Твоята тактика да търсиш винаги врага (както между впрочем и в съседната тема за ревността намираш, че съпругът е вероятно влюбен тайно за самия него в колежката, за която споделил с жена си и оттук етикета "виновен") е обречена на скука. Този принцип в живота е предсказуем и не разчитай на това да бъдеш интересна за "виновната" страна. Има огромна разлика между спонтанност и изиграна емоционалност, между ласкателство и искрена похвала и дори мъжете се научават да ги различават рано или късно, и тогава завесата пада и пиесата финито

Най-после едно свястно мъжко мнение!
Особено ми хареса частта за "книгите с позлатени заглавийца"
...много вярно...и за манипулациите също...
изобщо без да съм мъж се подписвам с две ръце под горното...е,може би не така рязко написано,но в същият смисъл.

на съвместния живот. Според мен има много важно значение и това как стоят нещата при неговото собствено семейство. Моят приятел (с когото живея заедно повече от 5 г.) и готви, и пере, и чисти, но според мен това е в резултат на възпитанието в неговото семейство, където е нормално мъж да простира, пере и да мие чинии. Обратният случай е брат ми - той изобщо не се сеща да направи нещо у дома си и то в резултат на възпитанието, което е получил (предимно от майка ми, според която не е редно мъж да се занимава с домакинска работа)
Мисля си, че и тези неща, освен превъзпитанието имат значение, както и желанието на мъжът да помогне на жената

Съвсем съм съгласна с теб.Аз също няма да съм доволна,ако съпруга ми не ми помага в къщи,но дори и така да стоят нещата,никого няма да се заблудя,че с подобни плоски номерца с еротично бельо и отказване на секс ще свършат работа.Как може по твое еднолично решение да се опитваш да"опитомиш" мъж,сякаш става въпрос за животно?Е,ако приемаш любимия за домашен любимец...След като двама души живеят заедно и са решили всичко да е общо,може би има начин,но от дотук изказаните мнения не го намерих.
Това,което прочетох от теб ми хареса,защото явно помагаш на съпругата си/не защото се чувстваш длъжен,а защото ти е приятно и ти се удава/-щастливка е тя.

Клер,
мила...???
Не се смей така изкуствено на човека-ти не беше ли онази с младичкия съпруг?Ако е така и си направила и невъзможното да му стъпиш на крехкото вратле не се бий в гърдите,че си възпитала един мъж с ъс знайни и незнайни средства.

Ако съм те объркала,извинявай

Редактирано от инaт на 17.07.03 23:37.

Леле Боже - да не си си отворила устата да се оплакваш от човека.
Каде го намери туи злато
Аз на маина си раина доидох да го търся тои пак такъв

Милия не се сеща да премести нещо в къщи от тък до там ако не го накарам.
На стола вестник да има ще седне отгоре му - добре че нямаме котка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПРАВИ СЕ НА ГЛУХА,ЗНАЕш ЛИ КОЛКО Е УДОБНО,НО ПОНЯКОГА СТАВА И СМЕшНО,ЗАщОТО СЛЕД 1 чАС ГОВОРЕНЕ,КАТО КАЖА -А,КАКВО КАЗА,И ТОЙ ПОБЕСНЯВА.КОРЕМА МЕ ЗАБОЛЯВА ОТ СМЯХ.ПОЖЕЛАВАМ ТИ УСПЕХ.