А, това пропуснах - като върли фенове на PIF, се редяхме на опашка - и тежко на този, който посмееше да се пререди...

А дънките"Рила" и "Панака", а дъвките с картинки на певци и артисти? А стрелбищата с черно- бели снимки на Стефан Данаилов, Сандра , Сиси Кеч и Междузвездни войни/снимани директно от телевизора/, а чешките детски филмчета?
Леле колко мило ми става....!!!

Имам много смътен спомен за първия ми /и еднствен/сериозен бой от нашите- когато видях в Дет Маг една кукла - булка за колосалната сума от 40 лв.!!!!/това е някъде около 75-76 год./ - и рев да я имам! къде ти 40 лева за кукла, ама аз - не! Купете ми я!
Е, не ми я купиха, разбира се.

и аз си спомням доста неща. За голяма моя радост брат ми не обичаше банани и всички бяха за мен (сега е обратното). Записването за книги в книжарницата, чакане с нетърпение на новия том на Карл Май, над който после леех сълзи по цели нощи.
Баща ми е разказвал как видял веднъж голяма опашка и се наредил, оказало се, че са "пуснали " рокли :) и естествено купил и той на майка ми, после и аз доста я носих тази рокля....а с дънки да се сдобиеш вече наистина голяма работа е било и голяма радост

Да Спомням си че в една каса (от стъклена тухла) събирахме парите от сурвакарството и. н. Само че аз се изхитрих и с една пинсета си вадех всеки ден левчета!!! Накрая като ме хванаха каква крупна сума съм профукала за Саманта Фокс, Сандра, Си Си Кеч, Мадона и дъвки Турбо май си изядох боя....такива ми ти работи

спомням си бананите и портокалите през зимата. Оттогава не мога да ги ям през друг сезон. Най-важно на Нова Година беше да има банани и портокали на масата и всеки 4акаше да се минат по-бързо пържолите и да се по4ва с любимите цитруси. Даже Владо Ампов в "музикална 4уднотека" пееше: Мандарини, мандарини, светят празни4ни витрини...мандарините у нас идват само с дядо мраз".
Най-мило ми става за посрещането на Нова Година със сняг... беше прекрасно... "Тихо се сипе белия сняг.....", празни4ната елха и 4увал с подаръци, каквито сме си поръ4али на дядо мраз. мама все ни залъгваше с баницата с късмети, за да успее да хвърли 4увала пред вратата

а спомняте ли си за вълшебните руски приказки за Василиса Прекрасная, Каш4ей Безсмъртни, Иванушка глупака. Колко много се възхищавахме на руски подаръци - карти4ки, самовари, онези големите стенни 4асовници.... Ну Пагади беше класиката. А къде из4езна Пинко розовата пантера....
4ешките детски игрални филми - Арабела, Призраци в блока, Питър Пан.

Най-неприятния ми спомен е свързан с времето на любимия на целия български народ Жан Виденов.Двамата с брат ми не бяхме яли хляб почти цяла седмица.Помня,че пенсионерите се нареждаха на опашка пред магазина преди изгрев слънце.Ние ходехме на лекции,и по времето,когато се прибирахме,естествено вече не беше останала и една трошичка.Един щастлив ден се прибрах малко по-рано,и о,каква неземна радост....!!!Влизам в магазина и виждам два хляба.Лигите ми протекохаНо едно хлапе ме изпревари и ги купи и двата.Помолих го да ми остави поне половин хляб,но то категорично ми отказа.Не издържах и се разревах....
Още ми причернява пред очите,когато се сещам за това

Абе тези банани и портокали май ги имаше само в центъра. Като ви чета и все се сещам как се редим с майка ми на една километрична опашка на Витошка, при все, че живеехме на Плиска! Няма да забравя колко доволни бяха всички вкъщи, когато една братовчедка започна работа в...не помня кое беше издателство, и ни носеше списъци с книгите, които пускат на пазара. Така няма, няма и хоп, един огромен куп с новички книги пристигаше у дома, без опашки, без нищо.
Другия ми спомен е как тайничко, тайничко се разказваха вицове за властта, как баща ми само казваше: "шшшшът, да не чуе някой"
Живеехме точно до посолството на ФРГ и двора му се виждаше ясно от хола ни. Аз много обичах да гледам - редовно си правеха барбекю. Страшно ме озадачаваше защо техните коли бяха едни такива лъскави, хубави, а нашите - трошки и половина. Родителите ми още си спомнят как са се чудели какво да ми отговорят на този въпрос.
Редовно занимание ни беше с още няколко дечурлига да се вмъкнем в дипломатическия блок. На последния етаж винаги имаше купища чуждестранни списания, незнам защо, явно там са ги изхвърляли, и с часове гледахме като омагьосани шарени картинки...
А помните ли колко сива беше София?

Имах колекция от черно-бели снимки на Металика! А спомняш ли си дъвките "Идеал"?
Като четох за куклата се сетих, т.е майка ми ми е разказвала как след пазаруване от един магазин съм показала гордо какво съм си взела - някаква надуваема ипка запутелка(б.а. рибка златоперка) и нашите после са се връщали да я плащат.
Или как врънкам да ми купят от магазина шоколадови бонбони, а те бедни студенти...след много обяснения на майка ми, че няма парички за тях, съм казала: "Добре де, не искам цялата кутия, ще взема само един бонбон"

Spomnih si godinata predi da emigrirame - niakude 86 - 87 bashta mi se vrashta ot poredna komandirovka v chujbina i nosi dve kutii s malko sladki shokoladcheta s niakakvi mecheta - kartinki - zashtoto az imam rojden de i da cherpia klasa sus svesni shokoladi ... Chudesno hrumvane, no vecherta predi rojdenia mi den, kogato zaspaha vsichki iskah da opitam shokoladchetata, koito dori ne biahme razpechatali :) i da opitvam, opitvam - iziadoh DVETE KUTII - kum 1 kilo shokolad. Esestveno posle - natraviane -> pirogov -> ogromni pupki dosta vreme i nakraia UJASNA ALERGIA KUM SHOKOLAD. Dori i sega ne moga i gramche da hapna :)

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.