Интерсно, какво ли ще стане ако се забрани изоставянето на деца. Просто държавата да абдикира от задължениетро си да се грижи за деца на живи родители. Забранява се! Такива хора се преследват от полицията и лежат в затвора или бачкат на каменните кариери. Възможно ли е това от правна гледна точка? Лаик съм в тая област. Четох постинг на Nikam в който описва как акушера на сутринта дава отчет пред колегите си, колко деца са родени и колко от тях са изоставени. Много гадна работа. Не може да се приема за нещо нормално с което обществото да не се занимава

Чудя се дали това би било най-доброто за децата. За жалост разбира се.
Като слушам и чета какви родители има и косата ми настръхва. Днес четох в 24 часа за поредното пребито от майка си бебе, пребито и умряло. Че то ако собствената майка и баща мразят детето си и на сила да им го оставиш - какво добро ще види душицата? Само побоища, крясъци, глад и изстъпления.
Конкретиният случай за който пишеше днес - детенцето е било със следи от горене по телцето, със счупено краче, защото майка му се ядосала , че плаче и го закопитила в металните решетки на кошарата. Бебето било на 15 месеца, но с вид на 6 месечно - от системното недохранване.
Нямам думи.
Мисълта ми е, че понякога изостяването на детето от родителите му е своеобразно спасение

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

обикновено не действат (така, както са замислени). Все едно да се забранят разводите, примерно - още по-лошо става, съдейки по историята.

Ясно е, че трябва да се види кой изоставя и защо, след което да се атакуват причините и да се ограничава явлението (което, предполагам, и се прави).

Представям си, че има няколко групи изоставящи:
- не родители, а родител (т.е. вторият липсва); обичайно за 15-годишни деца, неуспели да абортират. Тук вероятно е голяма ролята на потенциалните дядо - баба;
- цигани и пр. измет (съжалявам, но съм откровен расист - имам си и други недостатъци); тях да си ги осиновяват американците, като не им пука - поне там ще си живеят OK без расисти като мене;
- "слаби" родители на увредени деца... тук нищо не мога да кажа, тъй като и сам не знам как бих реагирал.

Има и четвърта група - родители, на които това просто не им е в кръвта. Все повече такива познавам и не мога да им се начудя: никаква емоционална връзка с детето, абсолютно им е все едно болно ли е, само ли е, какво прави... Говоря и за хора от т.нар. "елит"

Agent of Change

не мисля, че това е вид решение. един човек, решен да се отърве от детето винаги ще намери начин - примери бол.

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

Сега изглежда като че ли властите веднага и без забавяне и всякакви трудности приемат за отглеждане детето от майката (или по- точно "майката") И циганката си мисли "А май пак съм бременна. Е , много важно! Ще го оставя в болницата!" Може да се замисли ако знае, че после шест месеца ще я карат да чука камъни, или да копае градинки или там нещо друго. Просто ще си сложи спирала или там нещо ще измислят с Манго
За увредените деца е друг случай.

Мислил съм малко по тоя въпрос! Защо социалните служби винаги се стремят да върнат децата при родителите им? Ами защото винаги, ама винаги е по- добре детето да расте при родителите. Каквито и да са! Поне са негови. И то е нечие. А не ничие. Просто по-малката злина.

Поне да ги затруднят малко

Да ти кажа това е утопия! Не съм юрист и не мога да разсъждавам от гледна точка на актове и алинеи, мисля си просто ей така - чисто човешки! Този, който е решил да си изостави детето, ще го направи при всяко положение! И какво - ако ги задължим да бачкат, да чукат камъни, както казваш - ами това ще са допълнителни разходи за държавата! Детето през това време пак ще е в дом, немил-недраг, а като се върне "у дома", ще го скъсат от бой! И кръгът се затваря! Да не говорим, че една голяма част от тия, дето си оставят децата, просто не можеш да ги накараш да работят! Додо е много правя, че в нередки случаи да отнемат детето е по-малкото зло за него! И се сещам за тъжния виц: "Вървят семейство роми, 1 от децата пада и се оцапва в локва, а Айше пита мъжа си - Това ще го мием ли или ново ще правим?"

Не знам какво може да се промени! Факт е, че почти всеки ден минавам покрай една циганка в подлеза на Ректората и почти всеки ден ми се иска да я набия! Тя редовно "маа" сандвичи за 1,50 лв и като ми каже с пълна уста "Дай 10 ст'инки да нахраня детето" и как се удържам и аз не знам просто! Дали ще е по-добре да се забрани изоставянето? Не мисля! Но ако се стимулират семействата, които искат това дете, но не могат да го отгледат - финансови и материални помощи, разсрочени плащания, безплатна медицинска помощ, евентуално общинско жилище и т.н., тогава може и да се получи! А дали хората ще са готови да плащат данъци и за тези семейства? А колко точно време ще мине при тази система, преди да я опорочат? А какво ще е ситото?




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

Защо пък да се забрани - някои си намират осиновители, желали ги с години, за други държавата се грижи според възможностите си, мисля че е по-добре от нежелаещи ги родители, а по-умните си намират и доста успешен път в живота - знам доста известни български примери

Мисълта ми беше, че такива говеда поне ще почнат да се пазят. Като знаят, че някой ще ги дебне да не зарежат бебето, ще им стане по-лесно да използват предпазни средства. Толкова ли никой не може да измисли начин, да стимулира циганките, да си слагат спирала. Принципа на моркова и тоягата. Освен това съм убеден, че нищо не е по-лошо за децата от това да растят без родители. Казваш, че има майки и бащи изроди. Има полиция за това! Има изроди и на улицата и в детските домове....