аз пък най-обичах шоколад "крава". всеки месец майка ми като вземеше заплата след детската градина ни водеше да ни купи с брат ми по един шоколад крава. а тоблероните така и не ги харесах, и децата ми сега не ги ядат.

не забравяй новогодишните програми на телевизията. имахме един съсед, който си ги записваше на касетофон и после цяла година си ги слушаше

xaxaxaxa...

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

веднъж на Нова Година даваха "Али Баба и 40те раzбойника" с Фернандел и на6ите ми раzре6иха да догледам филма /свър6и след полуно6т/... това ми бе6е лиубимата Нова Година

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

стига, бе, небцето ми се бе6е иzранило от един Тоблерон. кравата си бе6е друго не6то... той ли струва6е 65 ст.?

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

... eeeeeh biaha mnogo vkusni ... neshto kato pastichka, no munichko i zavito v edinia ktai sus staniolche ...

Трябва да е било края на 70те или през 80-те. Едни такива груби, даже и бели имаше!

А помните ли сладкарницата на Графа- с едни малки столчета и фотьойлчета?
Вече не си спомням как се казваше- ходех на алианс и после- диресктон в сладкарницата на толумбички и малка боза от 6! Класика!

:)
Едно време помня, че се редих на опашка за зелени портокали, май кубински се наричаха. Продаваха ги на плод-зеленчука недалеч от дома ми. Полагаше се определено количество на човек и кварталните клюкарки го играеха съпорт на продавачката, като й обсняваха кои двама души са от едно семейство и играят нечестно... Бяха интересни циркове...

Всъщност такива портокали отдавна не съм срещала по пазара тук, а сокът им е невероятно вкусен :)

Спомням си, пак в тази връзка, 89-та година бяхме за известно време с баба ми и дядо ми в Германия. На корем ядох банани и портокали и то посред лято . Като наближи време да поемем обратно към България се затръшках да купим банани на сестра ми и да й ги донесем тук. Баба ми и дядо ми ми удисаха, а хлапето може и да се е израдвало, но не помня... и аз дете бях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато родителите ми смениха старата пералня "Вятка" със "Силтал", баща ми разглоби вехтата техника и даде някакви все още работещи чаркове на наш роднина. Остатъка стоя в коридора ни няколко месеца и един ден ме осени гениалната идея да върнем на изкупвателен пункт за старо желязо тежестите, май чугунени бяха... Естествено искахме да припечелим някой лев, кой знае за какво... Обикаляхме със сестра ми натоварени като магарета с тези железа, но така и не успяхме да ги върнем с/у някакви стотинки - хората изкупували цветни метали, а ние сме влачили черни...
Накрая се ядосахме и изоставихме товара в едни треволяци, а баща ни у дома до ден днешен бъзика сестра ми с това как съм я вързала да мъкнем железа нахалос...

Колело дядо ми ми подари в 6 клас - Школник и даже скоро обяснявах на голямата ми дъщеря, а тя се чудеше защо не съм имала колело като съм била на 5 години . А най-големия ми късмет бяха едни стари 20 лева, които намерих на пътя в селото, където бабини имаха къща. Доста дни тайно ядохме сладолед, без да липсва ресто от парите дадени ни за хляб

Ех... и още мога да пиша... това са толкова мили спомени...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите