toi mi izneverqva - protiv tova sum i nikoga ne bih go napravila predi da se razveda. NO kakvo li me 4aka men i deteto mi kogato go napravq?
- kakvi sa perspektivite mi na 34 g ?
1.Namiram mlad pubertet /ne e mnogo krasivo/da go opisvam, .TOYBOY.
2.Namiram razveden psihar /neznaq pri4inite za razvoda mu- jenkar, alkoholik, poboinik, narkomaqn, komardjiq ili s drugi skpiti sekreti.
3.Namiram nikoga nejenen zaklet ergen susu stranna psihika maniakana depresiq.
4.Ne nmiram nikoi a prosto si ostavam sama.
i DRUGIQ variant e Ostavam pri izneverqvashtiq suprug - pone si zaem slabostite.4e moje i po-losho da e 4aka za v budeshte.
islite li 4e imame golqm IZBOR ??? AZ - ne............. Egati sbobodata...Mai nikoga nqma da sme sbobodni v izbora si.

не се развеждай, но му дай урок и го научи как да се отнася към теб с респект.

хм.... `начи...
Първо се успокой (знам, че само звучи лесно, но трябва да го направиш).
Опитай се да анализираш ситуацията реално.
Самата аз надали бих могла да простя и да се примиря с изневярата.
Опитвам се да се поставя на твоето място (вярвай ми - не ми е много трудно), бих си направила преценката как бихме се чувствали аз и детето ми, продължавайки да живеем по този начин и дали ще е по-добре да се отделим.
Не бих мислила за това дали, кога и какъв друг мъж бих могла да срещна - това са само предположения, догадки и вероятности.
Ако преценя, че бих могла да се справя сама - ще го напусна.

Мисля си, че прекалено песимистично гледаш - млад пубертет, разведен психар, заклет ерген с маниакална депресия... чак тръпки ме побиха.
А не ти ли минава през ума, че може да срещнеш нормален мъж?
Че може да се запознаеш с разведен мъж, но причината за развода да е била в жената..... или да не е имало кой-знае каква причина, просто несходство в характерите. Че можеш да срещнеш мъж на около 34-35-36 години, който да не се е оженил просто, защото не е срещнал подходящата (неговата) жена или пък до този момент е градил кариера или нещо друго го е възпирало..... 34-35 годишен мъж не бих нарекла "заклет ерген".

Опитай се да не изпадаш в дълбоко самосъжаление (аз самата съм склонна към такива състояния и знам колко е ужасно, когато всичко виждаш само в тъмни краски). Погледни на ситуацията съвсем трезво и реално, като се опиташ да неутрализираш доколкото можеш моментната си афектираност, обида и разочарование.

Желая ти успех... каквото и да решиш!

P.S.
И аз, и съпругът ми имаме по един разтрогнат брак зад гърба си и определено сме потвърждение на статистиката за по-голям процент на успешните бракове, когато това е втори брак и на двамата.

Животът е такъв, какъвто си го направиш!

Драга ЛМ,
Това което Мамма ти е писала е абсолютно вярно. Аз също мисля, че първо трябва да размислиш, да поговориш с мъжа си. И най-голямата простъпка може да бъде простена, ако грешката е осъзната. Дай му шанс!
Ако, обаче, това не е първата му изневяра, ако чувстваш, че не те обича вече или ако постъпката му е плод на системно незачитане и неуважение - не се страхувай да се разведеш. Човек не може да планира всичко в живота си. има хиляди примери на щастливи втори бракове. Ти си още твърде млада. Не зная, как изглеждаш, но ако намериш по-млад (с разумна разлика във възрастта) мъж, не е задължително той да е безотговорен младок, моят мъж например, е по-млад от мен, това ми е втори брак, но се разбираме чудесно, при това, повярвай ми, аз не съм от типа жени, които се държат майчински с мъжете си. Освен това не е изключено да срещнеш мъж на подходяща възраст, който не е женен, което не значи, че е стар ерген. А това пък за разведените психари си е чиста глупист - ти ще бъдеш ли психарка, ако решиш да защитиш достойнството си и се разделиш с мъжа си?
Има, естествено, и вариант да не си намериш партньор повече. Но кой има гаранции, че нищо няма да се случи с половинката му и че може да остане сам, дори без да го е предвидил.
Всичко е в Божиите ръце. Важното е да се чувстваш добре. Има жени, които се примиряват с изневерите. Но ако не си от тях, психическият ад, който же преживяваш, докато търпиш забежките на мъжа си, ще е много по-голям от страха от самотата.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Върнах се отново на постинга ти и видях мисълта ти за свободата. Не си права. Свободата не означава сигурност, при свободата винаги има риск. Ако нещата в живота бяха подредени и планирани и беше винаги ясен благоприятния изход, това щеше ли да е свобода?

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

На 34 целият живот си е пред тебе, кво се правиш на дърта? На 43 би било по-различно, но сега нямаш по-малко шансове, отколкото тогава, когато си била на 26-7 г. Стига да си хубава, умна и добра, пък нищо, че си богата - просто нямаш никакви проблеми.
Искам да кажа да взимаш решенията си не от страх (какво лошо би станало), а въз основа на положително мислене (как да промениш нещата за добро). Страхът си има своето значение, но нека да е под 50%!

vinagi ima izhod.
moq priqtelka se razvede na 38, s dve detsa beshe i ze omazi za edin frantsuzin, koito sega na raze q nosi.

А защо бързаш веднага с намирането и обвързването с някой друг? Опитай с интереси в други области и там търси перспективи и реализация...

не е много ясно каква връзка има изневярата на мъжа ти с развода... Хората се развеждат заради сериозни неща. Например ако мъжът пие или бие децата си и жена си - не носи пари у дома и прочее... А за изневяра - не знам. Обикновено вие - жените - този въпрос го решавате радикално и хиляди пъти по-лесно от мъжа... Правите го с някой близък негов приятел.
Ако той самият не е поискал развода - значи не гледа сериозно на тези връзки и държи на теб. Ти не си му просто любовница - ти си съпруга и майка на децата му - нещо много, много по-стойностно за него в живота....
Да те попитам - кой мъж не е изневерявал? Коя жена не е изневерявала? Тук - гледам - те съветват разни наши клубни дружки, които бог знае защо са се оказали в положението на втори брак. От положението на единствен брак ще ти кажа, че в него има само компромиси и нищо друго. (Не знам от колко години си омъжена.) Няма семеен човек, на който поне веднъж-два пъти в годината да не му идва да си вземе багажа и да се махне завинаги от този дом. Хората дори и да се обичат - пак трудно намират езика на разбирателството. Пък тебе те травмира някаква изневяра, която утре може да ти дойде и на теб до главата. Сега може би гледаш деца у дома, но като тръгнеш на работа и се влюбиш (случайно, де) в колега - тогава какво? Как да постъпи мъжа ти? Да дойде в Клубовете на ДИР.БГ и да ни поплаче анонимен на рамото?

P.S. Пък това за развода е най-лесното... Само че после?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

с това - гледам - те съветват разни наши клубни дружки, които бог знае защо са се оказали в положението на втори брак нараняваш хора /които уж цениш/ и то много гадно. това си е чисто курвенски номер от твоя страна. както смело мяташ реплики, че изневярата може да дойде на всекиго до главата и че всеки мъж и всяка жена е изневерявал/а, така и на теб може да ти се случи и едното, и другото - и жена ти да ти изневери, и да се окажеш в положението на втори брак. както ти сам разбираш, никой не е застрахован от нищо. затова си мери приказките, защото нито е долно да си разведен и да намериш щастието втория/третия/и т.н. ... път, нито има нещо лошо в това да не търпиш на другия кръшканията, пък нека той да си държи на теб.
тук не сме се събралим за да сме съдници на другите, нито да им се подиграваме. като не можеш да дадеш човешки съвет, по-добре замълчи, отколкото да ръсиш обиди!

dreams are nothing more than wishes and wishes - just a dream, wished to come true