено като се приберат. Т.е. както са го оставили, така да си го намерят, а не с главата надолу, каквото става в една кухня след детски кулинарни опити.
Друг принцип, по който се определя кой какво ще прави у нас е кой колко свободно време има. Ако всички работим по много, всеки си чисти каквото е изцапал. Ако не сме по равно - който има най-много свободно време, на него се пада основното.
Мразя да ми се говори за мъжка и женска работа, защото ремонт се прави на незнам колко години един път, а ежедневното миене на чинии, готвене и чистене отнема поне 2 часа на ден сумарно и като време е неизмеримо повече от каквито и да било ремонти. Така че не ща никой да ми излиза с теориите, че аз трябва да отделям за къщата 10 пъти повече от свободното си време. Защо моето свободно време да е по-малко ценно от това на другите?
Моят ако разхвърляше всичко където му падне, изобщо нямаше да си играя да ходя и да прибирам след него. За щастие майка му придвидливо се е погрижила за това когато му е било времето, за което съм и много благодарна.


No meditation is possible before you go to the toilet

много ми харесва и съм напълно солидарна с мнението ти!

Иначе при нас как стоят нещата - няма мъжка и женска работа! Всичко се прави според времето и желанието! Аз уча и работя и има моменти, в които ми супер напрегнато. В такива моменти той мие, той готви, той простира... Аз и друг път съм казвала май, че мъжът ми ме научи да готвя! И до сега той е майсторът готвач, а аз правя само "стандартните" манджи! Е, с времето са се получили някои разделения на задачите, но ако аз не мога и го помоля, той не отказва и би се справил без мрънкане! Например аз мия пода и тоалетната, но той мие плочките в банята! Аз прибирам прането, той отпушва каналите! Аз пускам прахосмукачка, той подрежда и често забърсва прах! Другото е общо - степенува се първо по време, после по възможност и желание! И при моите родители, и при неговите е по същия начин! Няма категорично разделение и няма нещо, което с дни или седмици да седи несвършено, само защото "не е моя работа"

Поне аз така мисля!




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

При нас пък е обратното - има мъжка и женска работа. Какво имам предвид: ако трябва да се изчисти и подреди гаража и да се сготви, ролите се подразбират. Ако обаче има само готвене - съпругът ми помага. Ако има само пренасяне на мебели в новото жилище - аз съм там и влача според силите си. И участвам в ремонт, разправии с майстори и т.н.
Мисля си, че най-важното в случая е, че имаме разбирателство по следния въпрос - не е възможно единият да се труди, а другият да се излежава пред телевизора само защото работата не била за него!

При нас няма мъжка, женска работа. Всеки работи каквото трябва според времето и желанията си. Например, не сме маниаци на тема чистене и гледаме по-бързо да свършим работата за да имаме време за други по-интересни неща. Не знам как ще е занапред, но за сега е съвсем приемливо. Казвам това, защото нещата винаги се променят. Ето, нашите например, майка винаги е готвела, чистила, мила прозорци и пр. въпреки, че и двамата работеха, а сега, когато татко вече е пенсия, всичко прави той. Нямаше да повярвам, ако не го бях видяла.


Когато има желание, има и начин!

... на работата (да си кажа) е имало смисъл навремето, когато и двамата са се трудели в къщата и на нивата и някои от задълженията да били откровено пипкави, за да ги върши мъж - готвене, пране, шиене, бродиране. Други пък са искали мъжка ръка - цепене на дърва, занимаване с животните и т.н. Разделението на работата е било задължително заради специфичните възможности на всеки от половете.
Но в днешно време нещата изобщо не стоят така. Работата ”по къщата” е много по-малко в сравнение с онези времена и при това не е никак сложна. Една жена спокойно може сама да си смени крушка, да си отпуши канал (у нас това го прави сестра ми винаги) и т.н. разни повърхностни работи. В днешното домакинство почти няма работа, която да изисква особено големи физически усилия. От друга страна дрехите вече не се шият от жените, а се купуват от магазина, не се пере на ръка и т.н. така че от задължителните за поддържане на домакинство неща са останали само най-елементарните и необходимите, които могат да бъдат свършени от всеки. Потенциално де, стига да не реши да се превзема.
Тъпо е някой мъж да се зарине с немити чинии и да чака жена му да дойде да ги измие или някоя жена да седи на тъмно и да чака мъжа и да и смени крушката. Освен психическата нагласа и мързела, нищо друго не пречи всяка работа по дома да може да бъде вършена от всеки.

No meditation is possible before you go to the toilet

Ами, ако някой мъж се зарине в работа и чака?

"...Тъпо е някой мъж да се зарине с немити чинии и да чака жена му..."

Ставаше дума той да си седи вкъщи, пред телевизора примерно и да чака тя да се върне за да му измие. Например иска да си сипе вода, щото е жаден, но няма измита чаша и той вместо да си измие, седи и чака, щото това не е негова работа. Нещо такова имах предвид, ама не се разпростирах в обяснения, щото и без това ми стана дълъг постинга.

No meditation is possible before you go to the toilet