И при мен се получаваше нещо такова, но аз много добре знам как .
По същия начин мен ме изпращат на пионерски лагер. Явно на даскалите там съм им била много сладка (фръц-фръц ), защото непрекъснато ме глезаха. Всички бяха познати и приятели на майка ми, затова на тръгване тя дала на една от учителките 20 лв, да не ги нося аз. Като ми дотрябват парички, аз отивах при нея и си исках - левче, 50 стотинки, и тя ми дава. Ако нея я няма наблизо, отивам при някой от батковците (пак бяха от "обслужващия" персонал ) и искам от тях. И всеки ми дава. Накрая след морето аз се прибирам надебеляла с незнамколко кила, с пълен куфар (ама наистина пълен, едвам го помръдвах) с подаръци, с купища надуваеми топки (половината скъсани, ъф корс) и 18 лева ресто . Като разбраха каква е работата, нашите престанаха да дават паричките на другарките . Ама аз откъде да знам, че ми дават от техните си, а не от моите пари ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък бутилки връщах почти всяка седмица - може да са една-две, ама все пак това бяха 10-20 стотинки. По едно време престанах да връщам и те се бяха натрупали адски много на балкона. Една приятелка по същия начин беше насъбрала много "материал" и един ден решихме да направим бригада двете, да върнем всички бутилки и да си разделим парите. Речено-сторено. Половин ден пренасяхме бутилки. Не помня колко пари изкарахме тогава, но помня, че на следващия ден повишиха изкупната цена на стъкления амбалаж. Изгризахме си ноктите от яд

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е това е далавера! А аз ходех на лагери с леля ми, която е лекар! И бях най-мразената първо, защото врънках леля си за пари, когато ми скимне и второ, защото бях със "специален статут" като племенницата на докторката и никой за нищо не ме гонеше, не ставах рано, влизах в морето, когато си искам и седях до нощите с нея на разпивките.




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

като казваш за щурмовете на магазините и се сещам за една случка. взела си една млада жена с малко дете пакетче кайма, но явно последното, и го държи в ръка обикаляйки магазина. обаче една баба минава край нея и в движение и грабна каймата от ръката. основният довод на бабата в разразилия се скандал беше "ами ти така я носеше каймата все едно не ти трябва!"...

не усещат нищо от нещата, през които минахме.
Но като те прочетох се сетих, че през февруари 1991 год., когато тогавашното правителство освободи цените и се появиха първите стоки по магазините - моята Мими (тогава на 2 год и 9 месеца) седеше милото и не смееше да си поиска нищо, защото тези неща по витрините и щандовете й бяха непознати.

В крайна сметка човек е щастлив с младоста, със свежестта на ранната възраст - а не с материалните неща: хубавото извира отвътре, от душата. През зимата като купих на голямата мома първия GSM тя толкова много се радваше, а сега мрънка за нов с някакви там екстри, които за мен са пълна глупост и даже не знам за какво става дума, но други деца от махалата ги имали. (Тези тутурутки са им нещо като играчки, май...) А пък малката ми - тя вече толкова години доносва дрехите на каката и дума не е казала до сега, че не сме й купили нищо ново като дрешка - просто децата са си такива: не различават две от двеста...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е това е като виц направо тва дърта пенсионерка какви бисери може да роди, не е истина

Ох, леле то не беше чудо тогава...Вечер след работа беше големия кръстоносен поход по магазините там пуснали тва, тук онова, връщаш се в къщи с торбите, тамън подредиш и едвам смогваш да запалиш свеща-спираха тока тогава.
Ладата като купувахме бяха първите 1300S (ей това "ес" беее) с ремък вместо верига, няма значение няква нова, та на изкарване от мототехника въпросния ремък се скъсва...ама нали нова, в мототехника не могат да го сменят, та карахме с пътна помощ до автосервиз, нещо "Мургаш" ми се мота в главата ма май си въобразявам.Та още един месец новата кола в сервиза, днеска чакаме ремъка да дойде, утре ще дойде, сега имаме оперативка обадете се по-късно, монтьоря ня ремъци болен...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това пък ми напомня как по същото време една съседка дойде да иска "на заем" бебето (т.е. племенницата ми), защото с нея щели да я пуснат по-бързо да влезне в магазина
Народът се беше побъркал... не че нямаше от какво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хи-хи и аз така.
Ученичка-пуберитетка, вървя си тъжна и унила и си мечтая за 7.50 лв за едно шотландско плисе (сънувах го, значииии) и хоп.....10 лв се синеяяяяяяяят
Е к'ъв кеф бешеееее....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не само портокалите и мандарините от показния магазин помня...И с каква радост им се нахвърляхме с брат ми Помня как майка ни ни влачеше в Детмаг и ЦУМ за така актуалните бели гуменки по физическо...
Помня как леля ми, връщайки се от чужбина, ми посаждаше криле, носейки ми
страхотевични фулмастери, адски готини салфетки (и повтарящи се - за размяна!), да не говорим за немските шоколади... И всяка събота ходехме с
баща ми да пазаруваме - само с 20 лева... Ех, минало незабравимо!