Здравейте, извинявам се, че пиша анонимно, но проблемът ми е малко деликатен и не бих искала някой познат да прочете.

Та, не съм тук да искам помощ, макар че тя би била от полза, ами просто да споделя. Женена съм и винаги съм имала прекрасни отношения със свекъра и свекървата ми. Напоследък обаче, свекъра ми (да го наречем Иван, съвсем измислена идентичност) започна да си променя отношението, под влиянието на някои обстоятелства, към абсолютно всичко. По принцип, ако беше само това, шях просто да се притеснявам, но както се досещате, не е само това. Той започна да се отнася към мен по доста странен начин. Представете си, стоим в кухнята аз, жена му и мъжа ми и той пристига, казва "здрасти" на всички, а мен ме целува по врата (! ). И това е човек, който преди се срамуваше да ми хване ръката... Или друга ситуация.. отново пред всички, ме хваща за дупето, за да ме бутне на земята - на игра. Да не говорим, че постоянно ми звъни по телефона под всякакви предлози. Постоянно е "на разположение" за всичко. Прави разни леко мръснички забележки в мое присъствие. Кошмар!

Какво да ви обяснявам повече, на всички ви става ясно каква е ситуацията - гадна история. На мен ми е адски неприятно. Направо ми се повръща, защото обожавам мъжа ми, обичам много и майка му. Свекъра ми също много го обичах, уважавах го безкрайно и му имах доверие. Но сега вече не искам да го виждам, защото ще започне пак цялата гадост. А жена му вижда, тя не е сляпа и ествествено и става адски неприятно. Разбирам я напълно. Тя, поне пред нас, не казва нищо. Може би заради мъжа ми, той е адски сляп за тези неща.

Аз не смея да кажа нищо на мъжа ми, защото той ще полудее, в буквалния смисъл на думата и ще убие Иван (*), ще се скара с майка си, ще стане голяма разправия. Не смея да кажа и на майка му нищо, защото тя ще се озлоби срещу мен и пак ще настане какафония. А на самия Иван(*) няма смисъл да говоря, той няма нищо да разбере.

Уф, отвратително се чувствам. Надявам се, че мъжа ми няма да види нищо. Не знам как да реагирам в тази ситуация и не знам как ще реагирам следващия път когато се срещна с Иван (*). Толкова ми е отвратително, че чак ми се повръща само като ви разказвам. Засега се опитвам само да избягвам всякакъв контакт с този човек, не знам дали ще подейства.

Съжалявам, че досаждам с това сълзливо разказче, но трябваше да излея някъде всичко. Говорих вече с една близка на мен жена, но още ме тормози отвътре.

* Пак напомням Иван е измислено име.

(не го приемай като съвет)!
Все пак мисля, че трябва да споделиш със съпруга си - даже не трябва да скриеш нищо от него. Нека той поеме нещата в свои ръце и да оправи всичко!
Защато ако си замълчиш - свекърът ти няма да спре... Той ще се окуражи от твоето мълчание и даже ще се екзалтира от продължаването на забежките. Тогава пак ще се наложи да даваш обяснения - но вече всички около теб ще те попитат първо - защо си мълчала толкова дълго време?
От искреността само ще спечелиш - щом нещата са неприятни - не ги спестявай никому, ако искаш да олекне на теб. И все пак сподели с близки хора - родители, приятелки, братя и сестри - виж какво и те ще те посъветват. (Клубовете не са най-добрия съветник, по-скоро - не са никакъв съветник.)

Желая ти късмет и безболезнено излизане от ситуацията!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен е най-добре да го кажеш на съпругът ти!
Да не стане така, че да го разбере от друго място и по различно от както ни го описваш.
Представи си, че свекърва ти, решена да спре набезите му на всяка цена, вземе да каже на мъжа ти, че ти даваш поводи за това му държание, и иди доказвай имаш ли или нямаш сестра!
То да беше някоя лека шега да си замълчиш, ама като те чета, не би ме учудило да ти се нахвърли при първият удобен момент в който сте сами.
Дано разрешиш проблема!

Това поведение трябва да се преустанови веднага. Но най-важното е да излезете от там. Добре е да говориш със съпруга си, но по-добре с някои от твоето семейство - майка ти, баща ти, брат.

ne triabva da si traes zashtoto kato niakoi po-gore pisa tova moje da se priema kato saglasie ne samo ot strana na svekara no i ot strana na drugite.
spored men e nai-dobre da razreshish problema direktno s tozi koito go predizvikva. t.e svekara ti. prosto mu kaji che tova povedenie ne ti e priatno i triabva da spre. toi ili shte se izvini ili shte kaje che ne e predpolagal che ne ti e priatno.... imah podoben chluvai i padnaha edni izvinenia..... i povedenieto korenno se promeni....
ako ne reagira ( mislia che triabva da e goliam debil) i prodaljava da se darji po sahstia nachin togava mu kazvash che che shte se oplachesh na jena mu i sina mu ....
ako i togava ne spre govorish s maja si i svekarvata...
niama nishto neudobno...
moga da ti kaje che svekarva ti e zabeliazala mnogo dobre... tia mu e sapruga i jenite mnogo gi useshtat tezi neshta . ako majat ti se darji s druga jena po tozi nachin ti niama li da zabelejish?
deistvai i ne se pritesniavai za da ne izpadnesh v po-gadna situatzia i moje dori i vinovna da te izkarat.

