мдам, имаше един такъв елемент колко картон изхабих, докато се научих да си подвръзвам /или се пише подвързвам??/ тетрадките и учебниците...

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

алеле, ти си бил голем гъзар навремето!

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

това, с абонирането, коя година горе-долу е било?

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

от опашките в суперите най-добре си спомням тези за хляб. мноооого мразех да чуя "иди да вземеш хляб", защото често свършваше точно пред мен!

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

аз така и не видях PIF по РеП-овете като дете. на един идиот от квартала му ги пращаха от Франция /прякора му беше Пифа/ и като вземеше играчките, си правеше стрелички... понякога и с топлийки!

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

а стъкления амбалаж? малееее, веднъж като си "заработих" 8 лева, щях да се пръсна от кеф! после давах на майка ми заем - с лихва, разбира се!

а БАЛКАНЧЕТАТА по 65 лева? от ЦУМ! Боже, какъв лукс, какво щастие беше... след толкова тръшкане! докато навия нашите да ми купят, в София нямаше пукнато колело! после, като ми докладваха, че са пуснали пак, помъкнах веднага баща си към ЦУМ :))))


колкото и бедни да са били времената, помня, че като ученичка най-редовно намирах пари, ама не стотинки! веднъж настъпих 5 лева - цяла седмица обмислях за какво да ги изхарча.

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

Май не бяха от суровакане - така де, вече да ги бях изхарчила. По-скоро си мисля, че са били за някакво училищно мероприятие. Или пък някакви пари, които е трябвало да пренеса - тогава много ме "ползваха" като куриер. Я иди там и ми донеси паричките, дето ще ти го даде леличката. Я иди и занеси тия пари на баткото.. Такива ми ти работи. Най-чудното е, че тогава не ме е било страх да разнасям суми насам-натам. А сега взема ли заплата, веднага викам мъж ми да ме прибира, че иначе ще припадна от страх по пътя .
Но въпросните пари и до ден днешен си остават една от мистериите в нашето семейство - никой не помни за какво са били и откъде са се взели, помнят се само бананите, дето ги ядохме с тях .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

обърках се

аз си спомням, как веднъж ни водиха на екскурзия от училище. нашите ми дадоха 20 лв за из път, с които си купих за 10 една много красива, червена тениска /още я пазя :)/. като се върнахме, имах цяла банкнота от 10 лева плюс стотинки, при условие, че бях купила и подаръци за нашите!
не знам как се получаваше тоя номер, но често рестото, което ми връщаха беше по-голямо от първоначалната сума, с която разполагах.


To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

Тия вторични ги помня със смесени чувства! От една страна договорката беше - каквито пари ми дадат, са за мен! От друга обаче тия вестници не знам от къде ги взимаха нашите, но винаги бяха адски много и адски тежки! Баща ми ги овързваше и хич не се съобразяваше каква съм запетайка! И сигурно са ме пращали два пъти в годината, ама съм го запомнила така, сякаш е било всяка седмица!

ПП - Стъклен амбалаж никога не са ми поверявали, защото бях много кьопава в ръцете и нищо по-чупливо от вчерашен вестник не трябваше да ми се дава... или поне така твърдеше майка ми!




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

Редактирано от Цвeти на 19.09.03 18:36.

В голямата криза майка ми правеше следния тарикатски номер - реди се на опашка за нещо! И за целта е станала в 5 часа естествено! То май всички ставаха в 5 часа тогава. Към 7 молеше някой да й запази мястото да притича до тоалетната или да нагледа самото дете или ... абе нещо! А суперът наистина ни беше до входа! Връща се, извежда набързо кучето, което пикаеше навсякъде и най-безогледно, буди ме и изчезва пак на опашка! Това ми го е разказвала години след това! Е, номерът с мястото не винаги е минавал, като не се върне до 5 минути, но в повечето случаи е успявала!

Боже, а помните ли после, че имаше и някакви лотарии ли, игри ли с тия купони за храната? Нашите ги кътахме на свидно място при най-важните документи! Ужас! На мен ми е било весело, ама ...




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!