днес мъжът ми купил портокали и мандарини... и се сетих как като дете висях по опашки с часове на студа, за да купя банани и портокали. стана ми мило някак...
какви са вашите спомени от онова време?

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

 

Израстнах в Плевен и имам един особено силен и неизбледнял спомен. 

Татко се връща от командировка в София и ни носи на мен със сестра ми

2 щайги портокали, а за мама няколко чифта чорапогащи + една камара

тоалетна хартия........

майка ми ни праща с брат ми на плодзеленчука защото на връщане от работа видяла, че пуснали банани, но има някаква неотложна работа и не може да се нареди на опашката. ние купуваме две кила - толкова дават... ама на прибиране брат ми като носил дългата мрежа - едни такива плетени, спомняте ли си ги? - не я вдигал достатъчно и тя се влачила се влачила по земята и бананите се скапали... ама пак си ги ядохме, защото други няма...

Нашата съседка беше директор на Булгарплод и затова от тогава не ям банани

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

моя мъж - сестра му е работила в плод-зеленчук навремето и сега по никакъв начин не мога да го накарам да хапне банан или портокал, мандарина...




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

неззабравимо е как баща ми си купувал лекарства и видял, че дават превръзки без лимит. Върна се с 20 пакета, щото за толкоз му стигнали парите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мирисът на портокали все още ми напомня посрещането на Нова година, за подаръци и дядо Мраз...

И аз имам един много странен спомен от онова време. Трябва да съм била най-много на 10 г. По някаква причина (неизвестна) има у мен 20 лв тогавашни пари. Прибирам се в къщи и по пътя виждам една огромна опашка пред някакъв плод-зеленчук. Питам за какво е опашката и чувам заветната дума "банани". Нареждам се аз и слушам как продавача се провиква "За 10 лв! Някой иска ли за 10 лв?". Не помня какви са били цените на бананите по онова време, но все си мисля, че продавача е искал да ги продаде бананите възможно най-бързо и възможно най на едро. Та така. Хората с по-малко финанси полека-лека се измъкват от опашката, а аз като теле седя и чакам да чуя някоя по-малка сума. Докато в един момент осъзнавам, че носа 20 лв! Веднага след това откъм магазина се чува вик "18 лева! Някой иска ли за 18 лева?" и аз се разкрещявам "Аз искам, аз искам!". Лелките и чичковците ме гледаха като НЛО - хлапе, което ходи право под масата, пък с толкова пари! Обаче аз отивам, плащам бананите, прибирам рестото и ми стоварват един найлонов чувал с около 10 кила банани вътре. За мой късмет пътищата бяха заледени и найлоновия чувал лесно се дърпаше по леда. Дотук добре, ама по пътя трябваше да изкачват някакви стълби, а аз с тоя товар и поледицата направо щях да се пребия. Затова домъквам чувала до един работещ телефон (намирането му е отделна история ) и се обаждам на майка да дойда бързо да ме прибере, защото нося 10 кила банани и не мога да ги помръдна. И майка ми се юрва от другия край на София по средата на работното си време да мъкне и тя банани! После, разбира се, трябваше да ги изядем мнобо бързо, защото половината се бяха скапали от влаченето, а другата половина бяха на път да се разкапят, защото нямаше място в хладилника. Оттогава и аз не обичам банани!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да и на мен така до преди няколко години.
Сега като помириша мандарини и подобни, веднага първата ми асоциация е: Шейново.
Когато раждах там зимата (преди 3,6г- разбира се) явно на всички им носиха такива плодове. Друг пък решил да ароматизизра стаята, като нареди коричките върху парното... И все тая миризма -сладко кисела на мандарини и портокали...Навсякъде -в стаята в коридора. Имах чувството, че я нося с дрехите си накрая.

А на мен най-живо са ми останали опашките пред книжарницата за нови книги. И разбира се, тетрадки.