Благодаря ви за мненията и че приехте така сериозно проблема ми. За мен е още по-трудно, защото всичките ми роднини и приятели са много далече от мен и ми е трудно да споделям с тях.

Може би сте прави, че трябва да кажа на мъжа ми или на свекъра ми. Просто ме е страх от последиците, нещата са доста напечени и може да изгубим единствените ни близки тук, свекъра и свекървата, за нещо "малко". От друга страна се притеснявам, че може аз да бъркам нещо. Все си казвам, че сигурно си въобразявам, че може би е нормално такова поведение, че той винаги се е държал така, а аз не съм забелязвала или може би съм му дала някакъв незнаен за мен повод. Уф, много въпроси и малко отговори.

Никога не съм била такава, да мисля по 100 пъти, да се притеснявам, направо да се страхувам. Но тази обстановка ми е крайно неприятна.

Та така, благодаря ви. Аз мислих през цялото денонощие, откакто ви писах. Идвах тук, за да прочет натрупаните мнения и реших, че може би ще е добре да реагирам малко по-рязко следващия път когато той направи нещо от гореописаното. Така хем той ще разбере, хем няма да оставя впечатлението, че крия нещо, хем няма да влизам в директна конфронтация за момента. Ако не схване от първия път, ще говоря с мъжа ми - каквото ще да става после. Аз пропуснах да ви кажа, че мъжа ми е му е доведен син и са имали много проблеми преди и от няколко години нещата са много по-лесни между тях. Не исках да развалям тази връзка, но ако трябва, ще.. Просто познавам мъжа ми и знам, че ако не му налети на бой, то поне ще го намрази. Ще търся методи да му кажа така, че да не избухне. Трябва да бръкна дълбоко в торбата с женските хитрини май.

Благодаря ви отново, помогнахте ми да погледна малко по-ясно върху решението.

mislia che ne e normalno da te tzeluva po vrata i d ate poshtipva i t.n.
nai-dobre sledvashtia pat reagirai vednaga kogato napravi neshto. moje da reagirash sas shega , a posle na seriozno no mu pokaji che ne ti e priatno.
moje da mu podhvarlish na shega: ah, ako mama (t.e. sveki) te vidi.....
po printzim moje da izlezesh ot situatziata leko. ne dopiskai maja ti da go namrazva. ako chrez maja si se opitash da razreshish problema shte vnesesh samo naprejenie i podozrenie vav badeshte pri tazi situatzia.

Права си Ани, ще го подхвана първо "на шега" и после малко по-сериозно.

Аз ако кажа на мъжа ми, това ще е само след като пробвам следващия път къде на шега, къде по-сериозно да покажа, че ми е неприятно. Ще се опитам да го направя така, че да го предупредя без той да реагира явно. Ако, след като съм пробвала, не му кажа, рискувам той да види сам или да научи от другаде, което ще е просто непоправимо спрямо доверието в двойката ни. Имам още малко време, след 3-4 дни ще се наложи пак да се видим със свекърите, дотогава мисля, че ще ми се избистрят още повече нещата.

Моето мнение е, че тук няма място за шега.
Ако бях на тебе щях при следващият намек от негова страна най-сериозно да го предупредя, да го заплаша. Шегата в този случай е неуместна според мен първо защото на теб не ти е хич до шеги, ситуацията не предополага и не виждам дори една причина да се насилваш да се шегуваш, за да омекотиш ефекта от думите си. Няма място нито за деликатност, нито за притеснение, нито за срам.
На второ място след като дядката е дотолкова изперкал, че да загражда снаха си, откъде може да си сигурна как ще възприеме една такава шега? Ами ако я изтълкува като съпричастност?
Ако не поеме предупреждението - съветвам те да кажеш на съпруга си. Ти си негова жена и той е този, който ще защити теб и семейството си от нежелани домогвания, та били те и от страна на собствения му баща.
Не искам да повтарям останалите - че мълчанието ти, би могло да се изтълкува превратно в по-късен етап и ти в крайна сметка да поемеш всички пасиви от тази неприятна ситуация.
Желая ти успех и по-бързо измъкване от кашата. Запомни едно - колкото по-дълго мълчиш, толкова повече мълчанието ти ще се тълкува като мълчаливо съгласие. Затова действай бързо.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

поведението - сигурен съм, че решението ти ще бъде най-правилното.
Това, че не му е биологичен баща донякъде обяснява нещата. Иначе не бих могъл да си представя, че мъж може да прави такива неща с "доведената си дъщеря" - каквато всъщност е снахата. Всеки родител си обича децата повече от всичко на света и никак не мисля, че бащата би могъл да се подаде на подобна страст в ущърб на сина си. Все едно, че мърсува със собствения си син - в неговото легло, една и съща плът...
Е, не ти трябват излишни скрупули, момиче! Постъпи по съвест, но в никакъв случай не премълчавай! На когото и да споделиш - според преценката си, де - все ще ти олекне и нещата ще се решат пак в името на честността. Доброто е на страната на любовта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите