Тук няколко дами споделиха, че им е неуютно като четат за проблемите между съпрузи, защото те вече са разведени. Психолозите казват, че развода е тежка психотравма, тоест разведените имат нужда от споделяне повече от всеки друг. Нека да споделим мисли за това какво става след като развода стане факт. Как устройвате живота си, как се справяте с празнотата, финансите, нарасналите отговорности. Какви са отношенията с бившия или бившата, а как се обяснява развода на децата.

После адаптация - гадна, мъчителна, приятна, отпускаща, депресираща, зареждаща...и така докато свикнеш със свободата После идва хубавото на 8 дни, тъгата през 3 дни..и така докато ги докараш до 10:1 Липсват ми скандалите, но да ми е жив и здрав бивсшия съпруг без телефонните разговори с него съм загубена - едно обаждане и ето ти повод за скандал Развода не е трагедия, нито аз съм самотна майка /дори и да съм не гледам така на себе си/, нито бебо е толкова ощетен, колкото би могъл да бъде в един скапан брак, нито аз съм толкова мрачна, както преди. Свободата е хубаво нещо особено, когато не е свободия! Трудностите ли - хм, това е друга тема.....Има ги, много са, понякога изнемогвам и ми личи, друг път ме мобилизират и върша чудеса от храброст..Абе живот - хубав, лош, наш си е и да са ни живи и здрави децата!
Не знам при вас как е, но на мен ми отива да съм разведена

Наистина след развода много ми се искаше да споделя някои неща, но те се оказваха безинтересни или твърде банални за голяма част от познатите ми, които гледаха отстрани на темата за разводите. Не посмях да споделя подробности с никой, освен с най-близките, а те се оказаха първо - и естествено, пристрастни и второ -гледат да ме утешат с мили но твърде общи приказки, уви...
Отанаха ми куп неизречени на глас въпроси, които е до ден днешен / почти 3 месеца след официалния развод/ си висят, защото на тях могат да отговорят само други разведени А кой , дори тук в клубовете би имал сили да разръчква душата си след подобен личен провал!?
Нали повечето идват тук , за да се релаксират, да получат положителни емоции. Не, знам,... има много теми и всяка заслужава отделна дискусия:
1. самият юридически акт на развода
2. децата - какво се случва с тях.
3. родителите - как реагират те
4. как се справяме практически като останем сами - финансови и битови проблеми
5. как се справяме със самота
6. как общуваме с неразведените си познати и приятели и тяхната визия за
" разведените"
7. сексът след развод или по точно - сексът след брак...

Къде , по дяволите, в менюто се намира този клуб на разведените? Има ли го или е само проект засега?


Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 20.08.03 11:25.

Завиждам ти, за това, че ти отива да си разведена...
Мен всички мсе още ме възприемат като семеен тип човек. Домът ми е дом на семейна жена. Обличам се и изглеждам като семейна. Детето живее с идеята , че все още сме семейство с таткото, макар разделено.
Въпреки че съм доктор - оставих си фамилията на съпруга, за да не се различава от тази на детето и то да не се чувства изолирано...Може би единственото , което би ме "издало" външно, че съм несемейна е това, че хвърлям боклука и че мъкна сама към къщи с огромни и тежки торби след пазар.
Вече съм почти 3-та фаза на възстановяване след развода според класификацията на Барбара де Анджелис - в смисъл, че се чувствам все повече облекчена и свободна и плача само веднъж седмично, обикновено, когато внезапно усетя липсата на бившия си съпруг.
Седейки и релаксирайки с някой " семеен" филм пред телевизора в ума ми изникват подробности и теми , които иначе с удоволствие бих му разказала и
има една дълга и безкрайно тъжна секунда преди да осъзная, че няма никой друг в стаята...

Да де, знам, че би трябвало , да е по-различно - да ме е яд на него, да го мразя или поне да се радвам, че съм му"натрила носа", развеждайки се бързо и с относително добра издръжка за детето, но всъщност се чувствам около стогодишна, празна и пропита с тъга, която извира дори от лъчите на лятното слънце...

Qui scribit, bis legit.

zabelyzala sum, che pishesh rydko v klubovete napolseduk.....yvno si imala svoi grizi ...

draskam samo nykolko reda da ti kaza ...che usetih bolkata ti v tozi msg ....

budi silna ....( dano ne ti zvuchi klishe) ....i be optimistic...

kato sme zdvavi i pozitive vinagi neshtata se opravyt....

...pisehete si tuk...ako nyma ....oste takuv klub....( puk i da ima)
razvodite sa susto semeini problemi....


....

Ot kakvo se mudriyt sramuva, ot tova se ludiyt naduva.

Редактирано от rebekka на 20.08.03 13:15.

за съпричастието. Пишех преди тук , а и бих писала сега, но наистина би трябвало да си има клуб на разведените - има теми,които няма да звучат актуално на семейните, и те ще ги коментират, с известно, напълно естествено чувство на превъзходство - защото за запазили брака си до момента, а и с чувство на доволство, че не се е случило на тях, че са късметлии...
Освен това ако в Дира-а влизат други разведени , нови и незапознати хора, да речем, последното място към, което ще се насочат, поглеждайки папките с клубове е клуб със заглавие Семество - просто след развода всички неща напомнящи ти за семейството като идея са болезнени. Така , разпръснати из клубовете е много по-трудно да се съберат повече хора, да си обменят идеи, да си дават линкове с информация и дори да си организират срещи.
Освен във всичките си любими от преди клубове продължавам да влизам и в куп други - не съм се затворила и няма да се затворя в един клуб, дори той да е клуб на разведените, но все пак такъв е необходим.

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 20.08.03 13:57.

То и аз ще подкрепя, въпреки че не клуба, а хората с които се дискутира са важни. Та споделяй си спокойно, тук повечето те познаваме и сме с теб.
Ето и женския, любимия ми 40-50.
Наистина мисълта за развод ме ужасява. Мразя разделите, но когато нещо дойде не пита.
Виждам болката ти, за болката няма друг лек освен да се изживее. После ще се създадат други навици, друг стереотип, други впечатления, които ще изместят спомена.
А ти не се затваряй, виждай хора, които ще повдигнат тонуса ти. В никакъв случай не се виждай с хора, изживяващи някаква своя драма, твоята болка си ти стига.

Напоследък, остави развода - ами,все едно,че съм героиня от латиноамерикански сериал:
Нови изневери и нови бебета, стари предателства и стари гаджета, конфликти с родители, финансови машинации, съдечни спорове, разпиляни по цял свят роднини, събрани на едно място конкуренти, наразбории в работата, заминаване в чужбина, смъртно болни, очаквани погребения и сватби...
Поне от скука не мога да се оплача...

Qui scribit, bis legit.

Благодаря,че ме подкрепихте за такъв клуб.Разбира се,че трябва da споделяме пролемите си.Те на са като на семейните,макар че всички в един тон тръгнаха да ни убеждават,че това не е така.макар ,че и аз не искам да съм различна,аз просто СЪМ различна от семейните.

да вметна- нали не си правите илюзията, че ще се разминете без бат'стефчовото присъствие :)