с моя много близка приятелка се видяхме вчера на кафе, аз бях с двете отрочета - едното по катерушките, другото прохожда /кръст не ми остана/. говорихме, смяхме се, по едно време я поглеждам в очите - насълзени. оказа се, че мъжът, с когото живее повече от 10 години, а от 4 са женени не иска деца. досега не е споменавала, аз не съм питала. мислех, че още са млади и просто изчакват. но се оказа, че той въобще не иска деца. било му добре така - само двамата, отдадени един на друг, на професиите си /той работи в банка/, петъчно парти с приятели в клуб, събота и неделя - пътуване, свободни, независими от крещящи, малки създания, с достатъчно пари, безгрижни, абе с две думи се изживява човека като юпи и хлапета не ще. а тя ще. какво да прави? не можах да й дам смислен съвет. преспах, премислих - още нямам подходящ. а вие?

Според мен зависи и от кръга от приятелир сред които се движат: ако всички са неомъжени, без деца- може би той си казва- защо аз пък да съм първият. Но всичко е до осъзнаване, ако той все още не се чувства готов да бъде баща (егати клишето- всеки се научава) може би има задръжки, лоши спомени и пр. Трябва да се разбере причината и да му се помогне да я преодолее.
Посъветвай я да се събират повече със семейни двойки с деца, той да бъде в контакт с деца, да бъде близко до тях.
Но някой хора имат своите причини да не искат деца. Страх.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понякога, за да е щастлив, човек прилага и малко хитринки. Ми тъй де, какво лошо има да се случи проблем в предпазването и да му каже, когато разбере, че е забременяла - скъпи, нещо май ... В каквато и посока да трепне нещото у него, в крайна сметка за добро ще е.

Това е по-добре, отколкото в един момент да се окажат и двамата на по 50 години, сами, и да се изпонамразят за това - за оставащите им, дай Боже, още 50 ...

Не мисля че можеш да и дадеш какъвто и да било съвет.Като не иска,не иска и това е.Трудно е да превъзпитаваш големи хора и да се опитваш да ги променяш тепърва,особено по деликатните въпроси за децата.
Това дето не разбирам е защо неговото е егоизъм а нейното-не.В смисъл те и двамата искат различни неща с които да променят коренно живота на другия,но по някаква причина само той се явява егоист.Не защитавам позицията на нито един от тях,просто ми е интересно.
И друго-твоята приятелка не е ли знаела отношението му към децата?10 години не са малко,дори и след 1 струва ми се човек знае какво мисли другият поне по важните въпроси.Ако той си е бил все така-ами не е мислила навреме приятелката ти или пък е мислила че той може и да се промени(учудващо е колко дълбоко се вкореняват подобни илюзии в някои жени).
Според мен най-добре е да си изяснят какъв искат да е животът им занапред и ако съпругът на приятелката ти не иска изобщо да мисли за деца а тя много държи на това мисля че изходът е ясен.С една дума:първо РАЗГОВОР и оттам нататък според резултата от него.Надявам се всичко да се оправи.

Абе зависи от къде го погледнеш-уж нищо лошо,ама...за мен такава хитринка е злоупотреба с факта че си жена и можеш да забременяваш,а пък и с такава една цел-я трепне нещо в него,я не...и тя какво ще прави после?И дали ще е щастлива?Насила хубост не става...
Ако аз бях мъж подобна манипулация би ме отблъснала,честно...затова и се изненадах че подобен съвет идва от мъж.
Но може и да греша,не знам

Towa puk e oshte po- golqm egoizum. Wqrno, che powecheto hora burzo se prechupwat posle, sled stanaloto , bilo to jena ili muj, i si obichat detenceto, no za mene towa si e izmama. Po dobre da go ostawi i da si tursi muj za kogoto semejstwoto e po- wajno ot petuchnite partita, otkolkoto da pribqgwa do mrusni trikowe. Ako e nqkoj cheshit shte i go natqkwa cql jiwot, che i deteto shte strada ot tazi rabota....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На колко години е той? На някои мъже желанието за деца им идва по- късно. Или вече е заявил категорично че няма да заиска никога? За такива неща се говори обаче още преди събирането за постоянно. Мисълта ми е тази, че ако той още тогава й е казал, че няма намерение да има деца и тя се е съгласила въпреки че това е важно за нея, сега няма на кого да се сърди. А ако той тогава й е разправял едно а сега друго, това си е мръсен номер. Дано да "поузрее" малко господина и то възможно най- скоро.
Наскоро в разговор с една приятелка стана дума за една нейна роднина, вече на възраст (над 60 май), която страшно много обича децата и много се занимава с детето на приятелката ми, но никога не е имала нейно си детенце, защото мъжът й (почти 40 год. брак) не искал. Тогава и аз се замислих, че може би аз ще предпочета да се разделим отколкото да се мъча цял живот. След като мъжат знае, че това е най- голямото желание на жена му и не прави тази "жертва" заради нея, защо жената би трябвало да жертва целият си живот заради него, това за мене не е любов, а както ти каза- Егоизъм. Може и да съм в грешка, но това е моето мнение. Проблема обаче е, че хората все се надяват, че може нещо да се промени, а годинките се минават и един ден забелязваш, че е станало твърде късно за ново начало.
Трудно е да дадеш някакъв правилен съвет на приятелката си. Може би някой на него трябва да даде съвет, но е доста деликатна темата....
Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На теория е така, но в живота май има примери и за двата варианта (при изненадващо бебе) - едни мъже ги отблъсква, у други започва да играе гордостта. Имаме много близки приятели, при които впрочем стана почти така (той имаше предишен брак с две големички деца и не искаше повече, беше много категоричен... та след като Тя го изненада - то беше едно фръцкане, не е истина...).

Нищо бе, една идея повече не вреди. Тя сама си решава. Пък и щастието винаги е егоистично, ако изключим майка Тереза. Тя явно няма да си търси друг мъж; останах с впечатлението, че е готова на всичко за този - в това число да е без деца, макар много да ги иска. Пък и той явно е ларж (банкер + партита), не е някакъв ограничен човек и ще я разбере, след като се поцупи малко. Съмнявам се да й натяква нещо, пък и да го прави, би било в рамките на майтапа. Детето ... ще е най-щастливото, мисля си. Дори при възрастните доста често омразата се замества с привързаност (и обратното); в случая би трябвало да стане така - той ще има първоначално настроение срещу бебето /кой ли мъж го няма/, но до момента, в който го гушне или измие първото насрано дупе... Ми тя да си решава, важното е тук да си побъбрим

Сигурно си прав-просто аз съм виждала кофти опити на познати жени да впримчат по този начин мъжете които харесват,едната дори беше казала първо на майка му(тъй като женицата много искаше внуче от единствения си син),а не на него...изобщо този метод не ми харесва...но както вече казах,това си е мое мнение-ако на някои хора им помага да осъзнаят какво точно искат-лошо няма