Коя е границата, след която вместо лоши отношения с родителите почваме да предпочитаме липсващи такива?

Аз правя всичко възможно през последните години да поддържам поне формални отношения, но напоследък и при телефонен разговор едвам се сдържам да не се разкрещя. Успявам само с усилия на волята и с мисълта, че затова пък ще се измъквам до дупка да не ги виждам лично.
Вече мисля да ги пратя по дяволите веднъж завинаги, въпреки благодарността че са ме създали, защото ми се струва, че това отдавна го изплатих с лихвите!

От тях не получавам пари, не ми гледат детето. Но имат навика да ми се обаждат веднъж на 3 месеца, за да ми обяснят че не съм успяла в живота, че сама съм си избрала трудна съдба, как има да страдам и други такива правдиви истини. Наистина, при мен така се получи, че животът ми не е съвсем подреден, но според мен аз се справям успешно доколкото мога. Отначало спорех с родителите ми, после се съгласявах с всичко, само и само да млъкнат. Те неизменно завършват с с наставления да не очаквам нищо от тях, защото трябва да страдам, за да видя колко е гаден живота!!! И аз се чудя защо ми действат толкова лошо тия техни приказки, явно когато ти ги говори родител, много те скапват. Настояват да ми се хвалят с по-значителните си покупки и инвестиции, знаейки че нямам пари за подобни неща и намеквайки, че и за това сама съм си виновна.

Ако някой мисли че преувеличавам, значи никога не е срещал подобен проблем и е един много щастлив човек. А който е прекъснал връзки с родители - да ми се обади, за да знам че не съм сама в тази нелепа ситуация.

spoko, ne si sama i ako mozesh, spri da se tormozish. ne mi se komentira sega koplko sa nepravi s debilskiq si egoizym. ti si lichnost i si imash sobstven zivot, sobstveni cennosti, sobstven pyt. az se ponauchih da izmervam uspehite si s moite usiliq, a ne s roditelskite pridobivki...kakto i da e .. temata e golqma

и си избиват комплексите с всички тези приказки (за родителите говоря). Никой не знае какво мислят и дали наистина не те обичат (всички родители си обичат децата) - но има такива хора (подозирам, че някой от тях е воден зодиакален знак?). Запази достойнство и се концентрирай върху своето малко семейство - най-близките ти усещат любовта ти и именно те ще ти помогнат. Не се настройвай срещу родителите си, защото после същата участ ще ти се върне от децата ти - такава е логиката на живота. Ти правилно си го усетила това моментно положение сега - съдбата те поставя на изпитание. Ако си силна в тази ситуация - после наистина ще жънеш много щастие от висотата на характера си.

Желая ти много късмет и щастие!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей-чета те и виждам нещо познато,но не същото.
Първо да ти кажа,че бих се чувствала гадно ако те са финансово стабилни да не ми помогнат в труден момент,а само да ми се хвалят и да ми дават акъл отдалече и да ми втълпяват каква съм неудачница,защото "някога си за нещо"не съм ги послушала.Надявам се обаче да не си като брат ми.
Обаче-моя "мил брат"/той е 77 набор/е вечно на гърба им/най-вече на баща ми,нашите са разведени и майка ми не понася лентяи/.Изсмуква всичко,до стотинка.Уж работи,а все няма пари.Всичко,което "тати" изкара е за него.Работеше преди време за много пари и харчеше колкото нас/аз,мъжа ми и големите ми деца+сметките/.Не дава и стотинка за нищо в къщи.Всичките му идеи са ялови и когато му го казвах,щяли да му излезнат мазоли на ушите да ме слуша-що за приказка.Напоследък все им се връзвах-давам пари на баща ми да съществува,а той хранеше брат ми-и...писна ми.Стигна се до момента да не искам нито да ги видя,нито да ги чуя,а живеем на 300 метра.Преди две седмици идваха да ми се молят за 400 лева да можел брата да си пусне некви документи да ходи навън/той работи от няколко месеца и всичко фука за парцалки/.Бетер кокона е.Уредих това с парите,но когато се опитах да ги критикувам и баща ми и брат ми ми затвориха телефона.Аз съм много земен човек и обичам да съм наясно с отношенията-да ми тресне някой слушалката за мен значи "Майната ти".Е,тогава ми кипна окончателно,търпя ги с години,но вече реших-вън от чадъра.И аз съм като всички с проблеми,но мразя да ме товарят с чужди.Аз също не обичам да се оплаквам.
Съвсем случайно обаче ни смениха номера на телефона преди 3 дни.Направо съм щастлива-не го знаят.
Майка ми живее в едно ямболско село и я виждам веднъж годишно,ако ходим на море-минаваме за час-два.С нея по-се разбирам,но е далече и тъне в мизерия/помагам и рядко/.Бих искала да я виждам по-често,но така се стекоха обстоятелствата.
Това е моя случай накратко.Никой не си избира роднините-затова предпочитам приятелите,които са се доказали като такива.
Така че,не мисля,че преувеличаваш.В нашето псевдосемейство/аз,брата и родителите/ са се случвали много ненормални неща.Винаги съм си мислела,че аз като родител, по сърце ще помагам и насърчавам децата си докато съм жива.Моите родители обаче са ми на главата с вечните си емоционални и финансови проблеми.Понякога ми писва да съм дъщеря им,та те забравят,че отдавна имам МОИТЕ деца на първо място.
Така че аз предпочетох лошите отношения-нека са такива,ако няма да са истински добри.

Редактирано от инaт на 04.08.03 21:01.

Ай стига,бе,ега ти злокобата"същата участ ще ти се върне от децата ти"-каквото си посееш,това е.Аз не се държа с моите деца както родителите ми с мен и вече виждам много по- добро отношение към мен.
Ще "жъне" щастие ако се научи да не проявява такова отношение към собствените си деца.

То подобни приказки и да не ти ги говори родител са гадни....Ако можеш да прекъснеш всякакви контакти с тях ще е най-добре. Ние с моя мъж не сме в точно същата ситуация, но от едната страна ни спъват и пречат, а от другата само ми натякват, айде докога с този ремонт, кога ще си оправите колата, как ще го гледате това бебе и от този сорт простотии. Естествено, че не са ми дали пари за нито едно от изброените неща, за да ми държат сметка!!!!
Тоя дето ни пречи, за съжаление живеем в една къща (на отделни етажи и входовете са отделни, само парната инсталация е обща, ама се работи по въпроса). Така съсредоточи се върху детето си, собствения си живот и не позволявай на разни кретени да те скапват психически. Те така и така не помагат, поне да не пречат. Ако подразбирам правилно имаш възможност да прекъснеш връзката с тях - направи го!

е просто да не обръщаш внимание - щом възрастни хора като родителите ти не се усещат че не ти помагат по този начин - защо ти трябва да се травмираш и да ги слушаш. Прилагай тактиката на малките на малките деца-не чуваш и толкоз

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и кво - горда ли си с факта, че майка ти тъне в мизерия?

...чики на, чики на-на-на

Не се опитвайте постоянно да угодите на родителите си, ще се учидите колко толерантни и снизходителни са те.........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми, аз не съм си прекъснал връзките с родителите и няма какво да кажа, но се обаждам от приличие. Като попрекалят със съветите си - контролирам си емоциите и това е.

Все си представям как само след 6-7 години моите дечки ще отлетят извън къщи (техни си приятели, техен свят и т.н.) - а в момента цялата ми конструкция на живеене е основана върху тях. Не знам какво ще е, като конструкцията се сгромоляса (изплъзне). Може и аз да стана един стар мърморко.