Обичам мъжа си, но напоследък ще се избием.:) Работата му е много натоварена , аз уча за един важен изпит, който поне скоро ще мине, малкото 2-годишно момиче само ни се катери по главите. Ужасно е. Аз излизам рядко, заради времето, та няма как много да се развлечем навън, какво да измисля. Страхувам се, че когато просто на човек му трябва почивка, сън и повече спокойствие, нищо друго не върви, но може пък вие да измислите нещо, патили и препатили хораБлагодаря предварително!

Присламчвам се към темата, проблемът ми е същия, само дето няма детенце. Но пък ако си изкарам изпитите ще имам шанса да духна на 10 000 км., което хич не действа в посока разведряване на семейните отношения.

даже с носталгия ще си спомняш за това романтично време, когато животът е бил неотразимо-щастлив с бутафорните си проблеми на фона на 20-те години от живота.

P.S. При това бебето вече е голямо - 2 годишно - не е виновно милото, че ще се избивате с мъжа си. Вашите нерви са от друго, то може само да ги тушира някак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно задължително е да не заспивате скарани.

Преди лягане - бийте се, псувайте си и т.н., каквото ви душа сака. Но между полягането и запсиването - сдобряване! Снишаване и т.н.

Agent of Change

Това просто няма как да стане, брато! Ние се цупиме със седмици. По едно време се опитвах да правя агитация на тема "ако не си говориме, няма как да разбереме кой, защо се сърди" обаче така само се ядосвам повече. Жена ми е господарка на мълчанието! Симеон ряпа да яде! Понякога не е зле, защото аз често имам работа до късно и тогава няма как да се разсърди и да млъкне, защото вече е сърдита :-))) - точка за мен. Обаче иначе си е перфектното ходене по нервите. Та това ти разправям, няма как да се сдобриме до вечерта.

Освен верно да и хвърля един пердах. Ама сега както е бременна може тя да излезе победител и да ходя със синьо око на бач :-))

О, мълчанието и "сам се сещай" си е най-долният женски номер, от който се гърчат всички благородни (като нас) мъже. Въобще се чудя защо съществуваме още като вид...

Но винаги има още по-гадно, примерно - мълчание, гарнирано със сълзички... Ама се чудя с кой акъл ги открехваме колежките-юзерки на тия работи ...

Agent of Change

Ами няма само ние да се гърчиме!

П.П. Това за сълзите и ние го имаме в репертоара. Сълзите текат без тя да издава звук и без всякакъв друг признак на рев. Талант!

Ходя на риболов.......Като сме сърдити един на друг - на морски ,когато не сме -- сладководен

BBRAM

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това със сълзичките си е запазена марка! И в моментите на добро настроение все напомням на мъжа ми, че когато ме попита "Какво има?" и аз отговоря "Нищо!", ама не просто "Нищо.", а онова "Нищо!", трябва да се сеща сам!

Направо не ми е ясно как може да не се сещате, значи! И после що се цупим! Ми като нищо не разбирате и от "Нищо" не разбирате...

Бе сега ми е весело, ама това с безшумните сълзи и аз го правя! А най-гадното е (аз да ви светна), когато той не ме забелязва, че си рева! Е тогава настава паника как да го покажа, без да го показвам! Пробвайте някой път, ефектът може да е поразителен, а може и да е... поразяващ (то зависи и от жената де!)

Но е добре скандали да не се оставят за "на сутринта"! На нас ни се е случвало да говорим до 3-4 сутрин, но да си легнем наясно с нещата! Иначе се натрупва, а аз съм кибритлия и при мен утрото не е по-мъдро от вечерта!




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

Хаха, значи не само аз напомням за онова "нищо" . Ама наистина се чудя как може мъжете да са толкова недосетливи. Хем не може човек да им говори открито за всичко (нали пазим скъпоценното его), хем после защо не сме им казвали и сме говорили закодирано . Иди ги разбери..

Аз имам друг проблем обаче. Като кажа "нищо" мъжа ми знае, че има "НЕЩО" в повечето случаи. НО, не търси да научи какво точно, от което аз се вбесявам. Не само че не търси да научи, поне не много настоятелно, ами и той започва да се цупи, че не му казвам веднага.

Моят трик за забелязване на "незабелязващите" се сълзички е да хлипам много тихо, почти незабележимо - сякаш се задавям в сълзите си. Това го правя само когато сме си легнали и господинът е решил да се цупи упорито. Не трябва да се прекалява с едно от ултимните ни оръжия - безшумния плач, защото придобиват имунитет много бързо

На вниманието на господата - обяснявам като за мъже. Самият рев не е манипулация. Просто използваме тъгата си, за да ви манипулираме мъничко. Не си мислете, че плачем "по поръчка".

There's no place like 127.0.0.1