(или защо обичам писателя Селинджър).

И така - като по-млад обичах да казвам, че жена ми се е омъжила не за мен, а за мисълта, че е омъжена. После се оказа, че идеята ми не е чак толкова еретична. Никой не го е казал по хубаво:

Единствената ми утеха - тъжна утеха - е в това, че моята любима храни неизменна, непоколебима любов към самия брачен институт. В нея има някакъв първичен стремеж да свие свое гнездо. Това, което тя очаква от брака, е колкото смешно, толкова и трогателно. Мечтае например силно почерняла от слънцето да пристъпи към администратора на някой луксозен хотел и да попита: "Мъжът ми взе ли вече писмата?" Мечтае да купува завеси за прозорци. Мечтае да си купи дрехи за бременна жена. Мечтае - съзнателно или не - да напусне къщата на родителите си, въпреки че е толкова привързана към майка си. Мечтае да има деца - хубави деца, които да приличат на нея, а не на мен. И мисля, че мечтае всяка година да отваря
с в о я т а кутия с украшения за елха, а не кутията на майка си.

Това е от "По-горе билото майстори" на Дж.Д.Селинджър. Бракът като идея! Нима повечето жени не се омъжват именно заради идеята, желанието да бъдат омъжени - без дори да се взрат с цялата сила на сетивата си в този, за когото се омъжват. И после идват колизиите...

Ако някой от вас споделя подобно усещане като описаното - нека го споделим. Поне аз съм първият засега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, но първо сподели за ТЕБ какво е брака - стечение на обстоятелствата, необходимост, неизбежност, гнездо, приятелство, инерция ? И лесно ли преживя загубата на свободата си?
Мира

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко, което Селинджър е изброи е истина - мечтала съм си за тези неща....., но не съм искала който и да е мъж, а този с който съм. Вярвам, че съм открила своята половинка и много пъти съм си мислила, че ако не беше той нямаше да е същото, нямаше да е така хубаво.
Много си обичам мъжа, щастлива съм, че съдбата ни събра и се надявам да съхраним това чувство задълго.
А, и много се радвам, че дъщеричката ни е негово копие, с единствено изключение - очите й са като моите и точно такава си я представях в мечтите си.

Да и аз съм мечтала за тези неща и тъкмо се бях отчаяла, че няма да ги намеря и го срещнах ! Знаете ли, с него са ми се случили неща, за които само съм чела - предложи ми да се оженим на колене на един красив и романтичен плаж - никога не съм че чуствала в по-голяма безопасност.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защото с годините бракът придобива рутина и тогава на човек какви ли не мисли му минават през главата.
Все пак - понеже е клуб "Семейство" - и затова си позволих да пусна темичката. И все пак - кажи ми все пак, Сам - за да се вгледаш в мъжа на мечтите си, нима първо тази идея не се породи в теб, после израстна като желание - да бъдеш нещо друго - един вид - метаморфоза, промяна на всичко изживяно до днес, съпруга, извън дома, самостоятелна, да си поемеш пътя в живота с един човек, който първоначално е непознат и дори съвсем чужд, после става най-близкия и спътникът-мечта за живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

напразно си се отчаяла. Сама не знаеш колко още безброй пъти ще бъдеш отчаяна в живота - но след това става още по-красив. Щом е постъпил като гларус (нали на плажа те е омаял) - да знаеш, Мира, че ще ти бъде верен до гроб. Ние, гларусите, минаваме за лековати, но всъщност сме традиционно (и доста консервативно) възпитани - и никога не мамим жените и си им оставаме верни до гроб. Дано и твоето момче е прихванало нещо от нашата плажна естетика и морал - няма да съжаляваш! (Под секрет ще ти кажа, че моята съпруга я познавам от 10 годишно дете, аз бях на 12 - представи си колко години съм мечтал за нея, докато я имах! - Но си струваше...)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

каква утеха е това, 4е жената храни неизменна, непоколебима любов към самия брачен институт, а не кьм мьжа до нея?
и гне3до може да си свие, и дрехи за бременна, и пердета може да си купи... и вьобще вси4ко останало, което и3брояваш може да има, бе3 да е омьжена.
а3 ли4но не мога да си представя да се омьжа 3аради самата идея, 3аради самия брачен институт.
бракьт не може да вьрже никого по никакьв на4ин. децата не могат, та камо ли един подпис.
плюс това според горните ти и3ка3вания и3ли3а, 4е после 3аради нашите прищевки да сме омьжени идват колизиите
ама хайде, нали си ра3бира4...

dreams are nothing more than wishes and wishes - just a dream, wished to come true

Сигурно не бих се омъжила за да купувам завеси , дрехи за бременна т.н. Това мога сигурно и сама да го направя и ако искам чак тогава да сключвам брак (нищо примерно, че вече ще съм прехвърлила примерно 50 г. да не обидя някой с годините).
Или какво лошо има да се живее на семейни начала не, че това сега върви като топъл хляб.
Проблемите по време на брака са нищо прд това, ако примерно искаш да го разтрогнеш този брак.


За сега съм щастливо омъжена


Жиевй за мига

Селинджър, Шеданс.

Но понякога и аз съм чувствал така поведението на докторката, макар да съм в четвъртата петилетка на брака си. Та се питах...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

понякога сентиментите и поведението на вас - жените - е толкова непредсказуемо, че бихте хвърлили и самия Господ в неведение...

И аз бих препоръчал на дъщерите си като пораснат да живеят на семейни начала - поне докато могат да минат и без брак. Но - струва ми се - вие, жените, гледате по-различно на тези неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите